О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                                    №  526                                                            гр.София, 08.09. 2009 г.                                                                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание  в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                            ЧЛЕНОВЕ:  ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 480 по описа за 2009 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Т. Ц. срещу определение № 332 от 16.04.2009 г. по ч.гр.д. № 333 от 2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 482 от 09.02.2009 г. на Плевенския районен съд, имащо характер на определение, за прекратяване на гр.д. № 2* от 2007 г. поради недопустимост на предявените по това дело искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.13, ал.8 от ЗВСВГЗГФ. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В изложението към частната жалба жалбоподателят сочи, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /за допустимостта на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ/ в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 836 от 1996 г. на ВС, Четвърто г.о. Сочи и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата в следните решения: решение № 131 от 18.06.2008 г. по гр.д. № 204 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд и решение от 22.10.2008 г. на Я. окръжен съд. Ответниците М. С. Ц. и Б. С. Ц. оспорват жалбата като неоснователна и недопустима. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомена за обжалваното определение на Плевенския окръжен съд на 28.04.2009 г., а частната жалба е подадена на 30.04.2009 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на някоя от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице посоченото от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Плевенския окръжен съд, тъй като това определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 65 от 10.02.2009 г. по ч.гр.д. № 61 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и определение № 31 от 26.01.2009 г. по ч.гр.д. № 1* от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., постановени по реда на новия ГПК, по въпроса за наличието на правен интерес за предявяване на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ от наследник на общ наследодател, когато земеделските земи- предмет на този иск са възстановени на един от наследниците на този общ наследодател, а за възстановяване на собствеността на общия наследодател не е подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ и не е предявен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ преди изтичане на срока по пар.22 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.13 от 2007 г./. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: Както е прието и в Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по своя характер е установителен иск за собственост на земеделски земи към минал момент- момента на обобществяването или внасянето на тези земи в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Поради това положителна процесуална предпоставка за допустимост на този иск е наличието на правен интерес у ищеца за предявяването му. Такъв правен интерес е налице, ако въз основа на влязлото в сила решение на съда по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ ищецът би могъл да постигне положителна за себе си правна промяна, касаеща възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи-предмет на иска. Такава положителна промяна би могла да се достигне, когато ищецът вече е заявил за възстановяване по реда на чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ правото на собственост на процесната земеделска земя на името на наследодателя си или ако е предявил иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ преди изтичане на посочения в пар.22 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.13 от 2007 г./ преклузивен срок. С оглед разпоредбата на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ обаче такава положителна за ищеца промяна би могла да бъде постигната и чрез предявяване на искане до ОСЗ за изменение на лицата, в полза на които вече е постановено решение за възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи /като в случая ищецът поиска решението на ПК за възстановяване на правото на собственост върху процесните земеделски земи да бъде изменено вместо в полза на наследниците на С. Ц. , в полза на наследниците на общия наследодател Ц/. За предявяването на такова искане законът не предвижда срок, тъй като разпоредбата на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ препраща само към условията и реда, но не и към сроковете по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Самата разпоредба на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ предполага, че това искане следва да бъде направено едва след влизане в сила на решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което между страните със сила на присъдено нещо се установи, че възстановената на едно лице земеделска земя всъщност е собственост на друго лице- общия наследодател на ищеца и на лицето, в чиято полза е постановено решението на ПК /ОСЗ/. Тоест, ищецът по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ може да предизвика положителна правна промяна на правото на собственост върху претендираните от него земеделски земи, като предяви искане по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, поради което и има правен интерес да предяви иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване, че възстановените с решение на ПК /ОСЗ/ на едно лице земеделски земи към момента на обобществяването им са били собственост на общия наследодател на ищеца и на лицето, в чиято полза е постановено решението на ПК /ОСЗ/. Предвид на гореизложеното, неправилно е определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес за ищеца да предяви искове по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.13, ал.8 от ЗВСВГЗГФ, тъй като същият не бил заявил имотите за възстановяване на наследниците на общия наследодател Ц в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ и не бил предявил иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ преди изтичане на преклузивния срок по пар.22 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ бр.13 от 2007 г. Съответно неправилно е и като такова следва да бъде отменено и определението на въззивния съд, с което е оставено в сила това неправилно определение на първоинстанциония съд. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 332 от 16.04.2009 г. по гр.д. № 333 от 2009 г. на Плевенския окръжен съд ОТМЕНЯ определение № 332 от 16.04.2009 г. по гр.д. № 333 от 2009 г. на Плевенския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 482 от 09.02.2009 г. на Плевенския районен съд, имащо характер на определение, за прекратяване на гр.д. № 2* от 2007 г. ВРЪЩА делото на Плевенския районен съд за продължаване на процесуалните действия и постановяване на решение по спора. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.