3 Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 26.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 5113 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено на 05.04.2013г. по в.гр.д.№796/2012г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен изцяло иска на А. Н. С. против М. М. Г. и Б. М. К. за допускане на съдебна делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ от 109кв.м., състоящ се от бокс, две стаи, баня и тоалетна и тераса, находящ се на първия етаж на двуетажна масивна жилищна сграда-западен близнак /новопостроена част/, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с площ от 630кв.м., съставляващ УПИ І-387 в кв.90в по плана на същото населено място. С определение №619/10.12.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато за преценка на допустимостта на обжалваното решение, както и по въпросите определена или определяема е цената на предварителен договор, ако в него не е уговорен начинът, по който тя ще бъде определена; по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.130, ал.1 ЗЗД в подобна хипотеза, както и по въпроса при наличие на два договора, инкорпорирани в един и същи нотариален акт, единият от които е договор за учредяване на право на строеж, не следва ли да се изследва общата воля на страните, изразена и в двата договора, за да може съдът да изведе правилен извод относно възмездност или безвъзмездност при учредяване правото на строеж, както и по въпроса не са ли взаимно свързани и обусловени един от друг два договора, инкорпорирани в един и същи нотариален акт и не следва ли да се тълкуват и двата договора в тяхната цялост и съвкупност при решаването на конкретен казус. К. поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде допусната делба на процесния имот при законните квоти. Ответницата по касационна жалба Б. М. К. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, както и в представени по делото писмени бележки. Ответникът по касационна жалба М. М. Г. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ от 109кв.м., състоящ се от бокс, две стаи, баня и тоалетна и тераса, находящ се на първия етаж на двуетажна масивна жилищна сграда-западен близнак /новопостроена част/, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с площ от 630кв.м., съставляващ УПИ І-387 в кв.90в по плана на същото населено място от А. Н. С. против М. М. Г., като в производството пред въззивния съд с определение от 30.11.2012г. е конституиран нов съделител- Б. М. К., за която е прието, че е необходим другар като лице, придобило права върху имота, предмет на делбата, преди завеждането на делото за делба. По отношение на възможността да бъде конституиран нов съделител в производството пред въззивния съд в хипотеза, при която същият е придобил права преди предявяването на иска за делба, разрешение е дадено в т.6 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС – ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Въззивният съд следователно не разполага с правомощието да се произнесе по съществото на правния спор, вкл. и в очертаните от въззивната жалба предели, което обуславя недопустимост на постановеното от него решение. Поради това по реда на чл.293,ал.4 ГПК обжалваното решение, както и решението, постановено от първоинстанционния съд, следва да бъдат обезсилени и делото-върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на съделителката Б. М. К.. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 05.04.2013г. по в.гр.д.№ 796/2012г. и решение №119/24.07.2012г., постановено по гр.д.№1598/2011г. от Ихтиманския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ихтиманския районен съд. Председател: Членове: