4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №812 Гр.София, 29.11.2011г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 672 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 05.10.2009г. по в.ч.гр.д.№ 5094/09г. на Софийския градски съд, с което отменено разпореждането от 15.04.2009г. по гр.д.№ 17734/09г. на Софийския районен съд в частта за оставяне без уважение на искането за издаване на заповед за изпълнение и е оставена без уважение частната жалба против разпореждане за отказ да се издаде разпореждане за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответниците Е. В. Х., М. Л. Х. и [фирма], [населено място] не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че подадената частна касационна жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, но не и тези за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от частния жалбоподател процесуален въпрос за допустимостта на акта на съда, когато е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, а съдът е постановил издаването на заповед по чл.410 ГПК. Първоинстанционният съд е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ – договор за финансов лизинг с нотариална заверка на подписите за неплатени лизингови вноски, вноски за застраховка, такси и неустойки. Софийският районен съд е отхвърлил заявлението по съображения, че падежът на разсрочените лизингови вноски е уговорен в погасителен план към договора за лизинг, който не е нотариално заверен, поради което от представения документ по чл.417, т.3 ГПК, какъвто характер има само договорът, не може да се направи извод за изискуемост на задължението. Въззивният съд е приел, че обсъждането на документа по чл.417 ГПК следва да се извърши на два етапа. Първият – по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за да се обоснове компетентността на съда, и вторият – при издадена заповед за изпълнение, по искането за допускане на незабавно изпълнение, като до издаването на заповедта за изпълнение, съдът не обсъждал доказателствата. В този смисъл е уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, но е отказано да се допусне незабавно й изпълнение и да се издаде изпълнителен лист, тъй като приложението към договора за лизинг е нередовно от външна страна - погасителният план не бил нотариално заверен. Предвид на аргументацията на състава на СГС издадената заповед за изпълнение е по чл.410 ГПК, поради което въведеният от частния жалбоподател процесуален въпрос е от значение за изхода от спора. Заповедното производство по ГПК урежда издаването на заповед за изпълнение на парични суми, заместими вещи или за предаване на вещи по чл.410 ГПК и издаването на заповед за изпълнение на вземания въз основа на документи по чл.417 ГПК. Издаването на двата вида заповеди се характеризира с особености, уредени в процесуалния закон. Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не се представят писмени доказателства, заповедта за издава въз основа на твърденията на заявителя, а изпълнителният лист - след влизането й в сила по реда на чл.416 ГПК. Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, заявителят е задължен да представи някой от изброените в закона документи, от които произтича вземането му, като разполага и с правото по чл.418, ал.1 ГПК да поиска да бъде постановено незабавното й изпълнение и да бъде издаден изпълнителен лист. Правото на незабавно изпълнение е предоставено на кредитора само при основаване на вземането на документ по чл.417 ГПК. Когато заявлението е подадено по реда на чл.417 ГПК, проверката на съда за издаването на заповедта и за допускането на незабавното й изпълнение включва редовността на документа от външна страна и удостовереното в същия подлежащо на изпълнение вземане. Съставът на ВКС не споделя изводите на СГС, че за издаването на заповедта по чл.417 ГПК е без значение редовността на документа, както и че до момента на издаването й съдът не следва да обсъжда доказателствата към заявлението. За да приеме, че са налице предпоставките по чл.417 ГПК решаващият съд проверява представения със заявлението документ, а не само компетентността за произнасянето си. В хипотезата на чл.417, т.3 ГПК представеният договор следва да е с нотариална заверка на подписите и да съдържа задължение за заплащане на парични суми. Тези предпоставки са изрично предвидени в нормата на чл.417 ГПК, където са посочени основанията за издаване на заповедта, а не само при преценката за допускане на незабавното изпълнение на заповедта според разпоредбата на чл.418 ГПК. Ако документът е от кръга на изброените в чл.417 ГПК, проверката на съда продължава относно удостоверяването на изискуемостта на вземането чрез представения документ по чл.417 ГПК или посредством на други документи по чл.418, ал.3 ГПК. Със заявлението по чл.417 ГПК кредиторът твърди, че представеният документ удостоверява ликвидно и изискуемо вземане, поради което е избрал този ред за събиране на вземането си, включващ и допускането на незабавно изпълнение на заповедта. Кумулативното наличие на предпоставките по чл.417 и по чл.418, ал.2 ГПК е основание за издаването на заповедта и допускането на незабавно изпълнение. В този смисъл и разпореждането за незабавно изпълнение подлежи на обжалване, като частната жалба може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 ГПК – чл.419, ал.2 ГПК. При издадена заповед по чл.417 ГПК, независимо от постъпило срещу нея възражение от длъжника и образувано производство по установителния иск по чл.422 ГПК, същата подлежи на изпълнение в общия случай, поради което е предвидена и възможност за спиране на изпълнението съгласно чл.420 ГПК. Предвид на характера на производството и особеностите на двата вида заповеди за изпълнение с Наредба №6/20.02.2008г. на Министъра на правосъдието са утвърдени и образци за документи,чието спазване е задължително съгласно чл.425, ал.2 ГПК. Заявлението по чл.417 ГПК включва искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съгласно приложение №4 към чл.5. Според образеца за заповедта по чл.417 ГПК, същата съдържа и разпореждането за незабавно изпълнение – приложение № 5 към чл.6 на наредбата. По тези съображения съставът на ВКС намира, че при постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, съдържащо искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът следва да се произнесе както по издаването на заповедта, така и по допускането на незабавното изпълнение. Ако не е налице някоя от предпоставките относно редовността на документа или и за допускането на незабавно изпълнение, съдът отхвърля заявлението, независимо, че кредиторът твърди, че разполага с вземане срещу длъжника. В заповедното производство съдът е обвързан от искането на заявителя и следва да се произнесе съобразно заявлението чрез издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, като е недопустимо да преквалифицира искането и да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Произнасянето на искане, различно от заявеното с оглед на обема на дължимата защита и съдействие нарушава диспозитивното начало в гражданския процес по чл.6 ГПК. Определението на съда, с което е постановено издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, когато със заявлението е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл.278, ал.4 вр. чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3, изр.3 ГПК. По втория процесуален въпрос за компетентния съд, който следва да издаде заповедта за изпълнение /като документ/ е налице последователна и непротиворечива практика на ВКС, че заповедта се издава от първоинстанционния съд, сезиран със заявлението, който извършва и последващите действия по връчването й. В тази част въззивното определение е в съответствие с практиката на ВКС. Предвид на отговора на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК обжалваното определение е недопустимо, поради което следва да се обезсили и делото да се върне на СГС за произнасяне по частната жалба на [фирма] срещу разпореждането от 15.04.2009г. по гр.д.№ 17734/09г. на СРС. Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени за производството пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА изцяло определение от 05.10.2009г. по в.ч.гр.д.№ 5094/09г. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за произнасяне по частната жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждането от 15.04.2009г. по гр.д.№ 17734/09г. на СРС, с което отхвърлено заявление за издаване на издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.3 и чл.418, ал.2 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.