Р Е Ш Е Н И Е №96 гр. София, 27.06.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4487 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 2117 от 28.03.2014г. по гр.д. № 394/2012г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 01.12.2006 г. на Софийски районен съд по гр.д. №831/2005г. за отхвърляне на предявените от касаторите: С. Г. Д., Т. Г. А., С. П. В. и Ц. П. Ц. срещу [фирма] искове по чл. 108 ЗС за предаване владението върху 73,35 % ид.ч. от дворно място с площ 4 428 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 4972 от кв.3 по плана на С., местн.”Продължение на трамвай № 4”, при граници по букви А-Е-Ж-Г-Д-Е по скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от решението по адм.д. № 3624/1999г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-г състав, а по действащия регулационен план от 2001г. разположението на имота е както следва: 2300 кв.м. попадат в УПИ І-за производство и администрация в кв.16 по плана на С., м.”СПЗ-С. юг”; 350 кв.м. попадат в УПИ ІV-за търговия и администрация в кв.15 по плана на същата местност; 220 кв.м. попадат в УПИ ІІІ-за производство и администрация в кв.16; 1558 кв.м. попадат в новопроектирана улица, паркинг и тротоари. Касационна жалба е подадена от всички ищци, представлявани от пълномощника адв. Т.. Касационна жалба е подадена самостоятелно и от ищцата С. П. В. чрез пълномощника адв. К.. В двете жалби се поддържа неправилно приложение на закона по отношение на предпоставките за реституция, както и недопустимост на косвения съдебен контрол върху постановеното от съд решение за възстановяване собствеността върху имота. Ответникът [фирма] чрез пълномощника адв. Т. оспорва жалбата. Подпомагащата страна Държавата, представлявана от Министъра на икономиката, не взема становище. С определение № 158 от 06.04.2016г. е допуснато касационно обжалване по двете касационни жалби на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите: 1/Допустими ли са искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и 2/ допустимо ли е гражданския съд да извършва косвен съдебен контрол върху акт за реституция, който е бил обект на пряк съдебен контрол. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по ревандикационен иск и е за втори път пред касационната инстанция. Ищците са наследници на Н. И. Ж. и С. А. Ж.. Установено е, че имотът в местн. „Чешмата” в землището на [населено място] първоначално е бил собственост на сестрите М., С. и С. А.. С доброволна делба от 1927г. те са го поделили, като С. е получила в дял нива с площ 6 дка, а останалите - по 3 дка. С договор за продажба от 1937г. Н. Ж. е придобил дела на М. А.. Така двамата наследодатели се легитимират като собственици на имот от около девет дка. През 1952г. целият имот пл.№ 4972 от кв.1 в местн.С. с площ 11 256 кв.м. е отчужден по ЗПИНМ за обект „Промкомбинат Труд”, като е съставен акт за държавна собственост от 1962г., в който е отбелязано, че отчужденият имот е бил собственост на наследниците на С. А. И. /Ж./ и на С. А. /Ч./. От данните за изплатено обезщетение на собствениците е видно, че от С. А. са отчуждени 6 000 кв.м., а от съпруга й Н. Ж. 2256 кв.м. или общо от двамата 8256 кв.м. След влизане в сила на ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и др. е подадено искане от наследниците на Н. и С. Ж. за отмяна на отчуждаването по съображения, че имотът не е застроен. С решение от 31.07.2001г. на Софийски градски съд по адм.д. № 3624/1999г. по реда на чл. 4 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. е отменено отчуждаването общо на 73,35% ид.ч. /изчислени като съотношение между площта на притежаваните от наследодателите 8 256 кв.м. и площта на целия имот към датата на одържавяването 11 256кв.м./ от реална част от имот пл.№ 4972, кв.1-стар, кв.3-нов, местн. „Продължение на трамвай №4”, с площ 4850 кв.м., която част не е засегната от осъществените мероприятия и е индивидуализирана като заключена между букви А-Е-Ж-Г-Д-А по заключението на вещото лице, прието по делото. Установено е, че към момента на влизане в сила на реституционния закон имотът е собственост на държавата като е включен в баланса на държавното предприятие [фирма], което по-късно, чрез приватизационна процедура през 1998г., е преобразувано в ответното дружество. Приетите експертизи установяват, че по предходния регулационен план от 1999г. имотът е част от парцел ІІІ в кв.3 с обща площ 26 554 кв.м. и попада в стопанския двор на ответника. Според регулационния план от 2001г., действащ към момента на отмяната на отчуждаването, претендираната част от стария имот № 4972 попада в няколко различни УПИ, като в заключението на вещото лице В. Т. /л.117 от първоинстанционното дело/ имотът е обозначен с оранжев контур и означен с буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-А, като конкретно е описано каква площ в кой УПИ попада. Тези урегулирани имоти са частично застроени с масивни сгради или върху тях са извършени благоустройствени мероприятия. Реалната част, предмет на спора е с площ 4428кв.м. /съгласно уточнението, направено с молба от 27.09.2005г./; тя не е застроена, но не е обособена като самостоятелен имот към датата на реституцията. При първото касационно разглеждане делото е върнато за ново разглеждане поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата за местонахождението на имотите, притежавани от наследодателите на ищците и тяхното местоположение към момента на отмяната на отчуждаването. Дадени са указания за изработване на комбинирана скица, както и за излагане съображения относно оборването на удостоверителната сила на акта за държавна собственост за удостоверените в него факт относно отчуждения имот и неговите собственици, както и за обсъждане на доводите, че ответникът не се легитимира като собственик на имота. При новото разглеждане е прието заключение на вещото лице П., заедно с комбинирана скица на л. 64 от делото. Имотът, с площ 4850 кв.м. собствеността върху който е възстановена с решението по адм. д.№3624/1999г. на СГС, ІІІ-г състав, е нанесен със сини линии и е заключен между цифрите: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 1. За да отхвърли иска Софийски градски съд е приел, че следва да извърши косвен съдебен контрол върху съдебното решение за възстановяване на собствеността и го е намерил за незаконосъобразно поради наличие на пречка за реституцията. Според съда, при реституцията по ЗВСНОИ по З. и др. няма разлика между случаите когато е застроен целия имот и когато част от този имот е незастроена и тя може да се обособи като самостоятелен парцел - и в двата случая е недопустимо да се отменя отчуждаването. Отмяна на отчуждаването е допустима когато върху част от имота не е започнало фактическо строителство и тази част регулационно и кадастрално е обособена като самостоятелен имот към момента на издаване на заповедта за отмяна на отчуждаването. Според съда, решаващо за настъпване на реституционния ефект е дали към момента на издаване на заповедта за отмяна на отчуждаването от отчуждения имот са обособени един или няколко имота, върху които да не е започнало фактическо строителство. В случая реалната част, предмет на спора, не е обособена като самостоятелен парцел към датата на реституцията, а обособяването й като такъв с проектния пл.№ 1575 не обосновава възстановяване правото на собственост върху нея. Поради това искът е отхвърлен, без да се разглежда евентуалното възражение на ответника за придобивна давност. По основанието за касационно обжалване. Първият правен въпрос касае допустимостта гражданският съд да извършва косвен съдебен контрол върху административен акт за реституция, който е бил подложен на пряк съдебен контрол. Разпоредбата на чл. 17, ал.2 ГПК дава възможност на съда да се произнася инцидентно по законосъобразността на административен акт, само когато той се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в административното производство по издаването и обжалването му; съответно косвеният съдебен контрол е недопустим, ако върху акта е проведен пряк съдебен контрол. Това следва от разпоредбите на чл. 302 ГПК и от чл. 177, ал.1, изр.2 АПК. Затова, в мотивите на Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК на ВКС е посочено, че след приемането на чл. 177 ал.1, изр.2 АПК Тълкувателно решение № 6/2006г. е изгубило сила в частта по т.4, в която е прието, че косвен съдебен контрол може да се упражни и върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването по чл.4 ЗВСНОИ по З. и др. Това разрешение се отнася за Държавата, защото тя е участвала в административното съдебно производство чрез своите органи; отнася се и за лицата, които черпят права от Държавата, тъй като те не могат да имат повече права от праводателя си. В този смисъл е Решение № 67 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК. По втория правен въпрос. В тълкувателно решение №8/2014г. на ОСГК, обявено на 23.02.2016г., в т.2 се приема, че искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, са допустими. Изложените съображения са свързани с реституцията като специфичен способ за придобиване от физически и юридически лица на право на собственост върху имоти, отнети им от държавата в минал момент. Понеже почти във всички случаи тези имоти имат различен градоустройствен и технически статут от този, който са имали към момента на одържавяването им, като изходна позиция при възстановяване на правото на собственост се приема техният статут към момента на одържавяването. Затова, нито един от горепосочените закони не предвижда като материалноправно условие за възстановяването имотът, предмет на възстановяване, да бъде предварително обособен като самостоятелен имот по действащите към настоящия момент кадастрална карта, кадастрален, регулационен или подробен устройствен план. По касационната жалба. Обжалваният съдебен акт на Софийски градски съд е постановен в отклонение с горепосочените разрешения по двата правни въпроса и се явява неправилен поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. На първо място, следва да се приеме за недопустим косвения съдебен контрол върху съдебното решение на административния съд, с което на основание чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. е постановена за отмяна на отчуждаването. След проведения съдебен административен контрол участващите в производството страни и правоприемниците им са обвързани от административното решение и е недопустим косвения съдебен контрол. Ответното дружество не е участник в административното производство, но то е правоприемник на Държавата като купувач по договор за приватизация, сключен с Министъра на промишлеността. На второ място, предвид разрешението по втория правен въпрос, следва да бъдат отхвърлени решаващите съображения на съда, че е недопустима отмяната на отчуждаването, понеже към момента на реституционното производство отчужденият имот не е обособен като самостоятелна кадастрална или регулационна единица. Както бе посочено, такава предпоставка в реституционните закони, липсва, включително и в приложимия за настоящия спор Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Изискването на закона е имотът да съществува реално до размера, в който е отчужден, но това не означава, че той трябва да е обособен като самостоятелен имот според действащия регулационен план. Такова изискване би обезсмислило и направило невъзможно възстановяването на собствеността в много случаи, каквато не е целта на реституционните закони. В създадената задължителна практика по чл.2 ЗВСВНОИ се приема, че при реализирано мероприятие на държавата, следва във всеки конкретен случай да се изясни дали то обхваща и незастроената част от имота и може ли тя да се обособи по такъв начин, че да не засегне това мероприятие - Решение № 186 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 650/2014 г., I г.о. Аргумент в подкрепа на горното е и уредената в Параграф единствен от Допълнителната разпоредба на ЗВСВНОИ възможност собствениците да отправят искания за изменение на застроителния и регулационен план, като решението за промяната относно образуването на парцел от дворното място не подлежи на обжалване. В случая ищците са предприели такива действия - изработена е скица-проект за изменение на кадастралния план с нанасяне на имота с проектен пл. № 1575, к.л. 482, местн. С.-юг. Поддържаните от ответника доводи, че съществува неяснота къде точно се е намирал отчуждения имот на наследодателите и чия собственост е бил, са надлежно изяснени от въззивния съд. От друга страна, те не могат да бъдат разглеждани поради недопустимостта на косвения съдебен контрол. Към момента на влизане в сила на реституционния закон имотът се намира във владение на еднолично търговско дружество с изцяло държавно имущество [фирма]. Приватизационната процедура за продажба на 80% от капитала на дружеството е започнала през май 1998г. и сключването на договора за приватизация е извършено през юли същата година, след като вече е било висящо производството по подаденото на 22.01.1998г. искане от отчуждените собственици за възстановяване на собствеността. С оглед на това упражняваното от ответника владение следва да се приеме, че е лишено от основание. Наведеното възражение за придобиване на имота по давност чрез добросъвестно владение, считано от момента на сключване на приватизационната сделка през 1998г., е несъстоятелно. Процедурата по възстановяване собствеността на ищците е приключила на 08.08.2002г. когато е влязло в сила решението на Софийски градски съд от 31.07.2001г. и това е началният момент, от който би могла да тече придобивната давност срещу тях с оглед правилото на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, което намира приложение и по отношение на реституцията по ЗВСНОИ /така Решение № 45 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4732/2014 г., I г. о., ГК/. Искът е предявен на 07.10.2004г. и не е изтекъл предвидения в закона срок нито по чл. 79, ал.2, нито по чл. 79, ал.1 ЗС . При горните изводи постановеното въззивно решение подлежи на отмяна. На основание чл. 293, ал.1 и чл. 295, ал.1 ГПК следва да бъде постановено ново решение за уважаване на предявения иск. За индивидуализиране на имота следва да се използва скицата на вещото лице В. Т. на л. 118 от първоинстанционното дело. При този изход в полза на ищците следва да се присъдят направените разноски за водене на производството във всички инстанции, които включват държавни такси, разноски за експертизи и за възнаграждение на един адвокат и възлизат на 7004 лв. съгласно представения списък на разноските. Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение решение № 2117 от 28.03.2014г. по гр.д. № 394/2012г. на Софийски градски съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сценична механизация и апаратура” АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица], че С. Г. Д. от [населено място], [жк], [улица], Т. Г. А., със същия адрес, С. П. В. от [населено място], кв. Редута, [улица], [жилищен адрес] и Ц. П. Ц. със същия адрес, са собственици на 73,35 % ид.ч. от дворно място с площ 4 428 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 4972 от кв.3 по плана на С., местн.”Продължение на трамвай № 4”, обозначена с оранжев контур и означена с буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-А на скицата на вещото лице В. Т. на л.117 от първоинстанционното дело, като по действащия регулационен план от 2001г. разположението на имота е както следва: 2300 кв.м. попадат в УПИ І-за производство и администрация в кв.16 по плана на С., м.”СПЗ-С. юг”; 350 кв.м. попадат в УПИ ІV-за търговия и администрация в кв.15 по плана на същата местност; 220 кв.м. попадат в УПИ ІІІ-за производство и администрация в кв.16; 1558 кв.м. попадат в новопроектирана улица, паркинг и тротоари и ОСЪЖДА [фирма] на основание чл. 108 ЗС да предаде на С. Г. Д., Т. Г. А., С. П. В. и Ц. П. Ц. владението върху гореописания имот, както и да им заплати направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 7004/седем хиляди и четири/лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: