1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 76 гр.София, 13.02.2020г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове:ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3709 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 19.07.2019г. по гр.д.№181/2019г. на ОС Силистра, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Жалбоподателят – ТП”Държавно ловно стопанство ”Каракуз”-гр.Дулово чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, както иче решението е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът Ц. Х. Ц., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение е признал за незаконно уволнението на Ц. Х. , като е отменил същото, извършено със Заповед № 221/11.10.2018 г. на Директора на ТП Държавно ловно стопанство „Каракуз“ [населено място] за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение, възстановил е Ц. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” и е осъдил ТП Държавно ловно стопанство „Каракуз“ [населено място], да заплати на Ц. Х., обезщетение за незаконно уволнение в размер на 6 630 (шест хиляди шестстотин и тридесет) лв., ведно със законна лихва от 12.04.2019 г. до окончателното изплащане. Установено е по делото, че със заповед № 221/11.10.2018 г. директорът на ответното предприятие е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, заемащ длъжността „горски надзирател“, като са посочени правни основания чл.195, във вр. с чл.188, т.3 и 187, т.3 и 8, чл.190, ал.1, т.7 и по критериите на чл.189, ал.1 и чл.194 от КТ, както има и позоваване на ЗГ, ППЗГ, Наредба № 8/2011 г. и Инструкция № 17/1999 г. Установено е, че в заповедта са посочени и фактическите основания за уволнението : „не е изпълнил основни функции и задължения…да спазва дисциплината на ползване на горите, да охранява поверения му охранителен участък, да изпълнява разпоредбите за извършване и извеждане на сеч, да опазва горите от незаконна сеч и да изпълнява дейностите в кръга на служебните си задължения“ и „извършеното нарушение се изразява във виновно бездействие, доколкото не е констатирал незаконна сеч на немаркирани дървета в поверения му участък…съгласно длъжностната му характеристика за пазене на поверените му охранителни участъци от незаконни ползвания и повреди…не е изпълнил задълженията си по служба…да отбележи пъновете на незаконно отсечените дървета с червена боя и при установени нарушения да състави констативен протокол, който представя на прекия си ръководител“. Констатирано е, че в заповедта са цитирани и по делото са приложени два доклада на РДГ-Русе № 2203 и № 2204 от 10.10.2018 г., от заключенията на които става ясно, че без маркиране на терен и без редовно позволително за сеч в изброени „подотдели“ в землището на [населено място] и [населено място] са отсечени съответно: по първия доклад - 119 бр. дървета, от които биха се добили около 53 кв.м. дървесина на стойност 3 200 лв. и по втория – 776 бр., 297 кв.м. за 18 000 лв. Съдът е приел, че от изложеното в заповедта и цитираните доклади не става ясно кой е допуснал незаконна сеч, кога е извършена тя, какво конкретно е нарушението на ищеца в този процес – кога и как е проявил бездействие, съответно и кога е трябвало, но не е отбелязал незаконно отсечените дървета. Прието е, че липсата на яснота е нарушение на чл.195, ал.1 от КТ, както и че е изискано писмено обяснение по реда на чл.193 КТ но писмото е формално и също не става ясно за кои нарушения се отнася, поради което може да бъде приравнено на липса на изслушване или приемане на писмени обяснения по смисъла на ал.2 на текста. Езложени са съображения за това, че изпълнението на чл.193 и чл.195 КТ са задължителни за служебна проверка и при констатираното им нарушение, само на това основание заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна без разглеждане на спора по същество. Като допълнителен довод е посочено, че ако се приеме, че тези нарушения са несъществени, разглеждането на спора по същество води до същия извод. Прието е, че не се касае до обикновена инцидентна незаконна сеч, а такава извършена скрито от крадци. Съдът е посочил, че очертаната фактическа страна на спора сочи, че дори да се приеме наличие на нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.3 и 190, ал.1, т.7 КТ, то тяхната тежест не обуславя най-тежкото дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че няма данни на ищеца да са налагани предишни наказания, а той работи в предприятието от 30 години, както и че в заповедта е цитиран чл.187, ал.1, т.8 КТ без никакво уточнение коя от хипотезите се има предвид. Ако се касае за злоупотреба с доверие и уронване доброто име на предприятието. Предвид изложените съображения съдът е счел, че процесното уволнение е незаконно, а основният и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са основателни и ги е уважил. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че н решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: до каква степен искането на обяснения от работника по чл.193 КТ трябва да е конкретизирано, за да не се счита същото за формално, спазено ли е изискването за мотивиране на заповедта съобразно чл.195 КТ, когато има позовава на официални констатации в друг документ, следва ли да се отчита обществената значимост на професията при определяне тежестта на нарушението и може ли съдът да основе решението си на факти, които не са посочени от ищеца в исковата молба. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК -очевидна неправилност за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.193 и чл.195 КТ. Позовава се на ТР№1/2013г. ОСГТК на ВКС за правомощията на въззивния съд. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси за това до каква степен искането на обяснения от работника по чл.193 КТ трябва да е конкретизирано, за да не се счита същото за формално, спазено ли е изискването за мотивиране на заповедта съобразно чл.195 КТ, когато има позовава на официални констатации в друг документ на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Останалите поставени в изложението въпроси и твърдението за очевидна неправилност не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, а касаят правиността на решението и следва да бъдат обсъждани при разглеждане на делото по същество. Предвид изложените съображения, съдът о п р е д е л и : ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.07.2019г. по гр.д.№181/2019г. на ОС Силистра. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открото съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 254,70 лева от ТП”Държавно ловно стопанство ”Каракуз”-гр.Дулово, в седмичен срок от съобщаването му за това, като бъде преставено копие от вносния документ в канцилярията на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: