О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 63 гр. София, 17 юни 2015 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА и с участието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Капка Костова частно наказателно дело № 865/2015 година Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Във Върховния касационен съд е постъпила частна жалба от В. Г. М. срещу разпореждане от 12.05.2015 г. по в.н.о.х.д. № 134/2015 г. на Окръжен съд – Плевен, по силата на което е върната подадената от защитник на М. касационна жалба срещу постановеното по посоченото дело въззивно решение. Според становището на прокурора от Върховна касационна прокуратура частната жалба на В. М. е неоснователна, съответно атакуваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: С Присъда № 1 от 08.01.2015 г. по н.о.х.д. № 370/2013 г. по описа на Районен съд – Никопол В. Г. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 326, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. Със същият съдебен акт М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години. На основание чл. 23, ал. 3 НК към това наказание е присъединено административното наказание за деянието по чл. 326, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец А. Т. сумата от 30 000 лв. на основание чл. 45 и сл. ЗЗД. Така постановеният първоинстанционен съдебен акт е изменен с Решение № 75 от 22.04.2015 г. по в.н.о.х.д. № 134/2015 г. на Окръжен съд – Плевен, както следва: размера на наложеното наказание лишаване от свобода е намален на 1 година, като изтърпяването му е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 4 години; отменено е приложението на чл. 23, ал. 3 НК; намален е размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до сумата от 2 500 лв. На 24.04.2015 г. срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от адвокат Ж. Н. – защитник на М., която на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК е върната с разпореждане от 12.05.2015 г. на съдията - докладчик по в.н.о.х.д. № 134/2015 г. на Окръжен съд – Плевен. Подадената до ВКС частна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Атакуваното с нея разпореждане за връщане на касационна жалба е правилно и законосъобразно, тъй като постановеното по в.н.о.х.д. № 134/2015 г. на Окръжен съд – Плевен решение не попада в групата изрично изброени в чл. 346 НПК съдебни актове, подлежащи на касационна проверка. Такава е възможна единствено в хипотезата на нова присъда, издадена от окръжен съд, в случаите, посочени в разпоредбата на чл. 336, ал. 1 НПК, или спрямо въззивен акт на окръжен съд, с който за първи път се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Тъй като с Решение № 75 от 22.04.2015 г. по в.н.о.х.д. № 134/2015 г. на Окръжен съд – Плевен само се изменя постановената от първоинстанционния съд присъда, действително са налице предпоставките на чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК за връщане на подадената от защитника на В. М. касационна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 5 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 7004/01.06.2015 г., подадена от В. Г. М., срещу разпореждане по в.н.о.х.д. № 134/2015 г. на Окръжен съд – Плевен от 12.05.2015 г. за връщане на касационна жалба, като НЕОСНОВАТЕЛНА. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: