Р Е Ш Е Н И Е № 96 гр.София, 26 февруари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1/ 2013 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. И., подадена чрез неговия защитник срещу присъда от 18.10.2012 г. на Софийски градски съд, по внохд 2513/2012г. Депозираната жалба обективира израз на недоволство от визирания съдебен акт, поради допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на приложимия материален закон и явна несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В подкрепа на релевираните касационни основания се излагат фрагментарни съображения за пороци в анализа и оценката на приобщените гласни доказателства, предпоставили постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения за механизма на инкриминираното деяние. Обръща се внимание на игнорираните обяснения на М. И. за наличен силен сблъсък с М. Ц., възприет от подсъдимия като реализирано спрямо него нападение,на което отвърнал с нанасяне на удар на пострадалата. Аргументира се и неправилна интерпретация на престъпната съставомерност, лимитирана от особената норма на чл.131, ал.1, т.12 от НК, като с поставен акцент на субективните параметри на престъплението, се извежда заключение за липса на изискуемия се пряк умисъл и на хулигански подбуди при извършване на неправомерното посегателство. Декларира се и прекомерна завишеност на наложената санкция - лишаване от свобода, явяваща се несъответна на обществената опасност на престъпния акт, на личността на дееца, и на очертаните в чл.36 от НК цели. В открито съдебно заседание на 14.02.2013г. М. И. се представлява от служебен адвокат, който поддържа касационната жалба. Частният обвинител М. Ц. не участва лично в инициираната процедура, като упълномощените от нея повереници – П. С. и В. Ц., устно и чрез подробно развити писмени бележки аргументират законосъобразност и справедливост на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 21.11.2011г., обявена по нохд №2011/2011г., Софийски районен съд е признал М. И. за невиновен в това, че на 14.09.2010г., в гр.София, по хулигански подбуди причинил на М. Ц. лека телесна повреда без разстройство на здравето, довела до болка и страдание, поради което и на основание чл.304, ал.1 от НПК, подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК. Съдебният акт е атакуван от прокурора и от частния обвинител, като в обсега на инстанционната проверка, по внохд №2513/2012г., по описа на Софийски градски съд и чрез упражняване на възложените от чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.2 от НПК правомощия, въззивният състав е отменил присъдата на първостепенния съд и ангажирал наказателната отговорност на подсъдимото лице за инкриминираното престъпление, с произтичащите от това санкционни последици - три месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при условията на чл.66 от НК, с определяне на тригодишен изпитателен срок. Касационната жалба на подсъдимия И. е неоснователна. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от въззивната инстанция, при формиране на вътрешното убеждение за обстоятелствата,включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК и значими за обвинението по чл.131, ал.1, т.12 НК. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез разпита на свидетелите М. Ц., Т. П. и А. Г.; и съдържима се в приложената писмена медицинска документация, обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на престъпното деяние против личността /време, място, начин на осъществяване и настъпил за жертвата вредоносен резултат/ и авторството. С проявен юридически усет и с демонстриран професионализъм е обсъден разказът на пострадалата от неправомерното посегателство, като изводите за неговата доказателствена стойност са мотивирани, при компетентно съотнасяне с депозираните показания от присъствалите на инцидента очевидци - Т. П. и А. Г.. Наличието на еднопосочност, категоричност и корелация в заявеното от посочените лица досежно непосредствените им възприятия за инкриминирания акт на физическо насилие, е мотивирал контролирания съд да приеме и описания в осъдителната присъда механизъм на престъплението, обективиран в нанасянето на силен удар в задната част на главата на М. Ц., вследствие на който тя паднала на земята и получила телесни увреждания - травма на дясната предмишница с охлузване, кръвонасядания по външната странична повърхност на дясното бедро и вътрешната област на коляното. В съответствие с очертаните фактически положения за начина на реализиране на престъпното деяние, са и словно материализираните данни в удостоверение №С-299/2010г., издадено от катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет - София и научните мнения на експертите в изготвеното медицинско заключение, установяващи медикобиологичните параметри на телесните повреди на пострадалата и възможностите за тяхното причиняване – удар и косо /тангенциално/ действие с или върху твърди предмети, каквито са човешкият юмрук и особености на терена при падане на тялото върху него. Безспорна е липсата на кореспондираща връзка на доказаното чрез коментираните гласни и писмени източници за начина на извършване на престъплението, с обясненията на М. И., сочещи на предхождащ инкриминираните действия силен сблъсък с М. Ц., възприет от подсъдимия като извършено спрямо него противоправно нападение. Релевираната от И. конкретика, на която служебният адвокат обръща специално внимание при доказателствения анализ, е интерпретирана от рещаващия съд с оглед процесуалния статус на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство и правната природа на визираното гласно доказателствено средство - източник на доказателства и способ за защита; предвид житейската алогичност и изолираност на твърденията; и при съобразяване на съществуващото противоречие с останалата доказателствена маса, несъмнено очертаваща само леко съприкосновение при разминаването на лицата в стеснения тротоарен участък на ул.Позитано в гп.София и безусловно опровергаваща лансираната версия. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на подсъдимия М. И. се субсумира от особената правна норма на чл.131, ал.1, т.12 от НК. Нанесеният на 14.09.2010г. юмручен удар на М. Ц., причинил лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в кръвонасядания на дясната предмишница, по външната странична повърхност на дясното бедро и вътрешната област на коляното, и довела до болка и страдание за пострадалото лице, обективно консумира престъпния състав на криминализираното посегателство против здравето на личността. При описания механизъм на осъщественото неправомерно деяние е убедително доказан и изискуемият се за субективната съставомерност на инкриминираното деяние и оспорван от защитника пряк умисъл, с характерното за този вид престъпления неопределено съдържание. При различните засягания на човешкия организъм, тежестта на поражението зависи от редица фактически подробности /сила и насока на удара, възраст, положение и движение на жертвата, нейните индивидуални особености и защитни реакции, и т.н./, а и то предпоставя процеси, подчинени на сложни биологични и физиологични закономерности. Последното обосновава изводи за невъзможност да се иска във всеки отделен случай авторът на инкриминираното престъпление да има точни познания и ясни представи относно всички специфични усложнения, вследствие на които в резултат на неговото деяние се стига до съответните вредоносни последици. Това не променя волевото отношение на дееца към причинените вреди, а поставя въпроса за конкретизацията и съдържанието на желаното настъпване на общественоопасните последици, които могат да бъдат очертани в неговото съзнание не само при една тяхна индивидуална определеност, а в известни по-общи рамки или при различно съотнасяне. Акцентираните от процесуалния представител на М. И. обстоятелства за прекалена уязвимост на изпадналия във финансово затруднение, останал без работа и унижаван от околните подсъдим, провокирала физическия конфликт и предпоставила неочакваната за жертвата агресия на инкриминираната дата, не изключват визираната форма на вина. Действително престъплението се осъществява при пряк умисъл, когато извършителят се насочва към причиняване на предвидените общественоопасни последици, при което целта е свързана с постигане на този резултат, включва се в съдържанието на вината и характеризира същата. Възможно е обаче съответните обществеоопасни последици да бъдат не само крайна цел на автора на противоправния акт, но и негова междинна, опосредяваща цел или елемент от комплексна цел, или неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът разбира, че не може да не настъпи. Такива изводи формират коментираните фактически данни по делото. Константно положение в доктрината и съдебната практика е че вината, в очертаните разновидности на умисъла и непредпазливостта, не изчерпва субективните параметри на престъплението, в обхвата на които са мотивите /подбудите/, целите, намеренията, чувствата и преживяванията на дееца, обмислянето на решението за извършване на посегателството, спокойното или възбудено състояние, при което то е взето или се изпълнява. Наказателноправното значение на тези допълнителни, невключени във вината психични елементи на престъпното деяние са определени от материалния закон, чрез тяхното въздигане в конститутивни признаци на основни, по-тежко или по-леко наказуеми състави, когато влияят върху степента на обществена опасност на посегателството, или чрез отреждане на нужното внимание при диференциране на наказателната отговорност. В разглеждания казус са налице и изрично предвидените за престъпната съставомерност на деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК - хулигански подбуди, при реализираната от подсъдимия И. неправомерна дейност. Причинената, при случайна среща на М. Ц. с непознатия М. И. и непредизвикана от противоправни прояви на пострадалата, телесна повреда е осъществена с мотиви, демонстриращи явно неуважение към обществото, незачитане на правилата за поведение и пренебрежение към човека, което скандализирало присъстващите на мястото на инцидента граждани, предизвикало тяхното възмущение и своевременната им намеса в помощ на жертвата. При съблюдаване на принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, е определена санкцията на подсъдимото лице като вид и размер - три месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с правоприлагане на института на условното осъждане. Съгласно регламента в чл.54 от НК, въззивната инстанция е преценила обществената опасност на извършеното престъпление и на личността на дееца; отчела е предходното освобождаване на М. И. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, по нахд №12426/2008г. на Софийски РС, за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, с произтичащите от това административни санкционни последици - 500 лева ГЛОБА /неизплатена/; отдал е необходимото значение на тежкото му социално положение и имуществено състояние, на направените от него частични самопризнания и критичното отношение към осъщественото спрямо пострадалата Ц.. Наложеното наказание не компрометира критериите за справедливост и допринася в достатъчна степен за постигане на императивно предписаните от разпоредбата на чл.36 от НК, цели на индивидуалната и генерална превенция. Предложената аргументация мотивира настоящия състав да приеме липса на претендираните в жалбата на подсъдимия М. И. касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания въззивен акт, постановен от Софийски градски съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 18.10.2012г., обявена по внохд № 2513/2012г., по описа на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.