О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 278

гр.София, 08.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4495 по описа за 2021 г., приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Екопродукт“ ЕООД против решение № 37 от 24.06.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 200 по описа за 2021 г. на Варненския апелативен съд, в частите, с които е потвърдено решение № 260026 от 26.2.2021 г. по гр. д. № 178 по описа за 2020 г. на Силистренския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Д. С. П. и Г. Б. П. сумите от по 71 075,44 лв. на всяка една от тях и 96 100 лв. на Г. В. П./починала и заместена от конституираните пред настоящата инстанция М. Д. П. и Г. Б. П./, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б. Д. П., настъпила на 18.5.2019 г. в резултат от трудова злополука.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:
1. Кои са предпоставките по чл.201, ал.2 от КТ, при които отговорността на работодателя за обезщетение при трудова злополука следва да бъде намалена поради допринасяне от пострадалия работник за настъпване на злополуката чрез проявена от него груба небрежност?
2. Установяване, че пострадалият служител е действал при трудовата злополука единствено и само в интерес на работодателя достатъчно ли е, за да се приеме, че не е налице груба небрежност на работника при тези му действия?
3. Следва ли въззивният съд да обсъди всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните при формирането на своите изводи, въз основа на които съдът решава правния спор? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите? Допуснати ли са съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд в случай на необсъждане на всички ангажирани по делото доказателства, установяващи механизма на настъпване на трудовата злополука и доводи на страните и по-конкретно, че пострадалият работник е съпричинил вредоносния резултат, като е допуснал груба небрежност?
4. Как следва да бъде преценена от съда относителната тежест на поведението на пострадалия/конкретно действията на пострадалия, които са част от механизма на злополуката/, когато с поведението си пострадалият пряко е предизвикал увреждането си и отговорността на работодателя се обосновава и с нарушени правила за безопасност на труда?
5. Фактът на установено в някои аспекти неизпълнение от страна на работодателя на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд сам по себе си достатъчен ли е, за да изключи напълно извод, че пострадалият работник е допринесъл за настъпването на трудовата злополука?
6. Когато в съдебното производство е установено, че пострадалият е знаел за конкретна забрана, която съзнателно е нарушил и при нарушението и е настъпила злополуката, каква е относителната тежест на наличието или липсата на документ, подписан от пострадалия, че в качеството си на работник той е уведомен за забраната от работодателя му?
7. Процесуално допустимо ли е фактът на уведомяване на работник за забрана от работодателя да бъде установяван с всички доказателствени средства, при положение че липсва писмено доказателство с подписа на работника относно уведомяването му за забраната или такъв документ е с недоказана дата?
Ответниците по касационната жалба Д. С. П., Г. Б. П. и М. Д. П. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:
Д. П., Г. П. и Г. П., съответно като съпруга, дъщеря и майка на покойния Б. Д. П., са предявили срещу „Екопродукт“ЕООД искове по чл.200 от КТ за заплащане на по 100 000 лв. обезщетения за неимуществени вреди от неговата смърт, причинена на 18.05.2019 г. от трудова злополука.
В отговора на исковата молба ответното дружество е повдигнало възражение за съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия, който е допуснал груба небрежност, влизайки в шахта-действие, което е било изрично забранено със заповед на работодателя, която е била известна на работника.
Силистренският окръжен съд е уважил исковете, приспадайки от обезщетенията на първите две ищци получените от тях суми по застрахователната премия. Този съд подробно е обсъдил фактите, относими към възражението на работодателя за съпричиняване от страна на пострадалия в резултат от груба небрежност. Анализирал е показанията на свидетелите, заповедта за забрана за влизане в шахтата и представения към нея списък. Констатирал е, че списъкът е на отделен лист и няма доказателства, че е съставен именно с цел да се удостоверят лицата, информирани за забраната да се влиза в шахтата, а и автентичността на датата и подписа на пострадалия също не са доказани. Позовавайки се на решението на административния съд, с което е потвърдено административното наказание на работодателя за допуснати нарушения на безопасността на труда, гражданският съд е достигнал до извода за неоценен риск от страна на работодателя от наличието на опасен газ, поради което има причинна връзка между неизвършената оценка на риска и настъпилата трудова злополука. Затова в крайна сметка първоинстанционният съд е приел, че влизането в шахтата от страна на пострадалия е било наложително, не представлява своеволно и лекомислено нарушение на забраната на работотателя, поради което няма допусната груба небрежност и обезщетението за неимуществени вреди не може да се намали.
Варненският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение само в частта, с която получената от Г. В. П. сума от 3 900 лв. не е зачетена като платена част от обезщетението и е приспаднал тази сума, а в останалите части го е потвърдил. По отношение на възражението за съпричиняване въззивният съд е изходил от принципа, че намаляване на обезщетението може да се извърши само при толкова съществено нарушение на изискванията за извършване на работата, което може да бъде окачествено като липса на елементарно старание и пренебрегване на основни технологични норми и правила за безопасност, както и когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени действия на работника неминуемо могат да доведат до злополуката и въпреки това тези действия са били предприети. Счел е, че в случая такова поведение на загиналия работник не е налице. На първо място е посочил, че преди започване на работата не е бил проведен инструктаж за безопасно боравене със съоръжението, чието монтиране и оборудване му е било възложено. Не са представени доказателства, че заповедта, забраняваща достъпа до резервоара за фекални отпадъци, е станала достояние на работниците. На второ място съдът се е позовал на доказателствата в административното производство, според които работодателят не е оценил риска от предвидимите опасности при работа в ограничени пространства, като липса на кислород, наличие на опасни газове, остатъчни или изпуснати газове. Това нарушение, заедно с липсата на инструктаж за работата, представляваща източник на повишена опасност, са в причинна връзка с настъпилата злополука, за които работникът не може да бъде държан отговорен. Той е предприел действията, довели в крайна сметка до злополучната му смърт, в изпълнение на работата единствено и само в интерес на работодателя. Ето защо този съд също е достигнал до извода, че няма основания за намаляване на отговорността на работодателя поради допусната от работника груба небрежност, допринесла за злополуката.
При тези мотиви на въззивния съд последните два въпроса, по които според касатора трябва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, изобщо не са относими към съществени процесуални нарушения и съответно са без значение за изхода на спора. Варненският апелативен съд не е отрекъл процесуалната възможност узнаването на заповедта на работодателя за забрана за влизане в шахтата да се доказва с всички доказателствени средства, нито е преценявал относителната тежест на наличието или липсата на документ. Вторият въпрос също е основан на превратно тълкуване на мотивите на въззивния съд. Липсва констатация, че действието в интерес на работодателя е достатъчно за да се приеме, че не е налице груба небрежност на работника. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Не се констатира въззивният съд да е основал своите изводи само на избрани от него доказателства, да е пренебрегнал някое от събраните по делото доказателства, или да е пропуснал да обсъди доводи и възражения на страните. Затова по третия въпрос няма противоречие между даденото от въззивния съд разрешение и цитираната от касатора практика на ВКС.
Би могло да се приеме, че отговорите на четвъртия и петия въпрос на касатора са от значение за изхода на спора и въззивният съд се е произнесъл по тях в смисъл, че допуснатите от работодателя нарушения на задължението да осигури безопасни условия на труд са в причинна връзка със злополуката, а с този извод касаторът не е съгласен. Според касатора сам по себе си фактът на неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд не е достатъчен, за да се презюмира, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука/решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г. на III ГО/. Съпричиняването зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука/решение № 218 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/2020 на IV ГО/. Според тази цитирана от касатора практика на ВКС преценката е конкретна за всеки отделен случай. В настоящата хипотеза смъртта на работника е причинена от остро отравяне с газова смес, съдържаща амоняк и сероводород. Точно този риск, който съществува при работа в ограничени пространства в шахта към резервоар за фекални отпадъци работодателят не е оценил и не се е опитал да предотврати. Например- в заповедта не е било посочено, че забраната за влизане в шахтата се налага заради опасност за живота от остро и бързо отравяне с газ, върху шахтата не е поставен надпис с подобно предупредително съдържание, не са сложени подходящи физически прегради против влизане в шахтата. Ако такива мерки бяха предприети, злополуката би могла да бъде предотвратена. Ето защо е налице и причинна връзка между нарушенията на работодателя по оценка и предотвратяване на риска и злополуката, поради което разрешенията на въззивния съд по четвъртия и петия въпрос съответстват на практиката на ВКС.
След като работодателят не е оценил риска от отравяне с газ и не е взел достатъчно строги и съответни мерки да го предотврати, работникът всъщност не е бил запознат с действителната опасност от бърза и внезапна смърт при влизане в шахтата. Затова неговото поведение не представлява проява на груба небрежност. Както е посочил въззивният съд, това поведение не може да се окачестви като липса на елементарно старание и пренебрегване на основни технологични норми и правила за безопасност, нито е било несъмнено ясно, че това действие неминуемо може да доведе до злополуката. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос на касатора съответства на практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 62 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на IV ГО, № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на IV ГО, № 45 от 8.4.2021 г. по гр. д. № 1580/2020 г. на III ГО и много други.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на Д. С. П., Г. Б. П. и М. Д. П. сумата от 7 677 лева разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 от 24.06.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 200 по описа за 2021 г. на Варненския апелативен съд, в частите, с които е потвърдено решение № 260026 от 26.2.2021 г. по гр. д. № 178 по описа за 2020 г. на Силистренския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Д. С. П. и Г. Б. П. сумите от по 71 075,44 лв. на всяка една от тях и 96 100 лв. на Г. В. П./починала и заместена от конституираните пред настоящата инстанция М. Д. П. и Г. Б. П./, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б. Д. П., настъпила на 18.5.2019 г. в резултат от трудова злополука.
ОСЪЖДА „Екопродукт“ ЕООД-ЕИК: 118550482, да заплати на Д. С. П.-[ЕГН], Г. Б. П.-[ЕГН], и М. Д. П.-[ЕГН], сумата 7 677/седем хиляди шестотин седемдесет и седем/ лева разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: