О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 516 София, 06.10.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Татяна Върбанова Емил Марков при секретаря ……………….............…. и с участието на прокурора …....…………................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 111 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 288 ГПК и след спирането му /на основание чл. 292 ГПК във вр. чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК/ е било възобновено с еднолично разпореждане на Председателя на ТК на ВКС от 20.VІІІ.2019 г. - предвид положителното произнасяне на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение № 2/9VІІ.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. за наличие на връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. Образувано е по касационната жалба с вх. № 8398/27.Х.2017 г. на кюстендилското „Келлер ЕС” ЕАД, подадена против решение № 224 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 18.VІІ.2017 г., постановено по т. д. № 171/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 479/26.ХІ.2016 г. на ОС-Пловдив, ТК, ХІІІ-и с-в, по т. д. № 40/2014 г. С последното, в исковото производство по чл. 135 ЗЗД, е бил обявен за недействителен по отношение на ищцовото „Орион`2002” ЕООД-гр. Пловдив апорт на недвижим имот /самостоятелен обект - сграда/, извършен от първия ответник длъжник „Итали Канстракшън” ЕООД-гр. Кюстендил в капитала на ответника настоящ касатор „Келлер ЕС” ЕАД-гр. Кюстендил. Оплакванията на търговеца настоящ касатор са както за недопустимост (предвид наличието на преюдициално дело относно правоотношение, което било условие за основателността на разгледания по същество П. иск), така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените превила. С оглед това се претендира обезсилването му, а алтернативно – неговото касиране. Инвокирани са доводи, че въпросът за това дали вземанията на ищцовото „Орион`2002” ЕООД, въз основа на които то е поддържало, че е кредитор на длъжника в откритото производство по несъстоятелност на „Итали Канстракшън” ЕООД, се явявал преюдициален спрямо иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, „тъй като непредявяването на вземанията в рамките на несъстоятелността води до пълното им погасяване”, а също и че порокът на въззивното решение по чл. 281, т. 2 ГПК произтичал от това, че Пловдивският апелативен съд „не е спрял производството до приключване на преюдициално производство, което е от значение за действителността на вземането, легитимиращо „Орион`2002“ ЕООД като кредитор в производството по чл. 135, ал. 1 ЗЗД“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за порок на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК (основание за директен достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК), още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора, въведен с Павловия иск по чл. 135 ЗЗД, Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните три материалноправни и два процесуалноправни въпроса: 1./ „Притежава ли ищецът качеството кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД, ако не представи доказателства дали вземането, с което се легитимира, е било предявено в срока по чл. 685 ТЗ или чл. 688, ал. 1 ТЗ пред съответния окръжен съд по чл. 613 ТЗ?”; 2./ „Следва ли съдът да уважи предявения иск по чл. 135 ЗЗД, ако ищецът не би могъл да реализира правата си поради погасяване на неговото вземане?”; 3./ „Към кой момент следва съдът да прецени съществуването на качеството кредитор при предявен иск по чл. 135 ЗЗД?”; 4./ „За задължението на съда да обсъди всички доказателства и факти по делото”; 5./ „При положение, че са въведени правопогасяващи възражения, основани на новонастъпили обстоятелства, дължи ли съдът да се произнесе по тях?“ Първият материалноправен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, докато останалите два и процесуалноправните били решени от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии: Р. № 639/6.Х.2010 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 754/09 г.; Р.№ 2/9.ІІ.2017 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 2947/2016 г.; Р. № 117/21.VV2013 г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 2082013 г.; Р. № 61/30.ІV.2010 г. на І-во т.о. по т. д. № 741/09 г.; Р. № 69/9.VІІ.2015 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 1582/2014 г.; Р. № 326/20.ХІІ.2012 г. на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 177/2012 г.; Р. № 422/3.VІ.2010 г. на І-во г.о. по гр. д. № 805/09 г.; Р. № 92/22.ІІ.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 1863/2010 г.; Р. № 212/1.ІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1106/2010 г.; Р. № 24/28.І.2010 г.на І-во г.о. по гр. д. № 4744/08 г.; Р. № 331/4.VІІ.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 1649/2010 г.; Р. № 126/9.V.2011 г.на ІV-то г.о. по гр. д. № 421/09 г.; Р. № 223/19.VІ.2013 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 1006/2012 г.; Р. № 118/15.V.2012 на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 588/2011 г.;Р. № 108/16.V.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 1814/09 г.; Р. № 60/25.ІІІ.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 475/2012 г. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Орион`2002” ЕООД /ищец в І-воинст. производство/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски „за пред касационната инстанция“, но без да са ангажирани доказателства, че такива реално са били направени. Инвокирани са доводи както относно това, че производството по несъстоятелност пред ОС-Кюстендил и предявяването на вземанията на кредиторите нямало преюдициален характер по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД, така и че в търговския регистър по партидата на „Итали Канстракшън” ЕООД е публикуван списък на кредиторите на несъстоятелния търговец, от който се установявало, че ищцовото „Орион`2002” ЕООД има такова качество. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Итали Канстракшън” ЕООД (в несъстоятелност) писмено е възразило чрез своя синдик Б. Л. Б. единствено по основателността на оплакванията за недопустимост, както и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 287, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „Келлер ЕС” ЕАД-гр. Кюстендил ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: В изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 235, ал. 3 ГПК въззивната инстанция е могла да констатира, че по отношение на две от твърдените в исковата молба на „Орион`2002“ ООД заемни правоотношения с първия ответник по Павловия иск „Итали Канстракшън“ ООД от датите 3.ІV.2009 г. и 2.ХІ.с г., съответно за сума в размер на 10 000 евро и за сума в размер на 20 000 евро, след завеждането на делото по чл. 135 ЗЗД са налице две влезли в сила съдебни решения от 9.VІІ.2015 г. и от 26.VІ.2014 г., с всяко едно от които е било признато, със сила на пресъдено нещо, съществуването на такова ликвидно и изискуемо вземане в патримониума на първия търговец срещу този негов длъжник, което обстоятелство е достатъчно за легитимирането на пловдивското дружество като кредитор на кюстендилското (сега в несъстоятелност), извършило процесния апорт от края на 2013 г. в капитала на втория ответник „Келлер ЕС“ ЕАД също със седалище и адрес на управление в [населено място]. Следователно горните две констатации на Пловдивския апелативен съд в мотивите към атакуваното решение за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД се явяват в точно съответствие с разяснението по т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2/9.VІІ.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., т.е. решаващите правни изводи на въззивния съд, изградени върху тях, не се явяват в противоречие с възприетата с цитираното ТР за правилна съдебна практика. По релевираното от касатора „Келлер ЕС“ ЕАД основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационен контрол: Във връзка с твърдението на касатора за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение са наведени следните доводи: ~ По отношение на длъжника по делото е било открито производство по несъстоятелност, като същото е било спряно съгласно чл. 632, ал. 1 ТЗ; ~ С решение № 2/11.V.2017 г., постановено по т. д. № 30/2015 г. на ОС-Кюстендил, производството по несъстоятелност е възобновено по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като последното обстоятелство надлежно е било релевирано в производството пред въззивния съд „поради същественото значение на произтичащите от възобновената несъстоятелност последици“; ~ От датата на вписване в ТР на горепосоченото възобновително решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ за кредиторите на длъжника „Итали Канстракшън“ ООД започва да тече срок за предявяване на вземанията им съгласно чл. 632, ал. 3 ТЗ; ~ Въпросът за това дали вземанията на ищцовото „Орион`2002“ ЕООД, въз основа на които се твърди, че то е кредитор на длъжника, са предявени в рамките на производството но неговата несъстоятелност бил преюдициален спрямо иска по чл. 135 ЗЗД. Резултатът от служебно извършена от състава на ВКС справка в търговския регистър изключва вероятността атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт. Така към дата 12.VІІ.2017 г., предшестваща тази на постановяване на атакуваното въззивно решение, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и приети от синдика на „Итали Канстракшън“ ЕООД (в несъстоятелност) са две от процесните, изискуеми и ликвидни, вземания на „Орион`2002“ ЕООД към първия ответник по неговия П. иск: а./ Това в размер на 20 000 евро, с левова равностойност от 39 116.60 лв. и ведно с акцесорните му - за законна лихва върху посочената главница за периода 19.V.2014 г. – 19.V.2017 г., възлизаща на 11 943.38 лв., както и за разноски , присъдени с решението от 18.V.2013 г. на САС по т. д. № 952/2013 г. и издадения на 18.VІІІ.2011 г. изп. лист в заповедното производство по ч. гр. дело № 14648/2011 г. по описа на РС-Пловдив; б./ Това в размер на 10 000 евро, с левова равностойност от 19 558.30 лв., както е било присъдено с влязлото в сила решение от 12.ХІІ.2014 г. по т. д. № 1479/2013 г. на РС-Кюстендил и издадения изп. лист от 20.VІІ.2015 г., ведно с акцесорните му – за законна лихва върху посочената главница за периода 19.V.2014 г. – 19.V..2017 г. в размер на 5 971.70 лв., търсената неустойка в размер на 3 603.33 лв., а също и разноските, както са посочени в горния изп. лист в размер на 3 194.40 лв. Видно от същата служебна справка е, че към същата предшестваща постановяването на атакуваното въззивно решение дата, неприето от синдика на „Итали Канстракшън“ ЕООД (в Н.) е останало предявеното по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ вземане в размер на 60 000 евро по съображението, че към 12.VІІ.2017 г. „има висящ съдебен процес за същото и до приключването му не може да се счете, че вземането е установено по основание и размер“. Крайният извод по твърдението на касатора „Келлер ЕС“ ЕАД за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационен контрол, е, че с предявяването /и надлежно включване в списъка на синдика с приетите вземания/ на две от вземанията, легимитиращи „Орион`2002“ ЕООД като кредитор на „Итали Канстракшън“ ЕООД в исковото производство по чл. 135 ЗЗД, но също и в откритото производство по несъстоятелност на последното, оборват тезата /стр. 2 от жалбата, редове 18, 19 и 20/ на този касатор, че: „Непредявяването на вземанията в рамките на несъстоятелността води до пълното им погасяване, което би лишило „Орион-2002“ ЕООД от правото да води отменителния иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД“. По релевираните от касатора „Келлер ЕС“ ЕАД допълнителни предпоставки по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че последните два /с пор. №№ 4 и 5/ от формулираните от касатора „Келлер ЕС“ ЕАД общо пет правни въпроса в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение. Погрешното отъждествяване обаче, на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Що се отнася до първите три материалноправни въпроса, формулирани от касатора в същото негово изложение към жалбата, те са с изцяло хипотетичен характер, тъй като нито един от тях реално не е бил предмет на произнасяне на въззивната инстанция с обжалваното решение. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните допълнителни предпоставки за това (по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 224 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 18.VІІ.2017 г., постановено по т. дело № 171/2017 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 111 по описа за 2018 г.