О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                             №  474                           София, 11.11.2009 год.                         В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 418 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 във връзка с ал.1, т.1 от ГПК. Постъпила е частна жалба от А. Г. А., като председател на Ц. настоятелство при новостроящия се храм в с. П., област Х. против определение № 132 от 26.06.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 318 по описа за 2009 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 276 от 7.05.2009 г. на по гр.д. № 179/2009 г. на Районен съд Х. за прекратяване производството по делото, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. Ответникът по частната касационна жалба О. Х. не е изразила становище по същата. Въззивният съд е приел, че исковата молба е била нередовна, тъй като липсват надлежни данни, удостоверяващи активната легитимация на ищеца – представено е само писмо № 123/21.01.2008 г. на С. митрополия до архиерейския наместник в гр. Х., съдържащо данни за утвърдено от С. епархийски съвет с Протокол № 1 от 16.01.2008 г. настоятелство на новостроящия се храм с. П. с председател свещеноиконом А. Г. А. В дадения срок не е представен протокол № 1 от 16.01.2008 г. със заверка, че е влязъл в сила, а доколкото съгласно ал. 7 на чл.140 от УБПЦ-БП църквата като юридическо лице за новостроящи се храмове възниква от влизане в сила на решението на Е. съвет, с което се утвърждава църковното настоятелство, като решенията на Е. съвет се утвърждават от епархийския митрополит /чл.123, ал.2 от УБПЦ-БП/, а при разногласия въпросът се внася за решаване от С. С. , е прието, че не може да се установи активната легитимация на ищеца. Счетено е, че неуказването от страна на съда на последиците от неизпълнението не съставлява съществено процесуално нарушение, след като на два пъти е давана възможност за отстраняване на констатираните нередовности и след като неблагоприятните последици са предвидени в закона – чл.129, ал.3 от ГПК. За неоснователно е счетено позоваването на частния жалбоподател на нормата на чл.99 от ГПК /тъй като касае други случаи и се намира в глава „П”, а не в част втора „О”/, както и довода, че при условията на чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба следва да бъде върната. Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по въпроса за съответствието на исковата молба със закона и действията на съда при постъпването й е налице противоречие с практиката на ВКС и противоречива съдебна практика /с оглед на което са приложени определения на ОС-Велико Т. и ОС-София/, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали задължението за уведомяване на страните за неблагоприятните последици в случай на неизпълнение на указания по чл.99 от ГПК следва да се свързва само с раздела „П” или се отнася за гражданския процес от момента на възникване на процесуалното правоотношение до неговото приключване и по въпроса с какъв акт се произнася съда по чл.129, ал.3 от ГПК – образува ли дело, което след това прекратява по нередовна искова молба, или нередовната искова молба се връща. В нито едно от приложените определения не се съдържа разрешение, относимо към фактите по настоящото дело, свързани с преценка легитимацията на ищеца по силата на УБПЦ-ЦП, в сила от 9.01.2009 г. и начина за нейното удостоверяване, с оглед на което липсва твърдяната противоречива практика. Липсва основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос с какъв акт се произнася съдът по чл.129, ал.3 от ГПК. Нормата ясно предвижда, че се прекратява процесуалното правоотношение, като дали тази последица ще настъпи, поради връщане на искова молба или ако нередовността се констатира след образуване на делото – поради прекратяване на делото е без правно значение. Налице е основанието по чл.280, ал.1 т.3 от ГПК с оглед поставения въпрос дали съдът следва да уведомява страната за последиците от неизпълнение на указанията. При обосновка на този въпрос касаторът се е позовал на разпоредбата на чл.99 от ГПК, която е конкретен израз на въведения основен принцип „служебно начало”. Регламентираният в чл.7 от ГПК основен принцип на гражданския процес задължава съда да информира страните във връзка с предоставените им от закон процесуални права и задължения, а това включва и уведомяване за последиците от неизпълнение на конкретни указания. По основателността на частната жалба: Атакуваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно. От една страна Хасковския окръжен съд неправилно е приел, че нарушението задължението на съда да информира страните за техните процесуални права и задължения съгласно чл.7 от ГПК, не съставлява съществено нарушение, обуславящо отмяна на определението. От друга страна, преценявайки законосъобразността на дадените указания, въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд, че легитимацията на ищеца следва да бъде удостоверена съгласно чл.140, ал.7 от УБПЦ-БП, т.е. чрез представяне на влязъл в сила протокол на Е. съвет за избор на църковно настоятелство на новостроящия се храм. Съдилищата не са се произнесли по твърдяното от ищеца основание за възникване на правосубектността му – избор на църковно настоятелство при действието на отменения УБПЦ от 1951 г. и възникване на юридическото лице на новостроящия се храм с влизане в сила на сега действащия УБПЦ-БП, а съответно не е преценено доколко приложеното към исковата молба писмо № 123 от 21.01.2008 г. удостоверява избора на църковно настоятелство при действието на УБПЦ /отм./. В обобщение атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за предприемане на следващите се процесуални действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 132 от 26.06.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 318 по описа за 2009 г. на Хасковски окръжен съд по частната жалба на А. Г. А., като председател на Ц. настоятелство при новостроящия се храм в с. П., област- Х. ОТМЕНЯ определение № 132 от 26.06.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 318 по описа за 2009 г. на Хасковски окръжен съд и потвърденото с него определение № 276 от 7.05.2009 г. по гр.д. № 179/2009 г. на Районен съд Х. Връща делото на Районен съд- Х. за предприемане на следващите се процесуални действия. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: