Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 529

София, 20.11.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1282 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Ж. Е., П. В. Е., Р. С. Н. и Д. С. Н., починал в хода на касационното производство на 02.07.2019 г. и заместен освен от касаторката Р. Н. и от дъщерите си С. Д. Н. и С. Д. Ч.. Касаторите против решение № 6640 от 25.10.2018 г. по гр.д.№ 16138/2017 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 09.01.2017 г. по гр.д.№ 29583/2014 г. на РС-София. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите против И. Т. У. за делба на жилище /апартамент/ № 3 на трети етаж кота + 6,00 м., представляващо надстройка над съществуваща жилищна сграда / 2+1/ със застроена площ 74,12 кв.м., състоящ се от дневна, кухня с трапезария, спалня, сервизни помещения, килер и тераса, заедно с мазе, разположено в югоизточната половина с площ 16 кв.м., построен в УПИ ...-... от кв. ... по плана на [населено място], м. „Г. М.-П.-Р.” ул. П. ш.” № ...А
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 183, ал.4 ЗУТ, който касаторите считат неприложим към казуса, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на наведените във въззивната жалба доводи за неприложимост на този текст, за това, че суперфициарната собственост е възникнала въз основа на договор, върху съдържанието на който прехвърлителя е могъл да влияе като си запази правото на надстрояване, че не е сторил това, а сега се възползва от неправомерното си поведение, че има самостоятелен обект – гараж, което също сочи за неприложимост на чл. 183, ал.4 ЗУТ. Твърди се необоснованост на извода, че е преклуран последният довод поради незаявяването му в срок.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по четири въпроса и очевидна неправиност поради несъобразяване със съдържанието на становището на ищците по отговора на исковата молба, депозиран от ответниците.
Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касация, като твърди, че първите два въпроса съдържат предмета на делото и не обуславят допускане до касация. Другите два въпроса, счита да неотносими към спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
И. Г. М. и Н. С. И. купуват дворно место от 670 кв.м., съставляващо парцел ... от кв.... по плана на [населено място], м.”Р.” с н.а. № ...,т..../1951 г. и двамата взаимно си учредяват право на строеж на две сгради близнаци, като И. М. получава правото на строеж за югоизточната сграда. По одобрен проект от 06.05.1961 г. и с позволителен билет е изградена двуетажна сграда с две двустайни жилища. Другата сграда е била построена към 1958 г. и югоизточната е долепена по-късно до нея, като е предписано да се изравни цокъла. Първоначално е било предвидено двете сгради-близнаци да се обслужват от едно стълбище, но през 1961 г. е извършено изменение на проекта и всяка от сградите е изградена с отделни стълбища. Югоизточната сграда е изградена съобразно първоначалния проект и с таван, състоящ се от две стаи и подпокривно пространство над тях. С делбен протокол от 29.11.1988 г. по гр.д.№ 483/1988 г. наследниците на първоначалните съсобственици поделят само дворното место, от което са обособени два парцела, като всяка от сградите-близнаци попада в отделен парцел. Така наследниците на И. М., починал 26.03.1988 г. получават в дял парцел ...-... с площ 334 кв.м. при квоти 4/12 ид.ч. за В. М., 7/12 за Р. Н. и 1/12 ид.ч. за Г. М.. С н.а. № ..., т... от 03.10.2006 г. И. М. и Г. М. продават придобития от тях по делба и наследство на К. П. С. целия УПИ ...-... от кв. ..., ведно с находящата се в него двуетажна жилищна сграда с едно жилище на етаж, зимнични помещения и тавански помещения. В нот. акт не са посочени площите на таванските помещения, но в данъчната оценка те са описани с площ 15 кв.м. С н.а. № ...,т. ... от 28.06.2007 г. на нотариус Т. К. С. и Е. С. продават на ищците Б. Ж. Е. и П. В. Д. жилището на втория етаж от жилищната сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място. С н.а. №..,т.... от 08.10.2007 г. К. и Е. С. продават на другите ищци Р. С. Н. и Д. С. Н. първия етаж от сградата с 1/3 ид-.ч. от дворното место. И при двете сделки не са посочени складови помещения към всяко от жилищата на първия и на втория етаж. Нотариалните актове не съдържат и клауза, според която С. си запазват правото на строеж за трети етаж или собствеността върху таванския етаж. Към момента на продажбите сградата е била в ремонт, като е поставяна и изолация. Със заповед № РД-09-178 от 06.07.2001 г. е одобрен проект за частично изменение на ЗП, като е предвидено запазване на съществуващата двуетажна сграда с надстрояване на един етаж, при което характерът на застрояването е „ниско” /виж становище на С. община – район С. на л. 72 от делото на РС/. След като се е разпоредил с жилищата, разположени на всеки от двата етажа и общо с 2/3 ид.ч. от дворното място, К. С. се снабдява с разрешение за строеж № 117 от 07.11.2007 г. въз основа на одобрен проект от същата дата, за „надстройка над съществуващата двуетажна жилищна сграда”. Актът за приемане на конструкцията - образец 14 е подписан на 19.12.2007 г. и от този момент възниква обекта на правото на собственост съгласно чл. 181 ЗУТ. Обектът „надстрояване на двуетажна жилищна сграда / 2+1/ е въведен в експлоатация на 19.06.2008 г., видно от удостоверение № 37 от същата дата. С н.а. № ...,т... от 20.11.2009 г. на нотариус Е. И., К. и Е. С. даряват на майката на първия И. Т. У. новоизграденото жилище на третия етаж кота +6,00 м., мазе от 16 кв.м., гараж от 37,50 кв.м. и 1/3 ид.ч. от дворното място.
