Р Е Ш Е Н И Е № 229 гр. София, 04.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Бисер Троянов при секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора И.Чобанова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 598 /2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационната жалба на защитника на подсъдимия И. Г. Я. против решение № 11 от 20.02.2012 г. по внохд № 327/2011 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата се сочи, че атакуваното решение е произнесено в нарушение на материалния закон, а определеното наказание е явно несправедливо. Оспорват се престъпната съставомерност на инкриминираното деяние и оценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. В заключение се отправя искане за оправдаване на подсъдимия или, алтернативно, за намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира жалбата да бъде оставена без уважение, като акцентира върху високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. Бургаският окръжен съд с присъда № 223 от 06.06.2011 г. по нохд № 283/2011 г. признал подсъдимия И. Г. Я. за виновен в това, че на 19.08.2008 г. в гр.Б., в казино „Ц.”, прокарал в обръщение подправени /неистински/ парични знаци – 20 банкноти с номинал по 100 евро, като знаел, че са подправени, поради което и на основание чл.244, ал.1 вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, търпими в затвор при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Бургаският апелативен съд с решение № 166 от 06.10.2011 г. по внохд № 166/2011 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение № 652 от 19.12.2011 г. по наказателно дело № 2775/2011 г. отменил въззивния съдебен акт поради липса на мотиви. При новото разглеждане на делото Апелативният съд в гр. Бургас с решение № 11 от 20.02.2012 г. по внохд № 327/2011 г. повторно потвърдил присъдата, произнесена от първостепенния съд. Касационната жалба на подсъдимия срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: При новото разглеждане на делото апелативният съд изпълнил задължителните указания на касационната инстанция за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Изготвеното решение удовлетворява стандарта на чл. 339, ал.1 и ал.2 от НПК. Аргументирано и убедително предходният съдебен състав е изложил основанията, поради които не приема доводите на жалбоподателя срещу осъдителната присъда. Прочее, без съществена редакция, те се повтарят и пред касационната инстанция. Основната линия на защита срещу обвинението следва отричане на авторството на деянието. Тя не е възприета от предходните съдебни състави и пред касационата инстанция тяхната позиция се атакува с твърдения за едностранчивост, избирателност и неточен анализ на доказателствения материал т.е. макар да се формулира нарушение на материалния закон релевираното основание за касационната ревизия е това по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - съществено нарушение на процесуалните правила. Разгледана в тази светлина жалбата на касатора се опровергава от данните по делото. Въззивната инстанция не може да бъде упрекната, че е нарушила принципните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК при третирането на доказателствения материал. Обстоятелствата по делото са изследвани с дължимата обективност, пълнота и всестранност. Апелативният съд внимателно проверил фактическите изводи на предходната инстанция и на базата на собствен анализ на доказателствената съвкупност допълнил и коригирал някои от тях. Версията на подсъдимия, че приложените по делото банкноти не са тези, с които заплащал в казино „Ц.”, не е пренебрегната – напротив, тя е съпоставена с всички събрани доказателства и отхвърлена една след като не намерила подкрепа в тях. Съдът проследил пътя на приложените по делото неистински банкноти и по категоричен начин установил, че те са предоставени от подсъдимия на свидетелите В., Р. и К. – служители в казиното. В тази връзка съдът се позовал както на техните показания /оспорвани от касатора/, така и на показанията на незаинтересованите свидетели В., М. и П., данните от протокола за доброволно предаване и експертното заключение на техническата експертиза. В проверяваното решение е отделено достатъчно внимание на достоверността на основните конфронтиращи се доказателствени източника– обясненията на подсъдимия и показанията на крупиетата и барманката в казино „Ц.” -.свидетелите В., Р. и К.. Анализът на противоречивите доказателствени материали се отличава с обективност и комплексност. Съдът изградил фактическите си изводи върху съвпадащи показания на свидетелите, преценени както с оглед на тяхната вътрешна последователност и убедителност, така и с оглед липсата на разумен мотив служителите в казиното да компрометират подсъдимия, увреждайки собствените си интереси. Неоспореният от тях факт, че са нарушили забраната да приемат чуждестранна валута, не разколебава достоверността на дадените показанията. Напротив – той обяснява поведението на свидетелите след инцидента и опита да прикрият нарушението от управителя на казиното – св.В.., като отчетат оборота с лични пари на К., изчаквайки обещаната поява на собственика на банкнотите. В същата насока са и показанията на св. М., който, в качеството на служител на МВР, научил фактите, съобщени по-късно от крупиетата В., Р. и К. за плащане с подправени евробанкноти в казино „Ц.”. Прецизно са описани и обсъдени всички данни за качеството на неистинските парични знаци и правилно е установена възможността да бъдат разпознати като фалшификат от подсъдимия. Значително място е отделено на начина, по който той заплатил с тях в заведението, успявайки да убеди персонала, че са част от спестяванията му и ще бъдат заменени с български левове на следващия ден. Тези обстоятелства са получили точна материалноправна квалификация. която не се нуждае от корекция чрез касационната ревизия, поискана от подсъдимия. Неоснователно е и второто наведено в жалбата касационно основание – явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Извършената проверка не установи очевидно несъответствие между определената санкция от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Субсумирането на деянието под нормата на чл. 244, ал.1 от НК лимитира размера на възможното наказание лишаване от свобода между две и осем години. Предходните инстанции правилно са преценили относителната тежест на всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на конкретния обем наказателна принуда в очертаните от законодателя предели. Затрудненото семейно положение и добрите характеристични данни, посочени в касационната жалба, са намерили място в този анализ и са обусловили, макар и неголям, превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства. Не може да бъде споделено становището на жалбаподателя за ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, тъй като то се е реализирало чрез прокарване в обръщение на значителен брой подправени банкноти с висок номинал. Съдът не е бил длъжен да игнорира богатото криминално минало на подсъдимия, тъй като той извършил разглежданото престъпление само две години след изтърпяване на последното наложено му наказание лишаване от свобода – факт , който не подкрепя твърдението за категорично скъсване с престъпния начин на живот. Престоят на жалбоподателя в местата за лишаване от свобода не довел до трайна промяна на житейските му нагласи и стереотипи на поведение. Тази информация законосъобразно мотивирала предходните инстанции да приемат, че подсъдимият е със завишена степен на обществена опасност, и да отмерят продължителност на наложеното му наказание лишаване от свобода близо до средните стойности, предвидени от законодателя. Наложената санкция в конкретизирания размер съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради и настоящият състав не споделя искането за нейното намаляване. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 20.02.2012 г. по внохд № 327/2011 г. на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.