Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * обезщетение за ползване

 

                        Р           Е         Ш         Е          Н          И          Е

 

                                                         400

 

                                       гр. София,   16.06.2010 г.

 

                                    В       ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

 

                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 11 май през 2010 г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА

                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

при участието на секретаря Ан. Богданова,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4204/08 г.,

за да се произнесе, намира следното:

 

Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.

Допуснато е разглеждане на касационната жалба на С. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №1906/07 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материалноправен въпрос за действието / обратно или занапред/ на обявената с решение от 12.06.03 г. относителна спрямо касаторката недействителност на договора от 4.06.97 г., с който С. Д. прехвърлил правата си върху имота на първоначалната ищца В. Д. , е от значение за спора и точното прилагане на закона.

В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответниците по жалба С. Д. и М. Д. , като наследници на починалата първоначална ищца В. Д. , а втората от тях – и лично, оспорват жалбата като неоснователна.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: АС е уважил предявения от В. Д. и М. Д. срещу касаторката С. В. иск с пр. осн. чл.59 от ЗЗД – осъдил е ответницата да заплати на ищците сумата от общо 32 710 лв., обезщетение за ползването без основание на техен недвижим имот / две магазинни помещения в гр. С. за периода 6.08.97 – 3.12.02 г., ведно със законната лихва и сторените разноски. Приел е, че за този период ответницата е държала вещта без правно основание, противопоставимо на собствениците й – ищци. Държането е получила по договор за наем, новиран в предварителен за продажба на имота, сключени със С. Д. , първоначален съсобственик на вещта, впоследствие прехвърлил правата си на първата ищца – негова майка. Обявената след исковия период на осн. чл.135 от ЗЗД относителна недействителност на това прехвърляне спрямо ответницата по иска – като кредитор по предварителния договор, има действие занапред. Затова за процесния период продавачът по предварителния договор Сл. Д. не е бил собственик на имота и противопоставеното му от ответницата с възражение за неизпълнен договор задържане на вещта до заплащане на присъдените й обезщетения по договора, няма действие спрямо ищците, като трети лица и съответно не отблъсква претенцията им.

От данните по делото се установява следното:

С договор за наем, сключен на 1.02.97 г. между ответницата по иска и С. Д. , последният й отдал под наем за срок от пет години съсобствения си тогава с първоначалните ищци, при равни квоти имот – две магазинни помещения в гр. С., описани по делото. Ответницата предплатила цялата наемна цена за периода на наемане, в размер на 5 185 щ.д.

На 15.05.97 г. С. Д. сключил с ответницата по иска В. предварителен договор за продажба на същия имот, като предплатената наемна цена е трансформирана в част от продажната – т.ІV-та от договора.

На 4.06.97 г. Сл. Д. прехвърлил с продажба по нот. акт №88/97 г. на първоначалната ищца В. Д. своята 1/3 ид.ч. от имота, обещана за продажба с предварителния договор. С решение на ВКС от 12.06.03 г. по гр.д. №976/02 г. е обявена относителната недействителност на прехвърлянето спрямо С. В. , на осн. чл.135 от ЗЗД.

С влязло в сила на 10.07.98 г. решение по гр.д. №736/97 г. на ОС – Благоевград Сл. Д. е осъден да заплати на ответницата по иска В. 31 010 941 стари лв., за неизпълнението на сключения между тях предварителен договор от 15.05.97 г., като в мотивите е прието, че договорът е отпаднал като основание – т.е. развален е поради неизпълнението на продавача. Задължението е изпълнено след завеждане на иска по настоящото дело, видно от молба от 16.05.05 г., за прекратяване на изпълнителното дело за събирането му.

С вл. в сила на 17.09.02 г. решение по гр.д. №523/97 г. между първоначалните ищци и ответницата е установено, че първите са собственици на държания от нея недвижим имот и тя е осъдена да им го предаде. Имотът е предаден с протокол от 3.12.02 г.

При тези данни, правилни са изводите на въззивния съд, че със сключването на предварителния договор е налице обективна новация в отношенията на страните, по чл.107 от ЗЗД – старото наемно правооотношение е заменено с ново – по предварителен договор за продажба на имота между тях. Новацията погасява старото задължение и развалянето на предварителния договор не възстановява предишното наемно отношение между страните, както е приел АС. Няма данни и за сключен между страните нов наемен договор за имота след 6.08.07 г. – нот. покана от тази дата, на която касаторката се позовава не го установява със сигурност. Тя е останала в имота след поканата, но няма данни това да е срещу уговорена – изрично или конклудентно, с извършено и прието плащане, наемна цена. Затова при неустановени договорни отношения между страните, исковете по чл.59 от ЗЗД и постановеното по тях решение са допустими.

Неправилни обаче са изводите на АС за действието на обявената с иска по чл.135 от ЗЗД недействителност. Искът е конститутивен, а недействителността има обратно действие – не от влизане на решението за обявяването й в сила, а от момента на извършване на отмененото действие / в случая – договора по нот. акт №88/4.06.97 г./. Недействителността е относителна – само спрямо упражнилия правото си по чл.135 от ЗЗД кредитор; за кредитора, титуляр на правата по отменения договор е длъжникът. Или в случая в отношенията между упражнилата правата си по чл.135 от ЗЗД С. В. и страните по обявения за недействителен договор – В. Д. и Сл. Д. , прехвърлената с договора 1/3 ид.ч. от имота е собственост на последния, за целия исков период.

Пред РС, на л.26, ответницата е противопоставила срещу иска възражението, че е задържала имота до заплащане на дължимите й от Сл. Д. и изискуеми суми за обезщетение от неизпълнението на предварителния договор между тях. По характера си възражението за неизпълнен договор е отлагателно потестативно условие – докато се изпълни насрещната престация, заради която се упражнява. То следва от относителните облигационни отношения, възникнали едновременно от един и същ фактически състав, като съществуването на едното задължение е причина за другото - насрещното и е способ за едновременното им изпълнение. Възражението за неизпълнен договор няма абсолютния вещен характер и неделимостта на същинското право на задържане по чл.91 от ЗЗД и чл.72 от ЗС, което обезпечава посочените там вземания във връзка с вещта и ответницата не може да го противопостави на всичките й съсобственици. Затова следва да се зачете само в отношенията на страните по предварителния договор – касаторката и Сл. Д. Той не е предявил лично претенция, а участва в делото като наследник на първоначалната ищца В. Д.

Поради изложеното искът за обезщетение за ползването на 1/3 ид.ч. от имота следва да се отхвърли като неоснователен. В отношенията между претендиращата го ищца В. Д. и отв. В. тази част е собствена на трето за иска лице – Сл. Д.

За останалата част – 1/3 ид.ч. за първоначалната ищца В. Д. , или по 1/6 ид.ч. за наследниците й Сл. Д. и М. Д. , и 1/3 ид.ч. – на последната / общо 3/6/, обезщетение се дължи и при данните по делото то е: 5 452 лв. – за Сл. Д. и 16 354 лв., за М. Д.

Възражението за погасителна давност се прави за пръв път пред тази контролно отменителна инстанция и не може да бъде разгледано. Давността не се прилага служебно – чл.120 от ЗЗД, затова въззивният съд не се е произнесъл за давностния срок.

Поради изложеното въззивното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, с която исковете са уважени над посочените по –горе размери и вместо него се постанови ново, за отхвърлянето им в явилата се разлика. В останалата му част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК ВКС на РБ, трето гр. о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд София по гр.д. №1906/07 г. от 12.06.08 г. в частта, с която предявеният от М. Д. Д. /лично и като наследник на В. Д. / срещу С. С. В. иск по чл.59 от ЗЗД е уважен за размера над 16 354 / шестнадесет хил. триста петдесет и четири/ лв. до 21 806 лв. и предявеният от С. Д. Д. / като наследник на В. Д. / срещу С. С. В. иск по чл.59 от ЗЗД е уважен за размера над 5 452 / пет хил. четиристотин петдесет и два/ лв. до 10 904 лв. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с пр. осн. чл.59 от ЗЗД за посочените разлики.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата му част.

Осъжда С. С. В. да заплати на С. Д. Д. и М. Д. Д. разноски в размер на 672 лв., както и 1162 лв., държавна такса по сметка на ВКС.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: