Р Е Ш Е Н И Е № 324 град София, 06.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 юни, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1488/2011 година. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите: С. Н. И. от гр. София, чрез неговите защитници – адвокати М. М. и А. Й.; К. В. Л. от гр. София, чрез защитника му – адвокат В. М. и Мир Ходжат Саджади от гр. София, чрез неговия защитник – адвокат Н. К., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 598/2010 г. В трите жалби се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо. Исканията са алтернативни, да се отмени решението и подсъдимите оправдани, делото да се върне за ново разглеждане, или да се намали размера на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбите са неоснователни и не следва да бъдат уважавани. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 17/11.02.2011 г., Пловдивският апелативен съд, 1-ви наказателен състав, е потвърдил присъда № 208/21.10.2010 г., постановена по нохд № 147/2008 г., на Хасковския окръжен съд, с която подс. К. В. Л., С. Н. И. и Мир Ходжат Саджади са били признати за виновни в извършено престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 НК за всички и вр. съответно чл. 20, ал. 2 НК за първия, чл. 20, ал. 3 и 4 НК за втория и чл. 20, ал. 4 НК за последния и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за всички ги е осъдил: подс. Л. на тринадесет години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим и „глоба” от 100 000 лв., подс. И. на четиринадесет години лишаване от свобода при „строг” режим и „глоба” от 100 000 лв. и подс. Саджади – на единадесет години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, както и „глоба” от 100 000 лв. Зачел е предварителното им задържане, отнел е в полза на държавата предмета на престъплението – 19 450 кг хероин, както и превозното средство послужило за превозването, произнесъл се е по веществените доказателства и направените разноски. По довода в трите жалби за допуснато нарушение на закона: По това оплакване се развиват доводи, които по същество оспорват приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Поставя се под съмнение обосноваността на атакувания съдебен акт, досежно приетите от съда факти. Необосноваността не е предвидена в чл. 348, ал. 1 НПК като касационно основание. Касационната проверка на въззивната присъда или решение се извършва на базата, на приетото за установено от въззивния съд от събраните по делото доказателства. В конкретният случай и двете съдебни инстанции позовавайки се на събраните и проверени по предвидения в НПК ред доказателства по делото, са направили верни изводи за виновността на тримата подсъдими в извършване на инкриминираното за всеки един деяние. Както първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция, в мотивите на своите съдебни актове, са направили задълбочено обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Изложени са убедителни съображения, защо и на кои от тях изграждат вътрешното си убеждение по фактите включени в предмета на доказване. Следователно, то не се основава на произволно възприети фактически положения, а на подробен и сериозен анализ на данните от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК за доказаност на обвинението по несъмнен начин. При така приетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка, направените правни изводи са напълно законосъобразни. Правилно е прието, че деянията на тримата подсъдими представляват престъпление по чл. 242 ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, за подс. Б., вр. чл. 20, ал. 3 и 4, за подс. И. и вр. чл. 20, ал. 4 НК за подс. Саджади. Несъстоятелни са доводите в касационните жалби, че от обективна и субективна страна не е осъществен съставът на това престъпление. Тези възражения са правени и пред двете предходни инстанции, били са предмет на подробно обсъждане в мотивите към съдебните актове и в тази връзка са изложени убедителни и логични съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо са били отхвърлени. Същите са законосъобразни, направени след внимателен анализ на всички данни по делото, възприемат се от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. В съответствие с тях е и направения извод, че от всички събрани преки и косвени доказателства се налага единствено възможния извод – тримата подсъдими са автори на инкриминираните деяния с посочената правна квалификация по НК. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че тримата подсъдими са осъществили съставите на посочените престъпления по НК. За това, няма никакво основание за уважаване искането им по касационните жалби, за отмяна на решението и тяхното оправдаване. По обвинението, по чл. 242, ал. 4 НК, правилно е било прието, че няма никаква причина да се поставят под съмнение показанията на св. Х. и В., че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че подс. Л. е откарал закупения автомобил в сервиз само седмица след като го е получил от св. В., че отпътуването за Турция е станало веднага след регистрацията му и сключване на застраховката, дейното участие на подс. И. в действията по прехвърляне на автомобила, регистрацията и застраховката, заплащане на пари на посочения свидетел, който от своя страна установява, че е разбрал за намерението лекият му автомобил да бъде използван за трафик на наркотици. Събраните доказателства сочат, че срещата на тримата около 18 ч. при преминаване границата в посока Турция, както и по – късно през нощта в тази страна, не са били плод на случайност, на предварително замислен и осъществен план. Данните по делото сочат, че подс. И. е действал като подбудител и помагач, склонявайки подс. Л. да извърши инкриминираното деяние, а подс. Саджади – несъмнено в качеството си на помагач е улеснил извършването на това престъпление. В тази връзка, въззивният съд в мотивите си – стр. 8 и 9, подробно и последователно е посочил извършените действия на всеки един от тримата подсъдими, инкриминирани по посочените обвинения. С оглед на всички тези безспорни данни, са неоснователни възраженията на подсъдимите за несъставомерност на деянието. В тази връзка правилно съдилищата са отхвърлили твърденията за липса на умисъл у подс. Л., за незнание на подс. И., за тайника и хероина, за липса на общност на умисъл за извършване на това престъпление в подс. Саджади. Законосъобразно е било прието от съдебните инстанции, че съставът на престъплението е осъществен от тримата подсъдими както от обективна така и от субективна страна. Тези изводи се подкрепят изцяло от показанията на разпитаните свидетели: Г., Н., П., Т., В., Х., Х. и Т., отчасти от обясненията на подс. Л., на които е дадена вяра, от приложените писмени, веществени доказателства и експертни заключения. В тази връзка основателно не е дадена вяра на посочените в мотивите обяснения на тримата подсъдими, правилно приети като защитна позиция, тъй като напълно са опровергани от останалите събрани доказателства. Законосъобразен е й извода, че в случая се касае за „особено тежък случай”. Извършеното с оглед вредните последици и другите отегчаващи обстоятелства, установени от данните по делото, разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дейците. Налице и предварителна подготовка – закупуване на лек автомобил, изработен е специален тайник в него, за направата на който са били използвани специални умения и условия, вида на наркотика – хероин, голямото му количество 19 450 кг., целта на трафика – пренасянето му в Р България. В мотивите си, съдилищата са посочили точно какво е извършил всеки един от подсъдимите. С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че са без подкрепа от данните по делото възраженията в жалбите за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като липсвали доказателства в подкрепа на обвинението. Осъдителната присъда може да се изгради и само въз основа на косвени доказателства, когато от техния внимателен анализ логически следва единственото възможно заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимите, а не от други лица. В настоящият случай е направена вярната констатация в мотивите, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимите, като извършители на деянието. За това касационната инстанция прие, че материалният закон е приложен правилно по отношение и на тримата подсъдими, поради посоченият довод в жалбите не следва да бъде уважаван. По довода в трите жалби за допуснати съществени процесуални нарушения: Не отговаря на действителността твърдението, че липсва доказателствена основа за осъждането на подсъдимите, именно за престъпленията, за които са били обвинени. Всички факти и обстоятелства включени в предмета на доказване, са установени чрез събрани по надлежния процесуален ред доказателства. Това се отнася за характеристиките на деянията от гледна точка на времето, мястото, начина на извършване, предмета на престъплението и участието на всеки един от подсъдимите в него. Тезата на обвинението относно авторството на деянието и неговите съществени елементи, са били подкрепени от показанията на посочените разпитани свидетели, данните от писмените и веществени доказателства и заключенията на експертите. Затова, няма никакво основание да се приеме, че е налице опорочаване на вътрешното убеждение, на предходните инстанции, което действително е основано в съответствие с чл. 14, ал. 1 НПК, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на тримата подсъдими. Въззивният съд не е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Правилността на присъдата е била изцяло проверена по реда на чл. 313 и 314 НПК. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. Осигурена е била възможност да се защитават пред две съдебни инстанции с упълномощени защитници и да дават обяснения по обвинението. Изпълнени са били и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Неоснователни са твърденията за не обсъждане на всички възражения по делото. Както би посочено и по – горе в мотивите, пред въззивната инстанция са били предмет на внимание събраните гласни, писмени и веществени доказателства по делото, експертните заключения, направените възражения във жалбите, като са изложени убедителни съображения по тяхната преценка – стр. 8 - 10 от мотивите. Правилно не е било уважено изявлението, че подс. Саджади не владее добре български език и от тук твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение. Този подсъдим, както и неговата защита, по време на цялото съдебно производство пред първоинстанционният съд не са правили възражения за незнание на езика, като изрично са давали съгласието си за даване ход на делото, заявявайки ясно че го владее. Окръжният съд се е позовал на личните си възприятия и обстоятелството, че подс. Саджади е български гражданин, живеещ от 20 г. в България, напълно социализиран и общуващ на български език, по повод направено искане в края на продължилото година и половина съдебно следствие. С оглед на това въззивната инстанция основателно е отхвърлила този довод за допуснато съществено процесуално нарушение. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Вътрешното й убеждение е изградено на основата на обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал, обсъден поотделно и в съвкупност. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за всестранно изследване на обстоятелствата по делото, като не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че няма нарушения на правилата на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК, както бе посочено и по – горе при постановяване на решението си, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с това касационно основание релевирано в жалбите на тримата подсъдими. По довода за явна несправедливост на наложените наказания: Конкретни възражения и в трите жалби по това касационно основание, не са направени. Релевираното основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно и за тримата подсъдими. Санкциите, така както са определени по вид и размер, са напълно справедливи. Отчетени са били всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и именно затова наказанията са в посочените размери. Спазени са били точно правилата при индивидуализацията им и необходимостта за постигане целите по чл. 36 НК. Правилна и законосъобразна е преценката и на въззивният съд, относно приложението на чл. 55 НК при определяне на размера им за извършеното престъпление. Обосновано е било счетено с оглед на всички данни по делото за деянието и дейците, че определените по вид и размер наказания, в най – пълна степен биха способствали за постигане на посочените в чл. 36 НК цели. И настоящата инстанция намира този довод за неоснователен. При определяне размера на санкциите за извършеното престъпление, са били подложени на обстоен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи, данните по делото за личността на дейците, задачите на наказателната репресията по чл. 36 НК. Ето защо и съставът на ВКС счита, че определените по вид и размер наказания при условията на чл. 55 НК, са напълно справедливи. От съществено значение в случая са посочените по – горе обстоятелства. Няма никакво основание за тяхното намаляване, тъй като са напълно съответни на данните по делото. Поради това и правилно въззивният съд не е уважил това искане направено и пред него. Настоящата инстанция приема констатацията, че целите на наказателната репресия по чл. 36 НК, задачите на индивидуалната и генерална превенции, могат да бъдат постигнати с ефективното им изтърпяване. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 17/11.02.2011 г., постановено по внохд № 598/2010 г., на Пловдивския апелативен съд, 1-ви наказателен състав. Председател: Членове: