1 Р Е Ш Е Н И Е № 89 София, 10.05.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА Членове: ЕМИЛ МАРКОВ ИРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Елеонора Стоянова като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 720 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма]/н/ чрез синдика С. М. против Решение № 107 от 25.11.2014г. по в.т.д.№ 267/2014г. на Бургаския АС. С него, след отмяна на решението по т.д. № 221/2014г. на ОС Бургас, е отхвърлен предявеният против И. С. И. и Надежда И. И., иск за заплащане на сумата 101 400лв. - равностойност на недвижим имот, като последица от обявяването с влязло в сила решение за недействителна, на основание чл.647,т.3 ТЗ /ред. ДВ 38/2006г./ по отношение на кредиторите на несъстоятелността, извършената длъжника [фирма] в полза на физическите лица сделка за продажбата на същия имот, предмет на нот.акт 199 по нот.дело № 382/2007г. на нотариус рег.№ 061 с район на действие Разложки РС. С определение № 917 от 07.12.2015г. настоящият състав допусна касационно обжалване на решението по въпроса за началния момент, от който тече погасителната давност за предявяването на осъдителния иск за връщане в масата на несъстоятелността на даденото по прогласена за недействителна, на основание чл.647,т.3 ТЗ /ред ДВ бр.38/2006г./, сделка при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК за проверка съответствието на изводите на въззивната инстанция с формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна за него съдебна практика /Решение № 136 по т.д.№ 242/2010г. на Първо т.о., Решение № 248 от 17.01.2011г. по т.д.№ 224/2010г. на 2т.о. и др./, като счете, че този въпрос е включен в предмета на спора с оглед възражението на ответниците за погасяване по давност на осъдителния иск и обусловилото изхода на спора негово разрешаване - отхвърлянето на иска като предявен след изтичане на давностния срок. В касационната жалба се поддържа искане за отмяната на решението като неправилно. Твърдението е, че апелативният съд незаконосъобразно е счел, че изискуемостта на вземането по иска за връщане в масата на несъстоятелността е възникнало от датата на сключването на обявената за недействителна /като имаща за предмет неравностойни престации/ възмездна сделка - 21.07.2006г. и неправилно отхвърлил иска, намирайки за основателно направеното от въззивниците възражение за изтекла погасителна давност. Според касатора, изискуемостта настъпва от датата на влизане в сила на решението, с което сделката е прогласена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелното дружество-22.07.2010г. В откритото съдебно заседание поддържа, че отговорът на въпроса, по който е допуснато обжалването е, че давността за предявяването на осъдителния иск за връщане на даденото в масата на несъстоятелността тече от обявяването на сделката за недействителна. В писмен отговор ответниците И. С. И. и Надежда С. И. са оспорили основателността на касационната жалба. Не са взели становище в откритото съдебно заседание. Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о. като взе предвид доводите в жалбата и становищата на страните и при проверката по чл.290,ал.2 ГПК намира следното: Въззивният съд е счел осъдителния иск за основателен по съображения, че юридическият факт за връщане на даденото по недействителната сделка е влязлото в сила на 22.07.2010г. съдебно решение по т.д.№ 619/2008г. на Бургаския ОС, с което е прогласен за недействителен, на основание чл.647,т.3 ТЗ, договорът за покупко-продажба на недвижим имот на длъжника с открито производство по несъстоятелност /Решение от 14.03.2007г. по т.д.№ 404/2006г. на Бургаския ОС с начална дата на неплатежоспособността-02.10.2010г./, сключен с НА № 199 от 21.07.2006г. Съобразил е, че претенцията е за заплащане на паричната равностойност на имота, който впоследствие е продаден от ответниците на трето лице /нот.акт от 19.03.2007г./. Потвърдил е извода на първоинстанционния съд, че ответниците дължат равностойността на вещта, към момента, към който е възникнало задължението за връщането й в размер на определената от вещото лице цена 101 400лв. Посочил е, че в производството по отменителния иск синдикът не е предявил претенцията си за връщане на даденото по сделката, а тя е самостоятелен предмет на настоящия спор, иницииран от синдика на 26.03.2012г. Съобразил е, че въззивниците са направили и възражение за изтекла погасителна давност. Счетено е, че искът за връщане на даденото по чл.34 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, която тече от изискуемостта на вземането; че правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността – съдебното решение има установително действие, но не е елемент от фактическия състав на чл.34 ЗЗД; че при прогласена нищожност, връщането на полученото без основание се дължи от деня на получаването му. Прието е, че в хипотезата на чл.647 ТЗ е налице относителна недействителност, сходна с нищожността. Мотивирано е, че за връщането в масата на несъстоятелността следва да бъде предявен осъдителен иск, при който с оглед прогласена за относително недействителна сделка, приравнена по последици на чл.26 ЗЗД, даденото е при първоначална липса на основание, поради което изискуемостта е от датата на получаването - в конкретния случай 21.07.2006г. С оглед на това, възражението за погасяване на иска по давност е счетено за основателно, което е обусловило отмяната на решението на първоинстанционния съд и отхвърлянето на иска По правния въпрос: Константна е практиката на ВКС, че един от способите за попълване на масата на несъстоятелността е искът по чл.647 ТЗ, който е конститутивен /и в редакцията преди изменението ДВ бр.20/2013г. и в действащата/ и има за предмет обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изрично посочени действия и сделки в уредените от закона хипотези и очертани рамки. При уважаване на иска правните последици на извършените действия и сделки отпадат с обратна сила, но до този момент те са били действителни и валидно обвързващи страните. Единствено фактът на уважаването на иск по чл.647 ТЗ констатира относителната недействителност и води до правната промяна - възстановяване на правното положение преди сключването на сделката или извършването на действието и открива възможността чрез осъдителен иск са се иска връщане на даденото. От обстоятелството, че искът е конститутивен, неговите последици, една от които е реституцията на даденото по прогласената за относително недействителна сделка, не могат да настъпят преди успешното упражняване на потестативното право. Поради това и възможността да се иска връщане на даденото е обусловена от уважаването на отменителния иск и той е обуславящ за възникване на правото на реституция. Характерът на правото, предмет на осъдителния иск като обусловено от уважаването на отменителния иск е изрично закрепено в разпоредбата на чл.649,ал.2 ТЗ. Юридическият факт за връщане на даденото по относително недействителната сделка е влязлото в сила съдебно решение по конститутивния иск. Съответно вземането за връщане на престираното от длъжника по прогласената за относително недействителна сделка или действие в масата на несъстоятелността възниква от влизане в сила на решението по конститутивния иск. От този момент, от който основанието отпада, тече и погасителната давност за предявяването на обусловения осъдителен иск. По основателността на жалбата: Постановеното решение е неправилно. Въззивната инстанция не е съобразила характера на иска по чл.647 ТЗ, съответно характера на постановеното решение по чл.647,т.3 ТЗ и е приравнила последиците от уважаването на конститутивния иск с тези, при които основанието не съществува при самото извършване на престацията. В настоящия спор, даденото не е по изначално нищожен договор, а по такъв, който задължително следва да бъде прогласен за недействителен по отношение на кредиторите, следователно връщането по него не може да се иска докато не бъде уважен конститутивният иск. Вземането по осъдителния иск става изискуемо от деня, в който отпада основанието - при третия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД. Решението, с което е обявена за недействителна, на основание чл.674,т.3 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността, извършената от [фирма] /н/ сделка за покупко-продажба на ответниците И. и Надежда И. на имот в [населено място] /т.д.№ 619/2008г. на Бургаски ОС/, е влязло в сила на 22.07.2010г. Настоящият иск е предявен на 26.03.2012г., от което следва, че не е изтекъл общият погасителен давностен срок. Предявеният иск е основателен и ответниците следва да бъдат осъдени да върнат в масата на несъстоятелността равностойността на продадения им от несъстоятелния длъжник имот, който впоследствие са отчуждили. След отмяна на решението като неправилно на основание чл.292,ал.2 ГПК, следва да бъде поставено друго за уважаването му и присъждане на сумата 101 400лв. - установената чрез заключението на вещото лице стойност на имота. Ищецът не е претендирал законна лихва и разноски за производството. На отмяна подлежи въззивното решение и в частта за разноските. Ответниците следва да бъдат осъдени за заплатят държавна такса, на основание чл.649,ал.6, изр.2, предл.първо ТЗ за първоинстанционното и касационното производство в общ размер 6 084лв. Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло Решение № 107 от 25.11.2014г. по в.т.д.№ 267/2014г. на Бургаския АС, вместо което постановява: ОСЪЖДА И. С. И. и Надежда И. И. от [населено място], ул.П. В.“№ 32 да заплатят на основание чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД в полза на масата на несъстоятелността на [фирма] /н/, представлявано от синдика С. М. със съдебен адрес [населено място], ул.Ц. Б. ІІІ“№ 126,ет.1 сумата 101 400 лв. /сто и една хиляди и четиристотин лева/. Осъжда И. С. И. и Надежда И. И. от [населено място], ул.П. В.“№ 32 да заплатят по сметка на ВКС държавна такса 6 084лв. /шест хиляди осемдесет и четири лева/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: