Ключови фрази
Неустойка * нищожност-накърнавяне на добрите нрави * договор за изработка * прекомерност на неустойка

Р Е Ш Е Н И Е

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 99

 

София, 08,07, 2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България,  първо търговско отделение в съдебно заседание на 24.06.   две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

 

 

при участието на секретаря  КРАСИМИРА АТАНАСОВА

 в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията)  Л.Илиева

т.дело № 984/2009  година

Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК.

С решение №159 от 20.12.2007 год. по гр.д. №1249/2006 год. на Софийския районен съд, 47 състав е уважен предявеният от Е. “ЕР ЕН М. В. Р. , гр. С. иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД срещу касаторката Л. С. Р. за сумата 215 лв., представляваща неизплатено от нея възнаграждение за възложената на ищеца изработка на козметичен уред, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Отхвърлен е обективно съединеният иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2 169.00 лв. неустойка за забава. Районният съд е приел, че на основание чл.26, ал.1 ЗЗД клаузата на чл.4 от сключения договор за изработка, с която е определена неустойката в размер на 0.3% дневно върху неизплатената цена, без краен срок и предел, противоречи на добрите нрави. Пред въззивния съд на основание чл.120 ГПК, отм. във вр. с чл.60, ал.2 ТЗ производството е продължено по отношение на правоприемника на ищеца- ЕТ”Е”. С обжалваното решение от 17.07.2009 год. по гр.д. №1388/2008 год. на Софийския градски съд, ВО, ІІ-Г състав, частично е отменено първоинстанционното решение в отхвърлената си част по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за претендираната неустойка за забава. Прието е , че клаузата, с която тя е определена, не е нищожна , но е уважено възражението на настоящата касаторка- ответница по делото за прекомерност по смисъла на чл. 92, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че сделката е едностранно търговска, поради което чл.309 ТЗ не намира приложение.важил е иска с правно осонвание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 1 100 лв., като е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част до пълния размер от 2 169 лв.

Касаторката Л. Р. твърди, че въззивното решение, в частта, с която е осъдена да заплати на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 1 100 лв. неустойка за забава, е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.26, ал.1 ЗЗД. Подържа, че уговорената в процесния случай ежедневна капитализирана лихва върху сумата от 215 лв., възлизаща на 2 168 лв. за периода от забавата- 05.04. 2004 год. до предявяване на иска—08.06.2006 год. е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

С определение №166 от 05.03.2010 год.по т.д. №984/2009 год. на ВКС, І Т. О. обжалваното въззивно решение, в частта, с която касаторката Л. С. Р. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД е осъдена да заплати на Е. “ЕР ЕН М. –Т. Р сумата 1100 лв., е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ТЗ, защото въпросът за ограничаване свободата на договаряне от забраната за накърняване на правилата на добрите нрави при сделките, регулирани от ТЗ, е решен при противоречива съдебна практика, включително и такава на ВКС.

Касационната жалба е неоснователна.

Застъпеното становище от Софийския градски съд, че клаузата на чл.4 от договора, с която е определена неустойка без ограничен срок и краен предел, не противоречи на добрите нрави, отговаря на изводите, направени с т.3 на ТР на №1-2010 –ОСТК, с което е формулирана задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос. Съобразно посоченото тълкувателно решение неустойката може да се приеме за нищожна, само ако единствената й цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й функции, включително и санкционната такава. В случая с уговорената неустойка, макар и в процент от цената за всеки просрочен ден, е санкционирано неизправното поведение на възложителката за заплащане на дължимото възнаграждение, а и договореното чрез нея предварителното определяне на вредите е насочено към изпълнение на сключения договор.

Неоснователни са доводите на касаторката, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, поради липсата на краен момент на начисляване, така й поради по дневното й определяне в размер на 0.3% за всеки просрочен ден. Сама по себе си така уговорената неустойка без краен предел и без фиксиран срок не е нищожна. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В случая твърдяната прекомерност на неустойката е в резултат на продължилото повече от две години неизпълнеие от страна на възложителката за заплащане на дължимото възнаграждение, а не поради начина на уговарянето й.

Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.07.2009 год.по гр.д. №1388/2008 год. на Софийския градски съд, ВО, ІІ-Г състав, в частта, с която Л. С. Р. на основание чл.92 , ал.1 ЗЗД е осъдена да заплати на Е. “ЕР ЕН М. –Т. Р сумата 1100 лв., неустойка за забава.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: