2 Р Е Ш Е Н И Е № 60176 гр. София, 10 ноември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Момчил БЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 646 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Образувано е по касационна жалба от адвокат В. Д. от САК - защитник на подсъдимия А. А. И. срещу решение №14 от 11.06.2021 г., постановено по ВНОХД №4/2021 г. по описа на Военно-апелативен съд – гр. София. В жалбата се ангажират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Оспорва се извода на съда относно наличието на квалифициращия признак „пияно състояние” по чл.134, ал.3 от НК, базиран на доводи за липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както изисква разпоредбата на чл.14 от НПК, неоснователно отхвърлено искане за назначаване на допълнителна СМЕ експертиза за проверка показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия и игнориране на оправдателни доказателства, като съдилищата не са отговорили на основния въпрос – „как след изпити 100-150 гр. алкохол, за времето от 17 до 22 часа е установено количество на алкохол в кръвта 0,61% в 5,20 часа на следващия ден“, след като в мотивите на въззивното решение никъде не се твърди подсъдимият да е употребявал алкохол след 22 часа на 16.11.2019г. и в различни количества. Оспорва се некредитирането на обясненията на подсъдимия относно случилото се след 01.55 часа на 17.11.2019г., когато подсъдимият е предал пострадалия на „Бърза помощ“- гр. София и намирайки се в силен шок, докато изчаквал пристигането на разследващия орган изпил в 3 часа около 100 грама водка в автомобила си, което според защитата, обяснява наличието на алкохол в кръвта му при извършената проверка с техническо средство в 5,20 часа. В жалбата се твърди също, че осъдителната присъда и потвърдителното решение се основават на вътрешни противоречия, взаимноизключващи се твърдения и предположения, което е нарушение на чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК, като не е даден отговор на всички възражения от страна на защитата. Относно довода за нарушение на закона се изтъква липса на съзнание от подсъдимия, че е действал в пияно състояние след като е употребил малко количество алкохол за продължителен период от време и са изминали три часа след това към момента на деянието. Оспорват се и мотивите за оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.343б, ал.1 от НК и неналагането на административно наказание, като се изразява несъгласие с извода на съдилищата, че подсъдимият е управлявал автомобила си, с който транспортирал пострадалия до [населено място] за оказване на спешна медицинска помощ в пияно състояние, но тъй като действал при крайна необходимост не му е наложено административно наказание. Поради това се иска корекция на мотивите за оправдаването и неналагането на административно наказание, като се изключи изобщо пияното състояние на подсъдимия. В писмено допълнение към касационната жалба се навежда довод за липса на мотиви, който се аргументира с установяване на нови фактически положения от въззивния съд, който не е посочил на база на какви доказателствени източници е сторил това. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдена присъдата на Софийския военен съд относно осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.134, ал.3, вр. с ал.1 от НК и по отношение на мотивите за постановяване на оправдателната част на присъдата по обвинението по чл.343б, ал.1 от НК, като делото се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и правилно прилагане на материалния закон. В съдебно заседание подсъдимият не се явява, редовно призован. Явява се защитникът му, който заявява, че поддържа наведените в касационната жалба и допълнението към нея основания и доводите, които ги подкрепят. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и намира, че следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда №1/12.01.2021г. по НОХД № 156/2020г. Софийският военен съд е признал подсъдимия старшина А. А. И. за виновен в това, че на 17.11.2019 г., около 01.00 ч. във вила, находяща се в [населено място], общ. Своге, Софийска област, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, свързана с носене на огнестрелно оръжие, не предприел мерки за недопускане на злополука и нараняване, носел личното си оръжие пистолет Glock 17, 9х19 мм и след употреба на алкохол, като го насочил към В. В. П., произвел по непредпазливост изстрел и му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движенията на десен горен крайник, като деецът е бил в пияно състояние и след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 134, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, го осъдил на „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия А. А. И. за невинен в това, че на същата дата,за времето от около 01.00 ч. до 02.00 ч. от [населено място], област Софийска, до [населено място] управлявал личния си лек автомобил „С. В.“ с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,24 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил деловодните разноски в тежест на подсъдимия. По протест на прокурора и жалба на защитника на подсъдимия е образувано ВНОХД № 4/2021. по описа на Военно-апелативен съд - София, по което е постановено оспорваното пред ВКС въззивно решение, с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло, включително относно мотивите за оправдаването на подсъдимия по чл.343б, ал.1 от НК и неналагането на административно наказание. Касационната жалба на подсъдимия е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения петнадесетдневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение от страна, която има право на това, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд не е допуснал посочените в касационната жалба съществени отклонения от процесуалните правила относно изискванията, произтичащи от чл. 13, чл. 14 и чл.107 от НПК за разкриване на обективната истина и за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Така поддържано оплакването не намира опора в данните по делото. Обективният прочит на мотивите към обжалваното въззивно решение дава основание за обратни изводи на изложените в касационната жалба относно съобразяване на изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 от НПК за мотивирането на въззивния съдебен акт от страна на Военно-апелативния съд. Въззивният съд е подходил обективно при анализа на доказателствения материал, като е проверил при точно спазване на процесуалните разпоредби допустимостта, достоверността и относимостта на всички доказателства и доказателствени средства. В резултат на тази проверка правилно е изключена като доказателствен материал приложената на л.62, т.2 от ДП докладна записка от ст. полицай А. поради това, че не е изготвена по реда на НПК. Въпреки ограничената по този начин от въззивния съд доказателствена съвкупност, не е вярно, че е допусната съществена промяна на фактическата обстановка по делото, като без провеждане на съдебно следствие или какъвто и да е нов анализ и преглед на наличните по делото доказателства въззивната инстанция приела за установено, че количеството алкохол „към 5,22 ч. на 14.11.2019г. е 0,64% в кръвта на подсъдимия“. Според касатора, с така приетото обстоятелство и без да изложи съответни мотиви, контролираният съд е подменил установеното от първоинстанционния съд фактическо положение, че с техническото средство е установен алкохол в издишан въздух, а не в кръвта. Като се съпоставят установените от първоинстанционния съд факти с тези във въззивното решение е видно, че същите изцяло съвпадат т.е. въззивният съд не е упражнил правомощието си по чл.316 от НПК да установява нови фактически положения, както се сочи в допълнението към касационната жалба. Такова съвпадение във фактическите изводи на двете предходни инстанции е налице и относно конкретно посоченото като противоречиво установено обстоятелство за количеството алкохол в издишания въздух по време на проверката на подсъдимия на инкриминираната дата 17.11.2019г. с техническо средство (неправилно касаторът сочи като дата на тази проверката 14.11.2019г.). На стр. 4, гръб от мотивите към първоинстанционната присъда и стр.6 от мотивите към обжалваното въззивно решение съдилищата еднозначно са приели, че „Техническото средство – „Алкотест Дрегер 7410+“ с №0296, отчело 0,64 промили алкохол в издишания въздух“. Действително по-нататък (на стр.10) в обжалваното решение е посочено, че към момента на тестването на подсъдимия с техническо средство „Дрегер“, е било установено наличие на алкохол „в кръвта“ на стойност 0,64 на хиляда. Това очевидно е фактическа грешка, която не влече твърдените от касационния жалбоподател съществени нарушения на процесуалните правила и съответно отменително основание, тъй като въззивният съд изрично е посочил, че това е установено на база АУАН №633827/17.11.2019г. От безспорното между страните съдържание на този АУАН е видно, че тестването на подсъдимия е извършено с посоченото техническо средство, което отчело 0,64 % алкохол не в кръвта на подсъдимия, а в „издишания въздух“ от него (вж. л.156, т.1 от ДП) т.е. не е налице такова съществено противоречие, което да обоснове липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Освен това, както е отбелязано в допълнението към касационнана жалба, ноторно е, че с техническо средство „Дрегер“ се установява наличие на алкохол в издишан въздух, тъй като предмет на такова изследване е само издишан въздух от проверяваното лице, а не кръвна проба от същото, която подлежи на медицинско изследване, защото е биологичен материал. Не може да има спор, че към момента на съставяне на посочения АУАН подсъдимият е дал за проба само издишан въздух, но не и кръвна проба, тъй като в акта изрично е отбелязано, че на същия е бил връчен талон за медицинско изследване №25932 поради отчетената концентрация по предварителната проба (с „Дрегер“) на стойност 0,64 %. Именно на основание талона за медицинско изследване с този номер (№25932) на дееца е взета за първи път кръвна проба след изследването на издишания от него въздух с техническото средство, която впоследствие е химически изследвана от съответния специалист-химик и е установено, че към 7,30 часа на 17.11.2019г., когато е взета кръвната проба, количеството алкохол в кръвта на подсъдимия е било 0,19 %. Така установеното съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на изземване на кръвната проба е категорично потвърдено и чрез заключението на СМЕ, в което е съобразена научно доказаната фаза на елиминация на поетия алкохол, при която човешкият организъм освобождава средно около 0,15% алкохол на час и като е отчетено времето на инцидента ( около 1.00 часа на 17.11.2019г.) до вземане на кръвната проба (7,30 часа на същата дата), е установена точната концентрация, която вещото лице е определило във възприетите от съдилищата параметри, обуславящи „пияно състояние“ по смисъла на т.4, б.“а“ от ППВС №1/1983г., а именно 1,165 промила (вж. л.54, т.2 от ДП и л.58 от НОХД №156/2020г. на ВС-София). Поради това настоящата инстанция намира, че не е налице нарушение на чл.316 от НПК. Въззивният съд не е установил нови фактически положения, още по-малко в нарушение на правомощията си за това, като е важно да се подчертае, че пияното състояние на дееца в случая е установено освен с експертно заключение, а също и чрез други доказателствени източници, каквито са приложените официални документи (медицинските такива и АУАН) и които също съдържат информация от процесуално значение в подкрепа на обвинителната теза, че деянието по чл.134, ал.3 от НК е извършено в пияно състояние. Несъстоятелно е и оплакването, че в останалата част въззивният съд е възприел аналогична фактическа обстановка с тази в първоинстаницонната присъда в нарушение на изискването в чл.305, ал.3 и чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК. Контролираният съд е извършил самостоятелен щателен анализ, в който е изложил съответни на закона и съдебната практика собствени доказателствени изводи по всички факти от предмета на доказване по чл.102 от НПК, включително относно изведения от касационния жалбоподател като най-спорен фактически и правен въпрос за липса на квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“. Всъщност това е основното възражение на подсъдимия и защитата му и всички оплаквания са насочени срещу процесуалната дейност на въззивния съд при оценката на писмените и гласни доказателствени материали, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, на основата на които е прието за категорично установено обстоятелството, че към момента на прострелването подсъдимият е бил в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 1,165 %. Неоснователно защитата оспорва коментираното заключение на СМЕ (л.52-55, т.2 от ДП). Същото е изготвено от вещото лице след запознаване с писмените материали (протокол за химическо изследване № 752/18.11.2019г. от УБМАЛ ”Св.Анна” – София; талон за медицинско изследване с бланков № 0025932 от 17.11.2019г. и протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол от същата дата), чието съдържание не е оспорено от страните от гледна точка на автентичност и истинност на удостоверените в тях факти. Налице е пълно фактическо и времево съответствие на същите, като в обстоятелствената част на заключението и при непосредственото изслушване на вещото лице пред съда същото убедително е защитило резултата от експертизата, на който почива обвинителната теза за наличие на пияно състояние, а именно, че към момента на прострелването на пострадалия подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,165 %. Упрекът към въззивния съд, че неоснователно отказал назначаване на допълнителна експертиза за проверка показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия за количеството и времето на приетото от последния количество алкохол е несъстоятелен. На първо място, за да установи оспорената концентрация на алкохол в кръвта на дееца, вещото лице д-р Цв. Г. се е позовало на обективен факт, какъвто е изземването по надлежния ред на биологична (кръвна) проба от подсъдимия, която именно е била предмет на научното изследване. На второ място, в обясненията си пред съда подсъдимият не отрича, че преди инцидента е употребил алкохол, което обстоятелство е вписано в протокола за медицинско изследване, като изрично е посочено, че това е станало на 16.11.2019г. около 21 часа т.е. само няколко часа преди прострелването на пострадалия около 1.00 часа на 17.11.2019г. При тези данни, отказът на въззивния съд да назначи допълнителна СМЕ не представлява нарушение на процесуалните правила, още по-малко съществено, тъй като не са били налице законоустановените процесуални предпоставки за такова допълнително съдебно следствено действие. Съгласно чл.153 от НПК допълнителна експертиза се назначава, ако заключението не е достатъчно пълно и ясно, но случаят не е такъв, защото изследваната кръвна проба е иззета по съответния процесуален ред и заключението на вещото лице за установеното чрез нея конкретно количество алкохол в кръвта на дееца, към момента на деянието, е достатъчно обосновано и не възниква никакво съмнение в неговата правилност. Относно поддържаната и пред касационната инстанция защитна теза, че подсъдимият е употребил алкохол (пил няколко глътки водка) докато чакал пристигането на разследващия орган, тъй като след прострелването на пострадалия се намирал „в силен шок и стрес“ и изпитвал жажда, а в автомобила нямал нищо друго освен водка, на стр.11 в обжалваното решение са изложени убедителни аргументи за нейната несъстоятелност и житейска нелогичност, които се споделят от настоящата инстанция и е безполезно да се повтарят. Неоснователни са и възраженията за игнориране на доказателства, подкрепящи защитната теза на подсъдимия, че е употребил незначително количество алкохол и приемът му е станал часове преди инкриминираното деяние, с което защитата неубедително се домогва да аргументира липса на субективно съставомерно поведение относно квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“. Както обясненията на подсъдимия, така и показанията на свидетелите заявили горното, са били предмет на подробен коментар от двете предходни инстанции, като е важно единствено да се добави, че поначало е без значение какъв е видът и количеството на консумираната спиртна напитка, след като са събрани категорични писмени доказателства и експертно заключение за пияното състояние на подсъдимия към момента на причиняване на телесното увреждане на пострадалия – свидетеля В. П.. Поради това касационната инстанция намира, че с отказа за назначаване на допълнителна СМЕ за проверка на гласните доказателства и конкретно тези, събрани с обясненията на подсъдимия, въззивният съд не е допуснал твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила. Събраният доказателствен материал, позволява еднозначен извод, че деецът е бил в пияно състояние при прострелването на пострадалия, което изключва основателността на довода в касационната жалба, че отговорността на подсъдимия е ангажирана по предположение, особено като се отчете, че употребата на алкохол три часа преди инцидента се признава от подсъдимия и е удостоверена в официален документ, какъвто е протоколът за медицинско изследване и вземане на биологична проба, чието експертно изследване е възможно най - обективният източник на релевантна информация. С оглед на изложеното генералното оплакване на защитата за недоказаност на „пияното състояние” при подсъдимия по време на деянието, не може да бъде споделено, а това е достатъчно, за да се приеме наличието на въпросното утежняващо отговорността на подсъдимия обстоятелство по смисъла на чл. 134, ал. 3, вр. с ал.1 от НК. В контекста на изтъкнатото по-горе, касационната инстанция намира, че материалният закон е приложен правилно, като липсват основания за отпадане на квалифициращото обстоятелство "пияно състояние", поради което правилно е отказано приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление – това по чл.134, ал.1 от НК. Относно претендираната корекция на мотивите за оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.343б, ал.1 от НК. За да оправдаят подсъдимия по тази част от обвинението, съдилищата са изложили законосъобразни мотиви за недоказаност на това обвинение предвид наличието на по-ниско съдържание на алкохол от изискуемите 1,2 %, което в случая изключва съставомерността на деянието, но не и пияното състояние на дееца. Това е така, защото установената концентрация на алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия е значително над 0,5%, а именно 1,165%. Съгласно т.4, б.“а“ от ППВС №1/83г. пияно състояние е налице, когато по време на деянието в кръвта на дееца има алкохолно съдържание най-малко 0,50 %. Що се касае до приетата от съдилищата крайна необходимост, при която подсъдимият е управлявал МПС, за да превози пострадалия до [населено място] за осигуряване на спешна медицинска помощ, също не са налице основания за промяна на мотивите, тъй като правилно е прието, че конкретните обстоятелства и причината за предприетото от дееца управление на МПС изключват обществената опасност на деянието предвид внезапно възникналата спешна необходимост от спасяване на простреляното лице, поради което деецът не следва да бъде наказан, включително и за административно нарушение, както правилно са приели предходните инстанции. Предвид изложеното и като намира за неоснователни наведените в касационната жалба доводи, на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 14/11.06.2021 г. на Военно- апелативен съд - София, постановено по ВНОХД № 4/2021 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: