Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 165                                                     гр.София, 01.03.2010 год.                                                       В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                              ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                  ЕРИК ВАСИЛЕВ   при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №71 по описа за 2009 год.     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. К., Г. П. К. и Н. П. Г., всички от гр. Б., срещу решението от 13.10.2008г. по в.гр.д. №631/2008г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 08.05.2008г. по гр.д. №837/2007г. на П. районен съд, с което е уважен предявения от Г. Т. К. против С. С. К., Г. П. К. и Н. П. Г. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №512 от 21.05.2009г. по релевирания процесуалноправен въпрос, с оглед установената съдебна практика, изразена и в съдебни решения, на които се позовават касаторите, че в решението си съдът следва да обсъди становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представят писмена защита. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата Г. Т. К. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е уважен предявения от Г. Т. К. против С. С. К., Г. П. К. и Н. П. Г. иск за разваляне поради неизпълнение от страна на приобретателя, а в последствие от законните му наследници, на сключения на 08.08.1986г. с н.а. №166/1986г. между Г. Т. К. и З. Г. К. от една страна, и П. Г. К. от друга страна, договор за прехвърляне на собствеността на недвижим имот: УПИ ХХVІІ-1473 в кв.33 с площ от 270кв.м. по плана на гр. Б., ведно с построената в него жилищна страда, срещу задължение за гледане и подпомагане в издръжката на прехвърлителите, до размер на ½ идеална част. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено, че ответниците по иска не са изпълнявали задълженията си по алеаторния договор да полагат пълни и постояннни грижи за прехвърлителя, тъй като от лятото на 2007г. са се дезинтересирали от него. Установено е, че договор от 08.08.1986г. Петър Г. К. е поел задължение за гледане и подпомагане в издръжката на Г. Т. К. и З. Г. К. , срещу прехвърляне на собствеността на недвижим имот – УПИ ХХVІІ-1473 в кв.33 с площ от 270кв.м. по плана на гр. Б., ведно с построената в него жилищна страда. Прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху долния етаж от къщата. Прехвърлителката З. К. е починала през 2003г. и оставила законни наследници Г деца приобретателя П. К. и Т. К. Приебретателят е починал на 08.03.2006г. и оставил законни наследници ответниците по делото С. К. – съпруга и деца – Г. П. К. и Н. П. Г.. Прехвърлителят Г. Т. К. е поискал да се развали договора по отношение на ½ ид.част от имота, поради неизпълнение на задълженията към него от приобретателя, а в последствие от наследниците му. Прехвълителят е роден през 1926г. Твърди в исковата молба, че завълженията по договора не са изпълнявани нито ден от покойния му син, нито от неговите наследници, които напълно се дезинтересирали от него. Ответниците са поддържали, че до лятото на 2007г. наследодателят им, а след смъртта му те, като негови законни наследници, са изпълнявали договорните задължения към ищеца, а от лятото на 2007г., не са изпълнявали задълженията, тъй като с напускане на дома им и постъпване в дома за стари хора, ищецът не е оказал съдействие на длъжниците да изпълняват задълженията си. Въззивният съд не е обсъдил доводите на ответниците за наличие на предпоставки за трансформация на задължението им по договора в парично - възражението за неоказано съдействие от страна на кредитора, съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./. Длъжникът при иск за разваляне на договора ще бъде изправна страна, ако е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност или е предоставил парично изпълнение. Трансформацията на задължението в парично се предпоставя от неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението за издръжка в натура. В разглеждания случай не са правени доводи, че кредиторът по договора е отказал да приема предлаганите му от длъжниците грижи и издръжка. По делото е релевирано възражение за неоказване на съдействие от кредитора за изпълнение на задълженията на ответниците, поради това, че по негово желание е настанен в дом за стари хора.становява се от преписката по настаняването, че Г. К. е настанен в дом за стари хора поради изчерпването на всички алтернативни възможности за ползване на социални услуги в общността. Ползването на социални услуги в общността от страна на прехвърлителя, не е спорно по делото, а и е установено със събраните свидетелски показания. Ползването на социални услуги от прехвърлителя и настаняването в специализирано заведение не съставлява неоказване на съдействие от кредитора, а сочи на неизпълнение на задълженията на длъжника за осигуряване на пълни и цялостни грижи за прехвърлителя, които да му осигурят спокоен и нормален живот. Напротив в отговора на исковата молба ответниците са признали, че от лятото на 2007г. не са посещавали прехвърлителя и не са предлагали изпълнение на задълженията си, а са сменили патрона на вратата и първата от жалбоподателките започнала да обитава ползвания от него етаж от къщата, което причинило безпокойство и неудобство за прехвърлителя, когато поискал да посети дома. Жалбоподателите са поддържали, че не се е налагало подпомагане в издръжката на прехвърлителя в дома за стари хора, тъй като разходите за издръжката му там се покриват от размера на получаваната от него пенсия. Доколкото се касае до социална услуга, то сумата, която настаненото лице заплаща, не отразява действителната стойност на извършените разходи за издръжката му в дома за стари хора. Поради това неоснователни са доводите в жалбата, че неправилно съдът е оставил без уважение исканията за събиране на доказателства за сумите, които е следвало да се заплатят за престоя в дома за стари хора и за финансовото състояние на прехвърлителя, като за последното данни се съдържат в преписката по настаняването. Следователно възражението за неоказано съдействие от страна на кредитора се явява неоснователно, поради което необсъждането му от въззивния съд не се е отразило на правилността на крайния му извод за основателност на иска. Но дори и да беше налице неоказано съдействие от кредитора, както се поддържа във въззивната жалба, длъжникът, за да бъде изправна страна, е бил длъжен да предостави парично изпълнение вместо изпълнение в натура. Касаторите не са установили трансформация на натуралното изпълнение с неговия паричен еквивалент. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация на задължението му. Това е така, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване, не може да остане неудовлетворена. Дори при забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. Предвид неосигуряването на грижи и издръжка, респективно на паричния й еквивалент, преди завеждане на исковата молба и в хода на процеса за период по-дълъг от една година, правилно е формиран извод за основателност на предявения иск. Изпълнението на задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези задължения. Със смъртта на титуляра на задължението по договора, задълженията му преминават върху неговите наследници през цялото време на действие на договора, до когато задължението следва да бъде изпълнявано в натура. Законосъобразно въззивният съд е приел, че за продължителен период от време ответниците не са полагали грижи и не са предоставяли средства за издръжка на възрастният прехвърлител в онзи обем, който е мотивирал него и съпругата му приживе да прехвърлят собствеността на имота. С оглед установеното неизпълнение за период повече от една година и непълното изпълнение преди този период с оглед на ползваните социални услуги в общността до изчерпването им, правилен е крайният извод на въззивния съд, че касаторите не са установили, че са изпълнявали поетите от приобретателя, техен наследодател, задължения по алеаторния договор, което обуславя възможността същият да бъде развален. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 13.10.2008г. по в.гр.д. №631/2008г. на Пазарджишки окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: