4 Р Е Ш Е Н И Е № 150 гр. София, 06.11.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21 октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4611/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. И. Ю., А. Ф. О., Х. Ш. О. и С. С. О. от [населено място] срещу решение №583 от 26.03..2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3288/2012 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 20.02.2012 г. по гр.д. № 5872/200910 г. на СГС, ГК,13 с-в в осъдителната част и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на касаторите срещу С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи” -София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на Ф. С. О. за разликите над 20 000 до 80 000 лева за първата, над 10 000 до 80 000 лева-за втория и за 45 000 лева –за третия и четвъртия ищец, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликите до пълнопредявените размери от по 150 000 лева-за всеки ищец. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност -нарушен е чл.52 ЗЗД и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. С определение № 343 от 11.06.2014 г. постановено по настоящето дело обжалваното въззивно решение е допуснато до касация, поради противоречие в отговорите на поставените правни въпроси със задължителната практика на ВКС, каквато представляват ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС по въпросите на въззивното производство-частично запазило своето действие и при новия ГПК и с ППВС 4/68- за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД,. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Относно правният въпрос от значение за изхода по спора е налице задължителна тълкувателна практика на ВКС-ППВС№4/68 , т.8 , която изисква при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, решаващият спора съд да обсъди всички конкретни обстоятелства имащи значение за конкретния спор и да изложи своите мотиви по тях. По основателността на касационната жалба : За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 19.09.2009 г. предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на МПС , чиято гражданска отговорност е покрита от застраховка „зелена карта” издадена от ЕРГОСВИРЧЕ С. АШ-ТУРЦИЯ, е причинена смъртта на Ф. С. О.. Ищците се явяват от кръга на лицата по т.2 раздел ІІІ на ППВС №4/61 , които имат право на обезщетение за неимуществените вреди , претърпени от смъртта на починалия. При определяне на конкретния размер на обезщетението , съдът не е изложил самостоятелни съображения в мотивите, а е изразил съгласие с тези изложени от първоинстанционния съд. Отчел е направените след постановяване на първоинстанционното решение плащания в хода на процеса плащания, поради което е отменил първоинстанционното решение в осъдителната част до размера на извършените плащания и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на двете касаторите срещу Б. на българските автомобилни застрахователи -София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на Ф. С. О. за разликите над 20 000 до 80 000 лева за първата, над 10 000 до 80 000 лева-за втория и за 45 000 лева –за третия и четвъртия ищец е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликите до пълнопредявените размери от по 150 000 лева-за всеки ищец. Касационната жалба е частично основателна. По делото е установено, че загиналото лице е баща на на А. Ф. О. и е живял на съпружески начала с ищцата А. И. Ю.-майка на първия ищец. Към датата на смъртта на бащата синът му е едва на около 5 месеца. При това положение, следва да се отчете,че като пряка неимуществена вреда от деликта, предмет на риска „Гражданска отговорност” е лишаването завинаги на малолетния невръстен А. от грижите и родителската ласка на роден баща. При това положение,настоящият състав на ВКС счита, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди на последния настъпили вследствие на процесното ПТП в общ размер на 100 000-сто хиляди лева. С оглед заплащането от страна на ответника на 70 000 лева и присъдените 10 000 лева, то въззивното решение следва да се отмени частично в отхвърлителната част за разликата между 10 000 лева и 30 000 лева като се присъдят още 20 000 лева. По отношение на А. И. Ю., с оглед относително краткото време/ от 2008 г./, през което е живяла със загиналия, съдът намира,че определеното общо обезщетение в размер на 80 000 лева, от които платени в хода на процеса 60 000 лева, е достатъчно за да обезщети неимуществените й вреди от загубата на Ф. С. О. и решението в тази част следва да се остави в сила. По отношение на двамата родители на пострадалия от ПТП ищците Х. Ш. О. и С. С. О. като се отчете, че са загубили завинати родния си син внезапно в една изключително ранна възраст 21 г./ следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 65 000 лева на всеки от тях или като се вземе в предвид доброволното плащане на по 45 000 лева от страна на ответника - на всеки един от ищците-родители на загиналия следва да се присъдят още по 20 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО”, носена в случая от Н. е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските : Ищците са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК. Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от исковете в размер на 1200 лева, както и разноските/ адв. възнаграждение в дог. размер от по 3600 лева/ в полза на ищците А. Ф. О., Х. Ш. О. и С. С. О. в размер, съобразно уважената част от исковете в настоящата инстанция или от по 1028 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №583 от 26.03..2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3288/2012 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликите от 10 000 до 30 000 лева по отношение на ищеца А. Ф. О., действащ чрез майка и законен предствител А. И. Ю. , и от по 20 000 лева за Х. Ш. О. и С. С. О. и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи” –София да заплати на А. Ф. О. ЕГН: [ЕГН], действащ чрез майка и законен предствител А. И. Ю. още 20 000 –двадесет хиляди лева-застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ф. С. О., ведно със законната лихва от 19.09.2009 г. до окончателното плащане, както и 1028 лева-съдебни разноски в производството пред ВКС. ОСЪЖДА С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи” –София да заплати на Х. Ш. О. ЕГН: [ЕГН] и С. С. О. ЕГН: [ЕГН] още по 20 000 –двадесет хиляди лева на всеки от тях -застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ф. С. О., ведно със законната лихва от 19.09.2009 г. до окончателното плащане както и сумите от по 1028 лева-съдебни разноски в производството пред ВКС. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи” –София да заплати държавна такса по сметка на ВКС в общ размер на 1200 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.