Ищците Б. Ж. Е., П. В. Е., Р. С. Н. и Д. С. Н., починал на 02.07.2019 г. и заместен от ищцата Р. Н. и от дъщерите си С. Д. Н. и С. Д. Ч. са предявили иск за делба на новоизградения трети етаж, заедно с мазе, разположено в югоизточната половина с площ 16 кв.м. като се позовават на нормата на чл. 92 ЗС, тъй като приращението не е изключено чрез запазване правото на надстрояване при сключване на сделките, с които те са придобили по 1/3 ид.ч. от дворното место, а ответниците са останали съсобственици само на 1/3 ид.ч.
Ответницата е твърдяла, че третия етаж е резултат от преустройство на таванските стаи, чието предназначение е променено, позовала се е на нормата на чл. 183 ал.4 ЗУТ и евентуално на придобивна давност.
В становище към отговорът на исковата молба, ищците са оспорили и трите възражения на ответниците. Посочили са, че нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ е неприложима, защото са придобили правата си с договор и ответника е могъл да изключи приращението и защото в имота има изграден гараж, който е останал негова собственост след двете продажби.
РС е отхвърли иска за делба, като е приел, че правото на собственост е придобито от праводателите на ответницата на основание чл. 183, ал.4 ЗУТ, който се прилага и към правоотношения, които са се развили преди тази норма да влезе в сила, като се е позовал на решение № 44 от 04.03.2013 г. по гр.д.№ 358/2012 г. на ВКС, ІV гр.о.
Въззивният съд е формирал същите изводи, като е приел, че възражението, за неприложимост на чл. 183, ал.4 ЗУТ е неоснователно. Като незаявено в срок е преценено и поради това необсъдено е останало възражението на въззивниците-ищци, че, тъй като в дворното место е останал за прехвърлителя самостоятелен обект – гараж, нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ е неприложима.
Първият формулиран въпрос, за който се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е: приложим ли е текстът на чл. 183, ал.4 ГПК в случаите когато съсобствеността е възникнала чрез продажба на готови обекти и идеални части от парцел и продавачът на обектите построи без съгласието на новите съсобственици нов обект след продажбата и става ли негов индивидуален собственик.
Този въпрос кореспондира на фактите по делото и от отговорът му зависи изхода от спора. Нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ е нова, приета и със ЗИДЗУТ, публикуван в ДВ, бр. 17 от 2009 г. По поставеният въпрос няма съдебна практика. Отговорът на поставеният въпрос чрез тълкуване на новата норма ще съдейства за разкриване на точния й смисъл и за непротиворечивото й прилагане. Затова съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият въпрос е: придобиване право на собственост върху готов обект еквивалентно ли е на реализиране, започване или притежаване на право на съответното строителство в имота, съгласно чл. 183, ал.4 ГПК. Третия въпрос е: счита ли се, че собственикът на постройка, който се разпореди с нея чрез покупко-продажба вече е реализирал своето право на строеж, инкорпорирано в правото на собственост и има ли право да построи нов отделен обект от вече продадената постройка без съгласието на купувачите, станали съсобственици на парцела заедно с него.
Вторият и третият въпрос касаят тълкуване на нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ и се включват в първия въпрос, поради което съдът не допуска касационно обжалване самостоятелно по тях.
Последния въпрос е: длъжен ли е съдът, когато е сезиран с иск за делба на имот, предназначен на ниско и средно етажно жилищно застрояване да изследва въпроса какви са предвижданията на подробния устройствен план и актуалното състояние на парцела в смисъл какви и колко сгради и с какъв статут се намират в него. По делото е установено какво строителство се е предвиждало в имота и какво е реализирано, поради което отговорът на този въпрос не определя изхода от спора. Той е зададен с оглед възражението на ищците по отговора на исковата молба, че в имота, към момента на изграждане на третия етаж, праводателят на ответницата е имал самостоятелен обект на правото на собственост – гараж, който е дарил на ответницата. Това възражение касае предпоставките за прилагане на чл. 183, ал.4 ЗУТ. В ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че съдът е длъжен да приложи императивна материално правна норма и да не е направено изрично позоваване на нея. Тъй като нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ касае вещни права и определя редът за възникването им, тя е императивна и съдът и служебно изследва предпоставките за прилагането й. Поради това, че от отговорът на поставеният въпрос не зависи изхода от спора, съдът намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, поради което по поставеният последен въпрос не се допуска касационно обжалване.
Доводите за очевидна неправилност на решението в касационната жалба са свързани с предпоставките, при които се прилага чл. 183, ал.4 ЗУТ. Тъй като първият въпрос, по който се допуска касационно обжалване касае приложението на този текст към спора по настоящото дело, не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 пр. трето ГПК
В обобщение, касационно обжалване се допуска по първия поставен въпрос, формулиран по-горе на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. По останалите въпроси не се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6640 от 25.10.2018 г. по гр.д.№ 16138/2017 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Б. Ж. Е., П. В. Е., Р. С. Н. и Д. С. Н., починал в хода на касационното производство на 02.07.2019 г. и заместен освен от касаторката Р. Н. и от дъщерите си С. Д. Н. и С. Д. Ч.. Касаторите.
Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. и да представят квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: