Р Е Ш Е Н И Е
№ 272
Гр.София, 22.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември, 2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ГАЛИНА ТОНЕВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ЧОБАНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.942/17 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №6/13.02.17 г., постановена от ОС-Русе /РОС/ по Н.Д.727/16 г., подсъдимият Б. И. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и пр.3,т.7 и т.9 вр.чл.115 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание доживотен затвор. На основание чл.58 А,ал.2 и 3 НК вр.чл.373,ал.2 НПК същото е заменено с наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години. Постановено е наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража. Той е осъден да заплати на конституираните като граждански ищци К. и Ш. А. и И. Б. И., представляван от особен представител, обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на непозволеното увреждане.
По жалби на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци Ш. и К. А. само в наказателно-осъдителната част е образувано В.Н.Д.172/17 г.по описа на АС-Велико Търново /ВтАС/. С решение № 205/07.07.17 г. така цитираната присъда е изменена, като подсъдимият е оправдан за извършване на деянието при условията на чл.116,ал.1,т.7 НК. Същата е отменена относно определения вид на пенитенциарното заведение, в което деецът да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода. В останалата част тя е потвърдена.
Недоволен от съдебния акт на ВтАС е останал подсъдимият, който го атакува чрез своя защитник, релевирайки трите касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Иска се или отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд /очевидно след отмяна и на постановената присъда на РОС/ за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, или изменение на същото с намаляване на наложеното наказание. В гражданско-осъдителната част се настоява размерите на присъдените обезщетения да бъдат счетени за прекомерно завишени и неотговарящи на критериите за справедливост.
Постъпила е касационна жалба и от частния обвинител и граждански ищец К. А. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание поради неговата снизходителност-само в наказателно-осъдителната част. Иска се отмяна на решението на ВтАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за увеличаване на наказанието.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи и искания. Самият касатор представя допълнение към касационната жалба.
Жалбоподателят К. А., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него повереник адвокат С. моли да бъде уважена подадената от тях жалба, а тази на подсъдимия-да бъде оставена без уважение.
Същото е становището на адвокат С. и като пълномощник на редовно призованата и неявила се в съдебно заседание частна обвинителка и гражданска ищца Ш. А..
Особеният представител на малолетния частен обвинител и граждански ищец Б. И. моли решението да бъде оставено в сила.
Идентично е становището и на представителя на ВКП.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и отразените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
ПО ОПЛАКВАНЕТО ПО чл.348,ал.1,т.2 НПК.
Според защитника на подсъдимия, с допускането на малолетния И. Б. С. като частен обвинител и граждански ищец в настоящото производство чрез неговия особен представител адвокат М., без да бъдат изяснени обстоятелствата кои са законните представители на детето, без същите да бъдат призовани на досъдебното и съдебното производство и да дадат становище относно назначения на пострадалото лице особен представител, е допуснато процесуално нарушение, което е довело да ограничаване правата на малолетния пострадал и е от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила. Вероятно поради тази причина финално се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от първостепенния съд- конституирането на И. С. като частен обвинител и граждански ищец с назначен особен представител е станало именно при първостепенното разглеждане на делото.
Преди да даде отговор на въздигнатото възражение, този съд желае да обърне внимание на две обстоятелства. Първо, загрижеността на защитника на подсъдимия относно правата на малолетното дете на самия деец и погубената негова съпруга са поставяни за разглеждане и пред въззивния съдебен състав, като тогава е имало оплакване за нарушено право на защита и на жалбоподателя, най-вече предвид присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Именно в този контекст, на стр.17 от решението на ВтАС е даден отговор на обсъжданото възражение. Второ, тази загриженост по никакъв начин не личи да е проявена в съдебно заседание пред РОС на 13.02.17 г., когато назначеният особен представител е заявил претенциите за конституиране на малолетното дете като частен обвинител и граждански ищец,а подсъдимият и неговият защитник са дали становище за допустимост на отправеното искане, наред с тези на останалите частни обвинители и граждански ищци. Иначе казано, обсъжданата страна генерира доводи за неблагополучия в дейността на решаващата първа инстанция, след като сама е изразила съгласие с тази дейност.
Пред настоящия съд се поставя въпросът за допуснато ограничаване на правата единствено на малолетния пострадал, отново на фона на претенция за липса от страна на особения представител на самостоятелни права да решава въпроси относно предявяването на граждански иск и неговия размер от името на малолетния потърпевш. Съгласно чл.349, ал.2 НПК прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия, т.е.,като защитаващ обществения интерес- за всяка страна в съдебното производство. Не така стои въпросът с другите страни в него. Съгласно ал.3 на посочения законов текст, те могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техни права и законни интереси. Следователно, не е допустимо подсъдимият и неговият защитник да се позовават на накърнени процесуални права на различна от тях страна, каквато са частният обвинител и граждански ищец.
Въпреки казаното, в светлината на лансираното пред ВтАС оплакване и за нарушение на правото на защита на касатора все в обсъждания аспект, ВКС намира, че съображенията, изложени в атакуваното решение, са законосъобразни. Безспорно е установено, че поради факта, че бащата на малолетния пострадал е обвинен в убийство на майката, спрямо детето са предприети действия за закрила чрез настаняването му у негови близки- по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето. Това е временна мярка.
Същевременно, според нормата на чл.101,ал.1 НПК съответният орган по наказателно преследване назначава на малолетния пострадал особен представител-адвокат, когато интересите на детето и тези на неговия родител или настойник са противоречиви. Без съмнение, спецификата на повдигнатото обвинение по настоящото производство-убийство на майката от бащата на И. И.- формулират извод за наличие на противоречиви интереси между малолетния потърпевш и неговия жив родител-подсъдим. Това е достатъчно, за да бъде назначен особен представител, участващ в наказателното производство като повереник, с цел да се упражняват по надлежен начин процесуалните права на малолетното дете.
Дали последното има настойник,различен от родителя, или не, чието становище да стои в основата на дължимите от страна на особения представител действия по конституиране /издирване, уведомяване,съгласие и т.н./, няма никакво значение в процесния случай. Според генералната теза на защитата в проекция трябва да се заключи,че ако по някакви съображения липсва назначен настойник, липсва и възможност спрямо малолетното дете да бъде упражнена защитата, дадена му по процесуалния наказателен закон като пострадал- защото само настойникът като заинтересовано лице опазвал правото на малолетното дете и е най-заинтересован от спазване на неговия интерес.
Тази позиция е несподелима не само заради прочита на НПК, съгласно който е предвидено родителят или настойникът /поради начина на изброяване, наред с попечител/ да имат противоречиви интереси с малолетния пострадал, за да бъде назначен особен представител. И когато става дума за родител, който по право е настойник на детето, въпросът се изчерпва с приемане на противоречиви интереси помежду им, както е понастоящем. По-важно е,че прокламираната теза отказва реализиране на защита в наказателния процес на правата на пострадало малолетно лице чрез назначаването му на особен представител-професионален адвокат, ако същото по някаква причина няма официално назначен настойник или той бездейства. Тази инстанция категорично не може да се съгласи. Както е казано в принципен план в решение № 499 от 09.01.09 г.,постановено по К.Н.Д. 563/ 08 г.на 3 н.о.на ВКС на РБ, което макар и разрешаващо въпрос във връзка с чл.101, ал.2 НПК, е относимо и към настоящия казус, „в противен случай интересите на пострадалия ще бъдат злепоставени и той неоправдано изключен от кръга на пострадалите, правоимащи по силата на закона да получат обезщетения за причинената от престъплението увреда.” Именно затова законът регламентира назначаването на особен представител, който е легитимиран да упражнява процесуални права от името на детето.
ПО ОПЛАКВАНИЯТА по чл.348,ал.1,т.1 НПК.
Всички те касаят преценката на решаващите инстанции относно приетите квалифициращи обстоятелства, обуславящи квалификацията на процесното деяние по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и 3 и т.9 НК, отнесени към основния състав на убийството по чл.115 НК. В тази връзка са коментирани доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и е правена тяхна интерпретация в противовес на приетите от ВтАС доводи.
Очевидно предвид казаното, ВКС трябва да се спре на обстоятелството в каква процедура е разгледано настоящото наказателно производство и какви са ограниченията във връзка с него. Няма съмнение,че подсъдимият се е възползвал от правото си да поиска разглеждане на делото в диференцираната процедура по чл.371,т.2 и сл.НПК- съкратено съдебно следствие в неговия втори вариант. Съгласно същия деецът може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях. Цитираният текст на процесуалния закон обосновава извода, че след като е признал фактите, както те са отразени в обстоятелствената част на обвинителния инструмент, подсъдимият се съгласява със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, обуславящи съответните фактически изводи. Това означава, че той се лишава от възможността занапред да спори по фактологията по престъпната деятелност и да оспорва доказателствените материали, правейки техен личен или чрез защитника си анализ, водещ до различни от приетите в обвинителния акт фактически изводи.
Ако би желал да оборва определени доказателства,отнасяйки ги към други по ползващ го начин, което от своя страна означава да спори по фактите и респективно по приложението на правото, то тогава следва подсъдимият да пожелае разглеждане на делото по общия ред, а не по привилегированата по отношение на определяне на наказанието диференцирана съкратена процедура. Казано с други думи, не може да се очаква хем да е допустимо деецът да се противопоставя на фактите, водещи до различна трактовка по правото, хем да се бонифицира неговото поведение при определяне на наказанието. Последното се дължи именно защото той не оспорва фактологията по престъпната деятелност. Затова е недопустимо позоваването на доказателствен материал от досъдебното производство и анализирането му все едно е събран от съда по общия процедурен ред.
Прегледът на съдържанието на касационната жалба в цитирания аспект, макар и да е направен опит за подчиняване на възражения за нарушение на материалния закон, установява разбор на събрани на досъдебното производство доказателства, който води до различни от приетите от държавното обвинение и решаващи съдилища изводи по фактите, а оттам и по приложението на правото. Само по себе си извън очертаната вече невъзможност това да бъде направено в хода на обсъжданата диференцирана процедура по глава 27 НПК, заявеното представлява и оплакване за необоснованост, която не е касационно основание и не подлежи на обсъждане от върховната съдебна инстанция по наказателни дела.
Направеното от подсъдимия самопризнание включва обилната фактология по престъпната деятелност, отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт. От нея несъмнено се извличат обстоятелствата, които формират наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и 3 и т.9 НК, както е приела и контролираната инстанция. В случая дори е налице изключителна прецизност на изготвилия обвинителния акт прокурор от ОП-Русе, който на стр.7 и 8 от същия е дал подробни разяснения кои конкретно факти приема за установени и обосноваващи отделните квалифициращи признаци. Те,макар и с различно словесно изражение, са възприети както от първостепенния, така и от второстепенния съдебен състав. Ерго, подсъдимият е пожелал разглеждане на производството пред съда в процесната диференцирана процедура и доброволно и със съзнаване за последиците е признал факти, които сега оспорва.
Това е направено пред настоящата инстанция и със самото допълнение към жалбата, предадено от С.. В същото той обяснява какво е станало, с което изразява несъгласието си с определени приети факти. Като оставим настрана процесуалната недопустимост на депозиране на такъв доказателствен материал /обяснения на подсъдим/ при първо редовно разглеждане на делото пред ВКС поначало, разясненията по съществото на престъпната деятелност са неприемливи и поради обсъжданата процедура, в която е разгледано делото.
Общо казано, ВКС се съгласява с всички аргументи по квалификацията на процесното деяние, изразени от ВтАС и не намира за нужно да отделя повече мотивно внимание. Желае само да отбележи по повод атакуването на един факт по наличието на призната „особена жестокост”при извършване на убийството- укриването на С., както е приел въззивният съд. След прочита на атакуваното решение трябва да се направи уточнението,че ревизираният съдебен състав е приел бягство на касатора от местопрестъплението незабавно след деянието /”побягнал в храстите, вдясно от пътното платно, в посока гористата местност, където се укрил”-стр.15 от решението/, след което предаване от негова страна на органите на реда-стр.11 от решението долу и стр.12 горе. Това отговаря на фактите, както те са описани на стр.7 долу и стр.8 горе от обвинителния инструмент. Затова не може да бъде споделено възражението за „укриване”, както е тълкувано в касационната жалба.
ПО ОПЛАКВАНИЯТА по чл.348,ал.1,т.3 НПК.
Такива, но в коренно различна посока, са отправени както от подсъдимия и неговия защитник, така и от частния обвинител К. А. и повереника му.
На първо място в тази част на изложението трябва да се отхвърли доводът за допуснато от ВтАС нарушение на чл.56 от НК /макар и да е относимо към нарушение на материалния закон, същото следва да бъде обсъдено тук,доколкото касае и размера наложеното наказание/. С тази норма законът забранява отчитане на едно и също обстоятелство един път като квалифициращ признак, който несъмнено налага определяне на по-тежко наказание, и втори път-като фактор, свързан със самата индивидуализация на дължимото наказание. Но в тази насока се сочи съдебно незаконосъобразие поради това,че и РОС, и ВтАС са отчели като отегчаващо обстоятелство наличието на три квалифициращи признака. Казаното е вярно, но не и изводът по него. Решаващите съдилища не са имали предвид качеството на признаците- тяхното съдържание, а преценката им в количествен план като бройка. Това е допустимо и съдебната практика винаги е възприемала такъв подход при отчитането на утежняващи фактори.
По-нататък, изтъкнати са аргументи относно неправилна преценка от страна на ВтАС на личностовата характеристика на подсъдимия,свързана с дълго кумулирани агресивни тенденции в резултат на изневярата от страна на пострадалата. Изневяра на жената не е констатирана,поради което и не е приета като установен факт. Напротив, сред фактологията е изложено агресивно и трайно разглеждано като физически и психически тормоз поведение на С. спрямо убитата му съпруга.
Що се касае до конкретиката по самото престъпно деяние, то не се наблюдават действия, с които жената да е провокирала по някакъв начин подсъдимия. В тази насока на стр.19 от решението на ВтАС са изложени мотиви, с които ВКС се солидаризира изцяло. Липсва противопоставяне на същите, а само излагане на несъгласие с тях. Затова ВКС повече няма да се занимава с този въпрос. Необходимо е обаче да се уточни с оглед въздигнато в жалбата на частния обвинител възражение, че деецът не изисква от тази инстанция приложение на разпоредбата на чл.118 НК /по повод твърдяната провокация/, а настоява за отпадане на квалифициращите обстоятелства по чл.116,ал.1 НК; или при неприемане на тази възможност, несъмнено рефлектираща върху наложеното наказание, за намаляване на същото в рамките на приетата квалификация.
Всъщност, всички останали фактори, залегнали в касационната жалба на подсъдимия, както и тези, изтъкнати в жалбата на частния обвинител, са взети предвид от решаващата втора инстанция при определяне на дължимото наказание. Изложени са съображения, приемащи мотивацията на РОС, относно високата степен на обществена опасност на осъщественото от дееца и на самия него, което обосновава изключителна тежест на извършеното престъпление. Изложени са съображения и защо при замяната на доживотния затвор поради процедурата на съкратено съдебно следствие в неговия втори вариант се определя наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години.
Наред с отчетените макар и с други думи обстоятелства, посочени от частното обвинение-ярост,грубост, бруталност, агресия, хладнокръвие и множество телесни увреждания, въззивният съд е признал за правилни мотивите към първостепенния съдебен акт относно наличието и на смекчаващи фактори-млад човек, с чисто съдебно минало,оказал съдействие на органите на полицията от първия момент на разследването. Съпоставянето им с отегчаващите обстоятелства е извело заключение за необходимост от налагане на наказанието при превес на вторите. В този смисъл не може да бъде възприета тезата по жалбата на частното обвинение, че е нужно наказанието да бъде индивидуализирано при превес на утежняващи фактори. Същото вече е сторено.
Що се касае до отмерването на лишаването от свобода за срок от тридесет години, който е максимално допустимият по закон, то това би означавало да бъде нарушена разпоредбата на чл.54,ал.2 НПК. Доминацията на отегчаващите обстоятелства не е от характер смекчаващите такива да бъдат окачествени като не особено значителни.
По мнение на тази инстанция определеното наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години нито е снизходително, нито пък е несправедливо завишено. То отговаря на заложените в чл.36 цели на наказанието.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Същите се оспорват по принцип в касационната жалба на подсъдимия, но в тази насока не се излагат никакви аргументи. Затова върховната съдебна инстанция по наказателни дела не намира доводи,които да обсъди, за да разсъждава по справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв.за всеки от гражданските ищци. Съгласява се с аргументацията, изписана от долустоящите съдилища.
С оглед изложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №205/07.07.17 г.,постановено от АС-Велико Търново по В.Н.Д.172/17 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
|