РЕШЕНИЕ
№ 140
София, 31.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2723 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.290 и следв. ГПК.
С определение № 190/07.III.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд от 31.ІІІ.2017г. по гр.д. № 63/2017г. в отхвърлителната му част по касационната жалба на Д. Г. Д. от [населено място] по въпроса за невземане предвид тежестта на повдигнатите на ищеца обвинения за престъпления при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл.281 т.З ГПК. Изложени са съображения за неотчитане при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди тежестта на обвинението и промяната му, както и наложената обезпечителна мярка „запор" върху лек автомобил на ищеца. Необоснован и незаконосъобразен бил изводът, че именно виновното поведение при допуснатото от него дисциплинарно нарушение е причина за настъпилите вредни последици наравно с повдигнатото обвинение, както и изводът за размера на дължимото се обезщетение. Иска се отмяна на решението в частта за разликата до пълния претендирай размер на обезщетението. Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба П. е заела становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното решение В. по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на В. от 06.01.2017г. по гр.д. № 1594/2016г. в осъдителната му част за разликата над 3000лв. до 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Д. Г.Д. срещу П. иск на основание чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ за посочената разлика, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за сумата 3000лв. и в отхвърлителната му част за разликата над 10000лв. до 80000лв.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че: с постановление от 16.05.201 Зг. по ДП № 19/201 Зг. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.202 ал.1 т.1 НК с мярка за неотклонение „подписка" за присвояване на вещи, които следвало да се унищожат като веществени доказателства; на 18.06.201 Зг. е допуснато обезпечение чрез запор на л.а. „Ш." на Г. и било отнето разрешителното му за носене на ловно оръжие, което било предадено на съхранение в полицията; с постановление от 05.02.2015г. по същото производство ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.282 ал.1 пр.З НК със същата мярка за неотклонение за това, че в съучастие с други лица не изпълнил служебни задължения като старши разследващ полицай и член на комисия за унищожаване на същите веществени доказателства - спортни облекла и аксесоари с цел да набави за други двама подсъдими имотна облага на стойност 1331.08лв. и от това са могли да настъпят немаловажни неимуществени последици - нарушаване на общественото доверие във функционирането на полицейските органи и върху държавността, за което по образуваното по внесен на 16.06.2015г. обвинителен акт НОХД е постановена влязла в сила на 23.03.2016г. оправдателна присъда; на 07.03.2016г. са отменени мярката за неотклонение и обезпечението чрез запор на лекия автомобил; ищецът е бил регистриран като безработен в БТ в периода 19.08.201 Зг. - 15.07.2015г.; със заповед от 06.06.201 Зг. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено от 14.06.201 Зг. за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 05.04.201 Зг. в качеството си на член на комисия е подписал констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства - неакцизни стоки, като част от тях не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване били изнесени от склад и транспортирани с лични автомобили до дома на председателя на комисията, откъдето били иззети при претърсване и изземване; жалбата на ищеца срещу заповедта е отхвърлена, решението за което е оставено в сила от В. с решение от 29.06.2015г., в което изрично е посочено, че уволнението се дължи на тежко нарушение на служебната дисциплина, оборващо тезата на ищеца, че то е свързано с отпадналото обвинение; случаят бил широко отразен в медиите, но не само обвинението, а и оправдаването на ищеца; съпругата на ищеца работела като „съдебен секретар" в PC Д.; поради заведеното срещу него НОХД не е даден ход на назначаването му като общ работник в търговско дружество; от 01.07.2015г. е назначен на длъжност техник, метеорология в Хидрометеорологична обсерватория Д..
