О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                      №  404                                                гр.София, 10.08.2010 год.       Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети август две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                   МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   разгледа докладваното от съдията Декова ч.гр.дело №256 по описа  за 2010 год.     Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. К. от гр. П., срещу определението от 04.01.2010г. по ч.гр.д. №3211/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 26.09.2009г. по гр.д. №11484/2008г. на Пловдивски районен съд за оставяне без уважение молбата на Г. А. К. за издаване на изпълнителен лист. Ответникът по частната жалба И. П. Д. оспорва частната жалба като неоснователна. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение молбата на Г. А. К. за издаване на изпълнителен лист срещу взискателя И. П. Д. за връщане на сумата, получена въз основа на издадения изпълнителен лист в заповедното производство по делото. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото уредбата на заповедното производство е нова и по приложението й няма достатъчно съдебна практика. Представените определения на ВС не обосновават противоречива съдебна практика по решените с обжалваното определение въпроси, а представеното определение на РС-Пловдив няма данни да е влязло в законна сила. Първоинстанционният съд е постановил незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист в полза на И. П. Д. срещу Г. А. К. въз основа на запис на заповед. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение и тъй като заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК, възражението на длъжника спира изпълнението на /арг.чл.420, ал.1, пр.1 ГПК/. В този случай кредиторът е този, който по реда на чл.422 ГПК следва да заведен установителен иск за съществуване на вземането. Поради това, че не е завел иска в срок, първоинстанционният съд е обезсилил издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с определение, което е влязло в сила като необжалвано. Обезсилването на издадения изпълнителен лист би било основание за издаване на обратен изпълнителен лист за изплатените въз основа на обезсиления изпълнителен лист суми, ако не беше изпълнил в срока за доброволно изпълнение въз основа на споразумение от 15.01.2009г., с което страните са постигнали съгласие относно размера на задължението. Поради това с обжалваното определение правилно въззивният съд е приел за неоснователно искането за издаване на изпълнителен лист за връщане на сумата, получена въз основа на издадения изпълнителен лист. Правилно е прието за неоснователно искането за издаване на изпълнителен лист за направените разноски по изпълнителното дело въз основа на споразумението и за законната лихва върху платената сума от датата на плащане до връщането на сумата. По отношение на тези суми няма изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 04.01.2010г. по ч.гр.д. №3211/2009г. на Пловдивски окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определението от 04.01.2010г. по ч.гр.д. №3211/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 26.09.2009г. по гр.д. №11484/2008г. на Пловдивски районен съд за оставяне без уважение молбата на Г. А. К. за издаване на изпълнителен лист. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: