Р Е Ш Е Н И Е № 219 гр.София, 19 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 555/2012 година Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимата И. Д. П. против присъда № 9 от 23.ІІ.2012 год. по внохд № 10/2012 год. на Силистренския окръжен съд.Посочени са всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при доказателствения анализ и явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание с неприлагане на условното осъждане.Искането е за отмяна на въззивната присъда с оправдаването на П.,алтернативно на което се поддържа и такова за изменяване на присъдата и отлагане от изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимата и защитникът й поддържат жалбата.Писмено защитникът е изложил довод в подкрепа на касационното основание по чл. 348,ал.1,т.1 НПК,изразяващо се в несъобразяването при определянето на наказанието с чл. 2,ал.2 НК. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивната присъда и заключението му е за оставянето й в сила. ВКС установи: С присъда № 881 от 3.ХІ.2011 год. по нохд № 748/2011 год. на Силистренския районен съд И. Д. П. е призната за невиновна в това,с цел да набави за себе си имотна облага да е поддържала у Р. Д. В. заблуждението,че внук на В. се нуждае от лечение и за целта е необходимо да се заплатят 500 лв.,причинявайки на В. имотна вреда в този размер,при което е оправдана по обвинението в престъпление по чл. 209,ал.1 НК,извършено в Силистра на 18.VІІІ.2009 год.Предявеният от Р.Д.В. иск за заплащане на причинената й имуществена вреда е отхвърлен. С обжалваната присъда първоинстанционната е отменена в наказателната й част,подсъдимата е призната за виновна съобразно повдигнатото и поддържано срещу й обвинение и е наказана с 2 години лишаване от свобода,които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Жалбата е неоснователна. Съобразно приетите за установени факти материалният закон правилно е приложен с признаването на подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 209,ал.1 НК,а и в жалбата,както и в писмената защита, не са изложени налагащи обсъждане и отговор доводи,на кое от касационните основания по чл. 348,ал.2 НПК почива това твърдение.Нарушение на материалния закон не е допуснато и във вр. с чл. 2,ал.2 НК.По въпроса,какво наказание да се наложи на подсъдимата за извършеното от нея престъпление, въззивният съд е посочил,че то следва да бъде „над минималния и към средния размер”.При тази формулировка наказанието от 2 години лишаване от свобода при всички случаи е над „минималния...размер”-както над общия минимум от 3 месеца преди изменението на чл. 209,ал.1 НК от 6.ІV.2010 год,така и над специалния минимум от 1 година,предвиден в сегашната му редакция-и значително по-близко до „средния размер” от 3 години при старата редакция,отколкото до този от 3 години и 6 месеца при новата.Непосочването изрично,че при определянето на наказанието е съобразено правилото на чл. 2,ал.2 НК,не съставлява нарушение на материалния закон след като от мотивите, отнасящи се до размера на наказанието, недвусмислено следва,че въпросното правило е било спазено. Не са допуснати нарушения при доказателствения анализ,ограничили процесуалните права на подсъдимата и довели до осъждането й,без обвинението срещу нея да е било доказано по несъмнен начин.Въззивният съд не е имал поводи за съмнение в добросъвестното излагане от пострадалата В. на обстоятелствата,довели до срещата й с подсъдимата,както и на тези,отнасящи се до самата среща:представянето от подсъдимата като човека,изпратен от „доктор Д.” да вземе от В. предназначеното за него;пресечения от подсъдимата опит на В. да разгърне пакета с парите и да убеди пратеницата на „доктора”,че поисканите от него 500 лв. са точно толкова;посочването от подсъдимата на различно от собственото й име в отговор на въпроса на В..Съпоставени с безпротиворечивите показания на свидетелката-голословно в жалбата се твърди обратното-обясненията на подсъдимата обосновано са били счетени за необективни не само поради противопоставянето им на казаното от В.,но и заради житейската им нелогичност,която въззивният съд подробно и убедително е коментирал. Наказанието,което съдът е наложил на подсъдимата за извършената от нея измама,не е несправедливо,още по-малко пък явно несправедливо. Престъплението е едно от поредица аналогични измами с участието на П. на различни лица от Силистра,за друга от които подсъдимата /тогава с фамилното име И./ е осъдена с влязла в сила присъда по внохд № 341/2011 год. на Силистренския районен съд.Този вид измами с подаване на лъжлива информация по телефон и внушаване у пострадалите на страх,притеснение и тревога за съдбата на техни близки,са с много висока обществена опасност както със своята масовост и трудна разкриваемост-измамените рядко проявяват хладнокръвие да сигнализират полицейските органи преди да са направили изискващото се от тях за „спасяването” на близките им-така и с опасността за здравето и дори живота на самите измамени,породена от целенасоченото им въвеждане в стресово състояние. Предвид изхода от делото с осъждането на подсъдимата,предявеният от пострадалата В. граждански иск следва да се остави без разглеждане.В. е претендирала възстановяване на имуществената вреда,причинена й от престъплението, и с оправдаването на П. в първата инстанция, искът на пострадалата е бил отхвърлен поради липсата на „взаимна обусловеност между поведението на подсъдимата и претърпените...материални вреди”.С постановяването от въззивния съд на нова присъда,с която подсъдимата е била призната за виновна да е извършила престъплението с вредоносни за В. имуществени последици,гражданският иск се явява основателен и доказан по размер,а отхвърлянето му-незаконосъобразно.Проверявайки изцяло правилността на протестирания съдебен акт /чл. 313 и 314,ал.1 НПК/,въззивният съд е бил длъжен да констатира това като отмени присъдата още „в необжалваната част...и по отношение на лицата,които не са подали жалба,ако има основания за това” /ал.2 на чл. 314 НПК/,каквито основания безспорно са били налице с взетото от този съд решение, вместо да счете,че „не дължи произнасяне..,тъй като първоинстанционната присъда в гражданската й част е влязла в сила”.Последното няма как да настъпи при действието на цитирания чл. 314,ал.2 НПК,а липсата на въззивна жалба от гражданската ищца,като не е допускала уважаване на иска й, е налагала прекратяване на производството по приетия за разглеждане граждански иск,което е допустимо да стори касационната инстанция съобразно правомощието си по чл. 354,ал.2,т.5 НПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 354,ал.2,т.5 и ал.1,т.1 Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № 9 от 23.ІІ.2012 год. по внохд № 10/2012 год. на Силистренския окръжен съд като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ПРЕДЯВЕНИЯ от Р. Д. В. против И. Д. И. /П./ ГРАЖДАНСКИ ИСК за заплащане на 500 лв.,представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по него. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ същата присъда В СИЛА. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/