Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №   196 гр. София,  05.03.2010 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  осемнадесети февруари   две хиляди и десета  година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛ ТОМОВ                                                       ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ   при участието на секретаря Иванова . изслуша докладваното от съдията Томов  гр.д №  747/2009г   Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Й. и Й. И. Й. от гр. Р., чрез адв. пълномощник В. Р. , срещу решение №17 от 30.01.2009 по гр.дело № 794/2008г. на Русенски окръжен съд. В една част, с която Русенски районен съд е отхвърлил изцяло първоначалния иск на настоящите касатори с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД , въззивния съд е обезсилил първоинстанционното решение, а в частта по предявения от С. С. Г. насрещен иск ,частично уважен срещу касаторите до размера на присъдените 2713 лева възнаграждение по договор за изработка , Русенски окръжен съд е оставил в сила решение №104 от 23.09.2008г по гр.д.608/2008г на Русенски районен съд. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта ,с която насрешния иск срещу касаторите е бил отхвърлен до пълния предявен размер . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на въззивното решение и в двете му части, като неправилно, незаконосъобразно и необоснованно във връзка с формирането на извод, че е налице частично изпълнение на възложеното по договор, без представените от насрещната ищца архитектурни проекти да са съобразени с изискванията на ЗУТ и предпоставките за инвестиционно проектиране, съответно без същите да са годни или да ползват страната възложител. Поради това изпълнителката няма основание да претендира възнаграждение и следва да върне получените авансово суми, предмет на първоначалния иск. Ответницата в касационното производство С. С. Г. не е заявила отговор на жалбата . С определение №545от 27.05.2009г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК предвид противоречиви разрешения на въпроса за кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение, т.е по въпрос, ,свързан единствено с оплаквания срещу въззивното решение в потвърдителната му част, по насрещната искова претенция. С определението по чл. 288 от ГПК не е изрично изтъкнат, макар по същество да е съобразен , критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК по отношение на част от предмета на обжалване, касателно проинасянето по първоначалния иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД . В частта, с която е атакувано постановеното обезсилване на първоинстанционното решение предвид възприетото от въззивния съд прихващане на исканите от двамата касатори 1000 лева от размера на насрещното вземане , касационно обжалване не е допустимо. Касае се за самостоятелно произнасяне по първоначалния иск на касаторите ,чиято цена е 1000 лв. Съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК, предвид обжалваемия интерес , касационната жалба следва да се остави изрично без разглеждане в тази част,тъй като производство по нея пред Върховен касационен съд не е допустимо . В останалата част жалбата следва да бъде разгледана по същество . При основанието на чл. 291 т.2 от ГПК и предвид обстоятелствата по делото , Върховен касационен съд приема следното : Обжалваното решение на Русенски окръжен съд поставя въпроса, за кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение, включително предвид доказателствата за установяване на самото приемане от страна на възложителя при частично изпълнение, когато договорът не е бил сключен в писмена форма , а също и предвид решаващия мотив ,че щом ответницата е изпълнила „до голяма степен” задължението си по договора за изработка ,за това й се дължи възнаграждение частично.редбата на договора за изработка по начало допуска признаването на частично изпълнение като основание за възнаграждение ,но само ако пълното изпълнение на поръчката е станало невъзможно по причина, за която страните не отговарят. За случаи на едностранно разваляне на договора ,при вече започнало и обективирано частично изпълнение , като основание за плащане на възнаграждение при оспорване от страна на възложителя съдебната практика на Върховен касационен съд изтъква значението на изричното приемане на изработената част , причината, довела до незавършване на изработката и ползата за възложителя от вече реализираното. Съобразява се дали съответната част от поръчката може са бъде полезна на поръчващия ,както и това дали съответната част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е спорен. Право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори когато в последствие договорът е развален поради негово неизпълнение , щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна . Съдебната практика в този смисъл е правилна . По искове на изпълнителя за заплащане на възнаграждение някои съдилища не изследват въпроса за частично приемане от страна на възложителя , с оглед ползата от свършената работа , а възприемат като единствено релевантно обстоятелство обективен критерии, свързан с нейното остойностяване посредством заключение на вещо лице. Тази практика, обктивирана и в обжалваното въззивно решение на Русенски окръжен съд , е неправилна. Като е приел в решаващите си мотиви , че за случаи на отпадане действието на договора за изработка поради неговото едностранно разваляне , но без да изследва по чия вина е станало това, възнаграждение за частично изработеното се дължи независимо от това дали работата е частично приета и без оглед на обстоятелството има ли възложителят полза от нея,Русенски окръжен съд е приложил неправилно материалния закон . Независимо от изложеното ,при установените по делото обстоятелства и с оглед тази част от насрещните твърдения на страните, които съвпадат като безспорни , на преценка е подлежал друг решаващ въпрос , а именно този за предмета и обема на възложеното при устно сключения между двете страни договор . Ищцата по насрещния иск инж. Г, по свои твърдения, приела и извършила инвестиционни проучвания, като възложителите са имали цел да поръчат изготвяне на проект за семейно жилище за тях и децата им в свой имот . Ищцата изработила идеен проект ,който според твърденията й настоящите касатори приели. Като основание за претендираното частично възнаграждение обаче , Г. е представила в подкрепа на иска си не идеен проект или отчет за проучвателни работи, а работни проекти (чл.139 т.3 ЗУТ) в специалностите архитектурна и конструктивна - според заключението на вещото лице, завършени на 85 % , без по делото да е установено наличие на съгласуван между страните проект в предходна фаза, без приложените чертежи да отговарят на изричното условие по чл.139 ал.2 от ЗУТ да бъдат договорени с възложителя „в съответствие със спецификата на обекта за успешно изпълнение на инвестиционното намерение” , без самите чертежи да отговарят на изричното условие по чл.139 ал.3 от ЗУТ ,т.е да са подписани - поне от проектанта, съответно без да е налице определящата за тази работна фаза наличност на виза за проектиране по смисъла на чл. 140 ал.1 вр.ал.4 от ЗУТ. При така установените обстоятелства, работата по изготвените архитектурни и конструктивни чертежи (проект работна фаза), чието именно заплащане съдилищата са установили стойностно и присъдили , не може да се приеме за поръчана от страна на възложителите на установения етап от договорните отношения. Липсват доказателства последните да са приели тази конкретно работа и същата не ги ползва. По делото е установено , че виза за проектиране е била издадена след прекратяването на настоящия договор и по проект на друг изпълнител ,който проект няма връзка с изпълнената от инж. Г дейност Щом възложителят не е приел нещо, което освен това не е и поръчвал ,то възнаграждение на изпълнителя за тази работата не се дължи , независимо по какви причини договорните отношение между страните са били прекратени и независимо дали има основание предварителното плащане на друга, вече извършена от проектанта работа по договора(предварителни проучвания, идеен проект) ,извън спорно претендираната. Като е приел обратното, Русенски окръжен съд е постановил материално незаконосъобразно и необосновано решение , което следва да бъде отменено в обжалваната част , по уважения до размера на сумата 2713 лева насрещен иск на С. С. Г. с правно основание чл. 258 и сл. от ЗЗД. Основаните на доказателствата по делото изводи на настоящата инстанция по претенцията за заплащане на частично възнаграждение,не съвпадат с възприетото от въззивния съд по предмета на сключения между страните договор и неговото главно доказване. По същество следва да бъде постановено друго решение, с което и в тази част насрещния иск да се отхвърли като неоснователен . Следва да се присъдят разноски на касаторите съобразно постановения с настоящето решение окончателен изход на делото . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. П. Й. и Й. И. Й., чрез адв. пълномощник В. Р. и съдебен адрес гр. Р. пл. Хан Кубрат №1, срещу решение №17 от 30.01.2009 по гр.дело № 794/2008г. на Русенски окръжен съд В ЧАСТТА с което е обезсилен част от диспозитива на решение №104 от 23.09.2008г по гр.д. 608/2008 на Русенски районен съд, като недопустимо постановен за изрично отхвърляне на иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД в размер на сумата 1000 лева . Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд , в седмичен срок от съобщението . ОТМЕНЯВА решение №17 от 30.01.2009 по гр.дело № 794/2008г. на Русенски окръжен съд в ЧАСТТА , с което е оставено в сила решението на Русенски районен съд по насрещния иск на С. С. Г. от гр. Р. вместо това ПОСТАНОВЯВА : Отхвърля иска, предявен от С. С. Г. от гр. Р. срещу И. П. Й. и Й. И. Й. от същия град в частта ,предявена за заплащане на възнаграждение за изпълнена по договор работа в размер на сумата 2713 лева . Осъжда С. С. Г. , ЕГН ********** от гр. Р. ул. А. № 50 ,да заплати на И. П. Й. и Й. И. Й. от същия град о. лева разноски за всички инстнации , след компенсация . Решението в тази част е окончателно .   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: