Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр. София, 02 май 2011 година. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА При участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 1170/2011 година. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия С. С. С. против въззивно решение № 321/08.12.2010 г., постановено от В. апелативен съд (ВтАС) по в.н.о.х.д. № 208/2010 г. В жалбата е релевирано допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, НПК. В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия С. и чрез упълномощения от него защитник. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, понеже деянието е доказано по несъмнен начин, а претендираните процесуални нарушения, включително неспазването на срока по чл.254, ал. 3 НПК, не са допуснати, поради което предлага да се остави в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивното решение с оглед поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 40 от 14.05.2010 г. постановена по н.о.х.д. № 428/2010 г. на Окръжен съд Плевен място] подс. С. С. С. е признат за виновен в това, че: - на 01.09.2009г. в област П. в съучастие с като извършител[населено място] Д., по отношение на когото наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда по н.о.х.д. № 290/2010 г. по описа на П. окръжен съд, е отнел чужда движима вещ мотоциклет марка „Ямаха” UZR1-1000, с рама JYAR0N041000018254, без регистрация на стойност 5 470.67 / пет хиляди четиристотин седемдесет лева и шестдесет и седем стотинки /, от владението на Г. П. от[населено място], област П., като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в проникващо нараняване в черепната кухина, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. с чл. 196, ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда подсъдимият С. е осъден да заплати на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД на Г. П. П. в качеството му граждански ищец сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2009 г. и 1193 (хиляда сто деветдесет и три) лева – разноски по производството. С обжалваното решение В. апелативен съд е изменил първоинстанционният съдебен акт, в частта с която на подсъдимият е наложено наказание от пет години лишаване от свобода, като намалил размера на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил така определеното наказание за срок от пет години. В останалата част присъдата била потвърдена. Към касационната жалба е представено допълнение с развити съображения по претендираното от защитата отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Жалбата и допълнението, като представени в срок са допустими, а в частта относно допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 254, ал. 1, вр. с ал. 3 НПК и основателни. Касаторът поддържа, че първоинстанционния съд като е дал ход на делото, преди изтичане на предвидения в закона седмодневен срок, не му е позволила да организира защитата си срещу обвинението. Така мотивирано и поддържано възражението за допуснато, по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК нарушение, довело до съществено ограничаване правото на защита на касаторът не е лишено от фактическо и правно основание. При даване ход на делото в съдебното заседание на 14.05.2010г., пред първоинстанционния съд е установено, че касаторът е получил препис от обвинителния акт на 11.05.2010 г. Съдът е приел, че неспазването на седмодневния срок по чл. 254, ал.3 НПК не дава основание да се приеме за основателно възражението на касатора, за невъзможност да си организира защитата, понеже в съдебно заседание се явил с адвокат-защитник. Следователно имал възможност да подготви в пълен обем защитата си, за време по кратко от предвиденото в императивната норма на чл. 254 НПК. Въззивният състав в съобразителната част на решението, предмет на касационната проверка, е направил бланкетна констатация за отсъствие на допуснати по делото съществени нарушения на процесуалните правила, макар защитата на касаторът да е поддържала и пред въззивния състав, като основен довод, допуснатото нарушение, свързано с неспазване на срока по чл. 254, ал.3 НПК, което е довело до ограничаване право на защита. При този подход на въззивния състав –невземане на отношение по довод, мотивиран с нарушено право на защита, настоящият състав приема, че е допуснато и нарушение на чл. 339, ал.2 НПК, защото отсъствува произнасяне по въззивната жалба в посочената част, което съдът е бил длъжен да стори, най-малко, като посочи съображенията, поради които не приема доводът за основателен. Установения с чл.254, ал.3 НПК седмодневен срок в които подсъдимият може да направи възражения по обвинението и искания по доказателствата му гарантира осъществяване на процесуалното правото на защита със съдържанието, така както е посочено в чл.55, ал. 1 НПК. Спазването на срока е установено в интерес на подсъдимият, поради което съдът има задължение да пристъпи към разглеждане на делото едва след неговото изтичане, независимо от това каква е била процесуалната му активност по организиране на защитата. Понеже нормата на чл.254, ал. 3 НПК е императивна винаги когато съдът пристъпи към разглеждане на делото, респ. провеждане на съдебното следствие преди изтичане на седмодневния срок, извършва нарушение, свързано с отменителното основание по чл. 348, ал. 3, т.1 вр. ал. 3, т. 1 НПК, каквото е нарушението допуснато от контролираните инстанции по настоящето дело. Тук е мястото да се отбележи, че присъствието на подсъдимият и неговия защитник не могат да санират допуснатото нарушение, защото са изразили категорично несъгласие съдът да разгледа делото в тридневния срок , изтекъл от връчването на обвинителните книжа. При фактическата сложност на обвинението и направените доказателствени искания, съдът е бил длъжен да отложи за друга дата съдебното заседание, за да позволи на подсъдимият и неговият защитник да осъществят подготовката за защита срещу обвинението. Разглеждането на делото в по-кратък от предвидения седмодневен срок не би било нарушение, само ако съдът получи съгласието на подсъдимият, които изрично трябва да заяви, че е наясно с обвинението, няма искания по доказателствата и няма възражения делото да се разгледа преди изтичане на седмодневния срок. В този случай неспазването на срока е резултат на манифестиран от подсъдимият отказ да се ползва от предоставеното му от закона процесуално право по чл. 254, ал. 3 НПК. Настоящият случай обаче не е такъв. Последователно отстояваното искане делото да се разгледа след изтичане на седмодневния срок е отхвърлено неоснователно от първата инстанция , а във въззивното производство изобщо не е било предмет на обсъждане , поради което касационния състав приема, че допуснатото нарушение, което е от категорията на абсолютните, е имало за последица ограничаване правото на защита. Следователно, налице е основанието по чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, за отменяване на присъдата. При това положение не се налага да бъдат обсъждани и останалите възражения против потвърдителното решение, които следва да се съобразят при повторното разглеждане на делото. Тази процесуална дейност следва да се извърши в инстанцията където е допуснато същественото процесуалното нарушение, за да бъде отстранено. Мотивиран от гореизложените съображения и при наличието на допуснато нарушение по чл. 254, ал. 3, вр. с ал. 1 НПК, Върховния касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. чл. 355, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК Р Е Ш И: Отменява въззивно решение № 321/08.12.2010 г., постановено по в.н.о.х.д. № 208/2010 г. на В. апелативен съд, с което е частично изменена присъда № 40/14.05.2010 г., постановена по н.о.х.д. № 428/2010 г. на П. окръжен съд, като е намалено определеното на подс. С. С. наказание на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от пет години и потвърдена в останалата част. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на П. окръжен съд от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.