8 Р Е Ш Е Н И Е № 479 София, 07 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря……….Даниела Околийска………и в присъствието на прокурора……….……Красимира КОЛОВА…..…изслуша докладваното от съдия……Топузова…… касационно дело № 1076 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия К. К.; на адв. Д. – защитник на подсъдимия Я. Я.; на подсъдимия И. И.; на адв. В. С. – защитник на подсъдимия С. И. и на адв. М. С. – защитник на подсъдимия К. К. срещу въззивно решение № 49 от 19.04.2012г., по внохд № 22/12 г. на Апелативен съд гр.Бургас. В жалбата на подсъдимия К. К. се релевират всички касационни основания, като се излагат доводи само относно явната несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че са налице основания за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” предвид начина на живот и семейния статус на подсъдимия, както и предвид прекомерната продължителност на производството по причини, стоящи извън волята му. Излагат се и аргументи, че частичното оправдаване на дееца относно отделни елементи от обвинението обуславя налагането на по - леко наказание. Настоява се за изменение на атакувания съдебен акт като размерът на наказанието „лишаване от свобода” се съобрази с фактически изтърпяното задържане или се приложи нормата на чл.66 от НК. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на К. – адв. Т. със същите доводи. В жалбата на подсъдимия Я. Я., подадена чрез защитника му адв. Д., се релевират съображения за допуснато съществено нарушение на процесуални правила и нарушение на закона. Оспорват се част от приетите за установени от съдилищата обстоятелства, свързани с участието на този подсъдим в дружество „ Я + К” О. относно времето на пребиваване и характера на извършваната дейност на дружеството. Като нарушение на процесуалната дейност на съда по оценка на доказателствения материал се изтъква игнориране на представен писмен документ и неправилна оценка на част от свидетелските показания. Предлага се атакуваното решение и изменената с него присъда да се отменят, а спрямо подсъдимия Я. да се постанови оправдателна присъда. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Д. както е подадена. В писмено изложение се излагат същите аргументи. В жалбата на подсъдимия И. И. се посочват касационни основания по чл.348, ал.1, т. 2 и 3 от НПК. Като процесуално нарушение, довело до нарушение на правото на защита, се сочи замяната на служебен защитник с друг в съдебното заседание на апелативния съд в [населено място]. По отношение на наказанието се твърди, че е завишено. Със същите аргументи жалбата се поддържа и пред касационната инстанция. В напълно идентичните по съдържание жалби на подсъдимите С. И., подадена чрез защитника му адв. С., и тази на подсъдимия К. К., подадена чрез защитника му адв. К., се твърди, че законът е приложен неправилно; не са изпълнени дадените от ВКС указания и наложеното наказание е несправедливо. Настоява се за намаляване на наказанието и отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 от НК. В съдебното заседание на касационния съд жалбите се поддържат от защитниците адвокати С. и К. както са подадени. Представителят на ВКП счита жалбите за неоснователни. Дава становище, че не са допуснати процесуални нарушения за каквито се твърди в жалбите на подсъдимите К. К. и И. И.. Счита, че констатираните от ВКС нарушения на процесуални правила са били отстранени при последното разглеждане на делото и материалният закон е приложен правилно. Намира определените при условията на чл.55 от НК наказания за справедливи, както и че не са налице условията за прилагане на чл.66 от НК. Пледира за оставяне на решението в сила. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационното производство е трето по ред. С решение на ВКС на РБ по н.д № 567/09г. на ІІ н.о. били отменени р. № 93 от 16.06.2009г. по внохд № 64/09г. на Апелативен съд гр.Варна и присъда № 14 от 30.01.2009г. по нохд № 1704/08г. на Окръжен съд гр.Варна и делото върнато на окръжния съд с указания за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила. С решение на ВКС на РБ по н.д. № 2101/11г. на ІІІ н.о. било отменено решение на Апелативен съд гр.Варна № 83 от 10.05.2011г. по внохд № 356/10г., с което била потвърдена присъда № 78 от 17.06.2010г. по нохд № 680/10г. на Окръжен съд гр.Варна и делото било върнато на въззивния съд с указания за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Предвид невъзможността въззивният съд да образува състав, с определение № 17 от 17.01.2012г. по чнд № 22/12г. делото било изпратено по компетентност на Апелативен съд гр.Бургас. Предмет на касационната проверка е решение на Бургаски апелативен съд по внохд № 22/2012г., с което е изменена присъда № 78 от 17.06.2010г. по нохд № 680/10г. на Окръжен съд гр.Варна. Със същата присъда подсъдимите са били признати за виновни, както следва: 1. Подсъдимите К. К. и Я. Я. – за престъпление по чл.321, ал.1 от НК, а подсъдимите И. И., С. И. и К. К. – за престъпление по чл.321, ал.2 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК им били наложени наказания в размер на две години и единадесет месеца лишаване от свобода за подсъдимите К. К. и Я. Я.; в размер на единадесет месеца лишаване от свобода за подсъдимите И. И. и С. И. и в размер на осем месеца за подсъдимия К. К.; 2. Подсъдимите К. К., Я. Я., И. И., С. И. и К. К. – за престъпления по чл.159в от НК, осъществени в различни комбинации помежду им по отношение на различни пострадали лица, за което им били наложени наказания „лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК както следва: - на К. К. за осем престъпления по чл.159в от НК – по три години „лишаване от свобода и глоба по 100 лв.; - на Я. Я. за шест престъпления по чл.159в от НК - по три години „лишаване от свобода и глоба по 100 лв.; - на И. И. за осем престъпления по чл.159в от НК – по две години и шест месеца „лишаване от свобода и глоба по 100 лв.; - на С. И. за четири престъпления по чл.159в от НК – по две години и шест месеца „лишаване от свобода и глоба по 100 лв.; - на К. К. за пет престъпления по чл.159в от НК – по две години и шест месеца „лишаване от свобода и глоба по 100 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК на всеки от подсъдимите било наложено общо наказание, както следва: - на К. К. - три години „лишаване от свобода” и глоба в размер на 100 лв.; - на Я. Я. - три години „лишаване от свобода” и глоба в размер на 100 лв.; - на И. И. - две години и шест месеца „лишаване от свобода и глоба 100 лв.; - на С. И. - две години и шест месеца „лишаване от свобода и глоба 100 лв.; - на К. К. - две години и шест месеца „лишаване от свобода и глоба 100 лв. Със същата присъда подсъдимите били оправдани частично по обвинението по чл.321 от НК в частта групата да е създадена да върши престъпления по чл.155, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Били оправдани и по повдигнатите им обвинения за престъпления по чл. 155, ал.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства и зачел предварителното задържане на подсъдимите по реда на чл.59, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимите било възложено заплащането на направените разноски по делото. С решение на Бургаски апелативен съд № 49 от 19.04.2012г., по внохд № 22/2012г., присъдата била изменена, като подсъдимите били оправдани частично по обвиненията по чл.159в от НК както следва : - подсъдимият К. К. – относно престъпленията с пострадали Г. Д. и С. А., както и в частта да са осъществени в съучастие с подсъдимия К. К.; с пострадали З. М., С. Й., М. М. и М. М., както и в частта да са осъществени в съучастие с подсъдимия С. И.; - подсъдимият Я. Я. – относно формата на изпълнително деяние „набиране” за престъплението с пострадала Д. Д.; - подсъдимият И. И. - относно формата на изпълнително деяние „набиране” за престъплението с пострадали Г. Д., Д. Д., С. А., и М. И.; - подсъдимият С. И. - относно формата на изпълнително деяние „набиране” за престъплението с пострадали Г. Д., Д. Д., С. А., и М. И.; - подсъдимият К. К. - относно формата на изпълнително деяние „набиране” за престъплението с пострадали М. И., З. М., С. Й., М. М. и М. М.. В останалата й част присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: По жалбата на подсъдимия К. К. В жалбата на подсъдимия К. формално се релевират всички касационни основания, но по същество се оспорва отказът на апелативния съд да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. В подкрепа на необходимостта от отлагане на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” се изтъква продължителният срок на производството не по вина на подсъдимия; данните за неговия личен и социален статус и фактът на частичното му оправдаване от въззивния съд за някои от престъпленията по чл.159в от НК. Касационният съд не споделя така изложените доводи. Продължителността на производството и частичното оправдаване на подсъдимия са обстоятелства, които поначало смекчават наказателната отговорност. В случая обаче предвид провеждането на съкратено съдебно следствие, наказателната отговорност е била определена при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия К. е наложено наказание от три години „лишаване от свобода” за престъпление по чл.321, ал.1 от НК и осем престъпления по чл.159в от НК с различни пострадали лица. Така наложеното наказание е било неоправдано занижено, без възможност да бъде коригирано, предвид липсата на подаден протест. Частичното оправдаване на подсъдимия К. за шест от престъпленията по чл.159в от НК не води до явна несправедливост на наложеното наказание. Не може да се приеме и че срокът за разглеждане на наказателното производство е неразумен, с оглед обема, фактическата и правна сложност на делото. Подсъдимият К. следва да се счита за неосъждан, предвид настъпилата реабилитация по право по осъждането му с присъда по нохд № 544/1996 на Районен съд гр.Варна. Въпреки чистото съдебно минало, касационната инстанция намери, че целите на наказанието не биха били постигнали с отлагане на изпълнението му. Предходното условно осъждане не е повлияло предупредително и възпиращо върху подсъдимия, който е осъществил впоследствие няколко престъпления с висока степен на обществена опасност. Предвид изложеното жалбата на подсъдимия К. се явява неоснователна. По жалбата на подсъдимия Я. Я. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в жалбата на подсъдимия Я. се свързват с игнорирането от страна на въззивния съд на представен документ, удостоверяващ прехвърлянето на дяловете на този подсъдим на другия съдружник К. К. през 2006г., което довело до необоснованост на изводите на съда за участие на подсъдимия в престъпната дейност след тази дата. Посочените съображения касационната инстанция намери за неоснователни. От принципна гледна точка прехвърлянето на дялове от дружеството „Я + К” О. е сделка, която води до промяна в собствеността на дружеството. Това обаче не налага автоматично извод за неучастие на подсъдимия Я. в общата престъпна дейност, извършването на която подлежи на доказване с всички допустими от НПК способи. Релевантно в случая е обстоятелството, че производството пред Варненския окръжен съд се е развило по реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимите признали изцяло фактите по обвинението. Съдилищата са обсъдили и събраните на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признанието. Последващо оттегляне на направеното признание относно фактите е недопустимо след постановяване на съдебния акт по чл.372, ал.4 от НПК (т.8 от ТР № 1/06.04.2009г. на ОСНК на ВКС). Според същото тълкувателно решение, при установено изпълнение на предпоставките, лимитирани в глава ХХVІІ от НПК, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Останалите доводи в жалбата, отнасящи се до кредитирането на едни или други свидетелски показания от страна на инстанционните съдилища са извън обхвата на касационната проверка, тъй като необосноваността не представлява касационно основание. Предвид изложеното твърдението на защитата за липса на осъществено от този подсъдим престъпление и искането за постановяване на оправдателна присъда са неоснователни. По жалбата на подсъдимия И. И. Като довод за съществено нарушение на процесуални правила се посочва замяната на назначен служебен защитник с друг, което според жалбоподателя нарушило правото му на защита. Според касационния съд, в конкретния случай такова нарушение не е допуснато. В хода на производството пред Варненския окръжен съд по нохд № 680/10г., по искане на подсъдимия И. му бил назначен служебен защитник – адв. Н. П.. Защитникът не се явил пред Бургаския апелативен съд, като уведомил съда писмено, че е назначен като резервен защитник по друго дело, след като веднъж станал причина за предходното отлагане на делото. По реда на ЗПрП, на подсъдимия И. бил назначен друг служебен защитник – адв. К., който поддържал подадената от подсъдимия въззивна жалба на посочените в нея основания. В конкретния случай защитата на подсъдимия И. е била условно необходима, доколкото повдигнатите срещу него обвинения не предвиждат задължителното назначаване на защитник, но последният е пожелал да бъде защитаван от адвокат. След като подсъдимият не е упълномощил защитник по свой избор, а е бил защитаван от служебно назначен, който е поддържал жалбата на основанията, посочени в нея, не е налице нарушаване или ограничаване на правото на защита. Относно твърдението за явна несправедливост на наказанието и свързаното с него искане за намаляване на размера на наложеното наказание, не се излагат съображения. С оглед изложеното жалбата на подсъдимия И. се явява неоснователна. По жалбите на подсъдимите С. И. и К. К. В изцяло идентичните по съдържание жалби от двамата подсъдими се посочват декларативно всички касационни основания, за които не се излагат конкретни аргументи. Единствено по отношение на явната несправедливост на наказанието се твърди, че същото е завишено, като не е взето предвид чистото съдебно минало на И. и К.. Наложените наказания на двамата подсъдими при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в резултат от прилагането на диференцираната процедура по гл.ХХVІІ от НПК, не са несправедливи. И. и К. са признати за виновни за осъществени престъпления по чл.321, ал.2 от НК и такива по чл.159в от НК по отношение на различни пострадали лица – четири за И. и пет за К.. Независимо от частичното оправдаване за формата на изпълнително деяние „набиране”, множеството извършени престъпления, за които е наложено общо наказание в размера на най - тежкото от определените, сочат на проявена от съдилищата снизходителност, която не предполага допълнително смекчаване на санкцията по отношение и на двамата подсъдими. Множеството престъпления, усложнената престъпна дейност и конкретните обстоятелства на осъществяване на всяко едно от престъпленията, основателно са мотивирали инстанционните съдилища да наложат ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” по отношение на И. и К.. Следва да се отбележи принципно, че подсъдимият К. К. не е с чисто съдебно минало предвид наличието на две предходни осъждания, за които не е настъпила реабилитация по чл.88а от НК, поради което по отношение на него не би могло да се постанови отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК. По тези съображения касационният съд намери жалбите на С. И. и К. К. за неоснователни. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 19.04.2012г., по внохд № 22/12 г. на Апелативен съд гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.