Р Е Ш Е Н И Е     № 152     София, 26 март 2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       БЛАГА ИВАНОВА   при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 84/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимата Д. Й. Г. против осъдителната присъда от 11.11.2009 г., постановена по ВНОХД № 3251/09 г. от Софийски градски съд. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, поради нарушение на закона, с отправено искане за отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. В съдебното заседание жалбата се поддържа от подсъдимата Д. Й. Г. и от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С обжалваната нова въззивна присъда по протест на прокурора и на основание чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда от 07.04.2009 г., постановена по НОХД № 2829/05 г. от Софийски районен съд, с която подсъдимата Г. е била призната за невинна и оправдана по обвинението по чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, както и в частта, с която двамата подсъдими са признати за невинни по обвинението да са извършили престъплението в съучастие и вместо нея е постановено: - подсъдимата Д. Й. Г. е призната за виновна в това, че на 25.07.2004 г. в съучастие, като помагач с А. Н. Ж. , чрез отстраняване на спънки умишлено е улеснила извършването на престъплението от подсъдимия А, който е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон на стойност 228 лева от владението на Д. Г. З. , без нейното съгласие и с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.4 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55 от НК, а именно глоба в размер на 200 лева. Призната е за невинна по обвинението да е участвала в престъплението като съизвършител по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК, както и да е отнела СИМ – карта на стойност 12 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана. Извършена е корекция по отношение на подсъдимия Ж, свързано с точната квалификация относно съучастието на Г. В останалата част присъдата е потвърдена. ІІ. Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да се отбележи, че отправеното искане : да се потвърди оправдателната присъда, издадена от първата инстанция, не държи сметка за предмета на касационен контрол, респективно за правомощията на касационната инстанция, визирани в закона. Лаконичното изложение на самата жалба не разкрива и съдържанието на заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Доводите, представени с нея могат да се основат на второто от касационните основания, но и те са неоснователни. Твърди се в жалбата, че в хода на първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства, които “оневиняват подсъдимата”, а във въззивната инстанция не са събрани нови такива, които да обосноват извод, че Г. е съпричастна към престъпното посегателство. Въззивната инстанция е упражнила правомощията, предвидени в чл. 316 от НПК, да установява нови фактически положения. Процесуалният закон не изисква упражняването на това правомощие да е свързано със задължително провеждане на допълнително съдебно следствие, в рамките на което поначало се събират нови доказателства.становените от въззивния съд нови фактически положения могат да се основат и само на доказателствените материали, събрани при разглеждането пред първата инстанция и да обусловят противоположен извод за виновността на обвиненото лице. Въззивният съд, след като е извършил самостоятелна проверка и анализ на доказателствените източници, е изградил правилно логична конструкция, която в конкретния случай е подкрепила тезата на обвинението. Касационната проверка не констатира при тази дейност да е допуснато едностранчивост и/или превратност при оценката, какъвто упрек, макар и не ясно заявен, може да се изведе от съдържанието на жалбата. За да приеме, че подсъдимата Г. е участвала в инкриминираното деяние, като помагач, въззивният съд е обсъдил в детайли доказателствената информация, изводима от показанията на свидетелите З, съпоставена с установените данни за месторазположението на лицата в помещението, неговия размер, местонахождението на отнетата вещ, както и поведението на Г. , изразило се в словесен контакт, ангажиращ вниманието на посочените свидетели. Версията, че подсъдимата Г. не е знаела предварително точните намерения на подсъдимия Ж, съвсем не изключва последващото й поведение да бъде квалифицирано като помагачество. Вярна е констатацията на въззивния съд, че дейността на помагача може да предшества или съпътства самото изпълнително деяние. Отстраняването на спънки, осъществено чрез отвличане вниманието на З. , за да не наблюдава последната, както действията на подсъдимия Ж, възприети вече от подсъдимата Г. , така и самата вещ, изпълва съдържанието на улесняване на престъплението, изрично посочено и в чл. 20, ал.4 от НК. Обобщено, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните изисквания при формиране на вътрешното си убеждение, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ в сила въззивна присъда от 11.11.2009 г., постановена по ВНОХД № 3251/09 г. от Софийски градски съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.