Прието е, че ищецът почти три години е търпял вредните последици на незаконно повдигнатото му обвинение с мярка за неотклонение „подписка" - отслабнал значително, затворил се в себе си, тежко преживявал подигравките на колегите си, които се отдръпнали от него поради широкото огласяване на случая, самочувствието му се принизило, лишен бил от любимото си хоби, притеснявал се, че може да влезе в затвора, съпругата му също понесла тежестта на обвинението. Уволнението му не е пряка и непосредствена последица от обвинението, тъй като причината за това е тежкото дисциплинарно нарушение. Не е пряка и непосредствена последица от обвинението и оставането му без работа - обвинението е допринесло за този резултат, но не е единствената причина. Същото може да се каже за неблагоприятните последици за съпругата на ищеца, рефлектирали върху него, както и за неговите душевни страдания и промяна в начина му на живот и социално функциониране - те са причинени и от виновното му поведение, чието тежко дисциплинарно нарушение е факт, предизвикал разследването срещу него, обществения отзвук и семейните проблеми наравно с повдигнатото обвинение. При определянето на размера на обезщетението съдът е взел предвид вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, липсата на трайни и необратими последици, възможността ищецът да упражнява професията си на юрист, макар и не в МВР, реабилитацията му, възрастта, съвпадането на периода на увреждането с дисциплинарното производство, като е намерил, че присъдената сума е съобразена с действително претърпените вреди - силен стрес, тревожност, уронване престижа като професионалист, стеснени социални контакти, семейни проблеми, невъзможност да ловува.
Касационната жалба е частично основателна.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г. и в т. 11 от TP № 3/2004г. на ОСГК, като не е взел предвид при определяне на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди тежестта на деянията, за които са били повдигнати обвинения на ищеца. Не се твърди, а и съдът не намира наличие на основание за несъобразяване на тази практика.
Установено е от представените доказателства, че с влязла в сила присъда ищецът е признат за невиновен за извършването на престъпление по чл.282 ал.1 пр.2 НК, обвинение за което му е било повдигнато с постановление от 05.11.2015г. по ДП № 19/201З г. и за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, с възможност за лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност, или пробация. Установено е и че по досъдебното производство първоначално /с постановление от 16.V.2013 г. повдигнатото обвинение е било за престъпление по чл.202 ал.1 т.1 и т.2 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и от право да се упражнява определена професия или дейност, с възможност за постановяване и на конфискация до 1/2 от имуществото на виновния, т.е. това обвинение е за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК.
Вземайки предвид и това обстоятелство, както и налагането на запор върху лек автомобил, собственост на ищеца, като едно от действията, обусловени от незаконното обвинение, в съвкупност със съобразените от въззивния съд, посочени по-горе, които касационният съд напълно споделя, се налага извод, че обезщетение в размер на 5000лв. е в съответствие с принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Неоснователни са останалите оплаквания на касатора, заявени с касационната му жалба.
В съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са следствие в равна степен и от тежкото му дисциплинарно нарушение, във връзка с което са дисциплинарното му уволнение, проведеното наказателно производство /дисциплинарното производство е образувано един месец преди привличането на Д. като обвиняем/ и общественият отзвук. В този смисъл са показанията на разпитаните свидетели, че Д. бил „разбит" след „образуваната му дисциплинарка", дисциплинарното му уволнение и образуваното следствено дело, това се отразило негативно и на отношението на обществото към съпругата му - „започнало шушукане зад гърба „това не е ли на уволнения Д. жена му?", хората страняли от него и „все още имали едно наум, тъй като още не бил възстановен на работа", той „щял да се чувства най-добре, ако го възстановят на работа". С оглед на това са неоснователни оплакванията на касатора в смисъл, че само наказателното производство е причина за уронване на репутацията му като служител в системата на МВР, за негативното отношение от страна на колеги, близки и отделни граждани, за невъзможността да си намери работа, за физическите и психическите му промени /липсват по делото данни, констатирани от медицински органи, за изпадането му в дълбока депресия, каквото е твърдението в жалбата/, за отношението към и злепоставянето на близките му.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 3000лв. до 5000лв. и вместо него бъде постановено друго, с което на Д. се присъдят още 2000лв., ведно със законната лихва, считано от 23.ІІІ.2016г. до окончателното им изплащане. В останалата му обжалвана отхвърлителна част въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора не се следват още разноски с оглед уважения и пълния размер на претенцията му, направените от него и вече присъдените му разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто
ГО,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 38/31.111.2017г. по гр.д № 63/2017г. в отхвърлителната му част за разликата над 3000лв. до 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА.
ОСЪЖДА П. да заплати на Д. Г. Д. от [населено място] още 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за престъпление, ведно със законната лихва, считано от 23.111.2016г. до окончателното им изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския апелативен съд, ГК, № 38/31.III.2017г. по гр.д № 63/2017г. в останалата му обжалвана отхвърлителна част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: