Р Е Ш Е Н И Е № 15 С о ф и я, 26 юнуари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 я н у а р и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1699/2014 година. Производство по реда на глава 23 от НПК. С касационна жалба от защитника на подс.М. Р. Ж. от [населено място], област Бургас се атакува новата въззивна присъда № 250 от 26.09.2014 г., постановена по ВНОХД № 696/2014 г. от Бургаския окръжен съд, с която е отменена първоинстанционната на районен съд-Бургас присъда № 169 от 01.07.2014 г. по НОХД № 5426/2013 г. и е ангажирана отговорността на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.290, ал.1 от НК. В жалбата се навеждат доводи за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на решение, с което касационната инстанция да оневини подсъдимия по предявеното му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият М. Ж., редовно призован, не взема участие, лично и чрез защитник, в производството пред ВКС. Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 169 от 01.07.2014 г. по НОХД № 5426/2014 г. районен съд-Бургас е признал подсъдимия М. Р. Ж. за невинен в това да е осъществил на 11.09.2012 г. в Бургас, като свидетел по НЧХД № 2252/2012 г. на районен съд-Бургас, престъпление по чл.290, ал.1 от НК и го е оправдал по това му обвинение. По протест на районна прокуратура-Бургас за отмяна на присъдата и постановяване на нова за осъждане на подсъдимия по така предявеното му обвинение, окръжен съд-Бургас с нова присъда № 250 от 26.09.2014 г., постановена по ВНОХД № 696/2014 г. я е отменил и го е признал за виновен за осъществяване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, като му е наложил наказание от 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Касационната жалба на защитника на подсъдимия визира главно правилното приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се претендира отмяна на въззивната присъда и възприемане на становището на първата инстанция деянието да е с явно незначителна обществена опасност, поради което следвало да бъде потвърдено оправдаването на подсъдимия на основание чл.9, ал.2 от НК. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което за допустима, но разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Оплакванията в жалбата са фокусирани само върху недостоверната дата на развилия се на 24.05.2012 г. в [населено място], област Бургас конфликт между св.М.П. и св.Б.Б., което се оправдава с „объркване” от страна на подс.М.Ж., а по отношение на останалите обстоятелства, за които последният е свидетелствал на 11.09.2012 г. по НЧХД № 2252/2012 г. на районен съд-Бургас във връзка с повдигнатите от св.П. против св.Б. обвинения за нанесена му обида и лека телесна повреда, се изразява несъгласие с изводите на съда за недоказаността им. Последните обаче са част от обективната страна на предявеното на подс.Ж. обвинение по настоящето дело и същите са били детайлно изследвани от въззивния съд, въз основа на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. По този начин окръжният съд е преодолял едностранчивостта на разсъжденията на районния съд, който се е задоволил да преповтори мотивите на съда при решаването на НЧХ делото, а не да изследва обстоятелствата от предмета на доказване по настоящето наказателно дело. Изводите си относно недостоверността на показанията на подс.М.Ж., депозирани в качеството му на свидетел по посоченото НЧХ дело, въззивният съд е обосновал с изведеното от показанията на св.Б.Б., св.Р.П., св.Г.С., св.Н.Ч., съвкупно със събраните писмени доказателства, като убедително е отхвърлил обясненията на жалбоподателя М.Ж. и показанията на св.М.П. и на св.К.М., приемайки ги за и в подкрепа на защитната теза на първия, а за последния – и в разрез със сключеното от него споразумение за осъждането му за осъществено на същата дата, като лъжесвидетел за същите обстоятелства престъпление по чл.290, ал.1 от НК, за които обстоятелства е потвърдил неистина и подс.Ж.. По този начин съдът е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 вр.чл.305, ал.3 от НПК да посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, обсъдил е наличните противоречия между свидетелските показания и е дал отговор на всички наведени му доводи от страните. Без да коментира оплакването за „необоснованост” на въззивната присъда, което не е касационно основание, ВКС намира, че не е допусната от съда превратност при оценката и игнориране на доказателства при формиране на вътрешното му убеждение по фактите, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В рамките на възприетите факти законът е приложен правилно. В тази насока жалбоподателят настоява обществената опасност на деянието му да се приеме за явно незначителна и да бъде оневинен на основание чл.9, ал.2 от НК от касационната инстанция. По отношение на този довод на защитата, поддържан и в касационната жалба, въззивният съд е изложил убедителни и законосъобразни съображения, които ВКС възприема и не счита за необходимо да повтаря. Към тях може да се допълни следното. Макар да е на формално извършване и да няма „видим” вредоносен резултат, обектът на защита с разпоредбата на чл.290, ал.1 от НК и предвиденият „бонус” за ненаказуемост на дееца при визираните в чл.292, ал.1 от НК условия очертават кога би била налице възможност правоприлагащите органи да приемат обществената опасност на „формално” осъществяващо лъжесвидетелстване деяние за явно незначителна. В случая, подс.Ж. е извършил деянието паралелно с лъжесвидетелстването на св.К.М., в подкрепа на неверните твърдения в тъжбата на св.М.П., с което е била обективно затруднена дейността на съда по разкриване на обективната истина, свързано с предмета на доказване по цитираното НЧХ дело. Т.е., не без значение е възможната последица за осъждане на св.Б. по двете предявени му с тъжбата обвинения на база неверните твърдения и на жалбоподателя, които е следвало и са били оборени благодарение на другите събрани по делото доказателства. Поради това окръжният съд с основание е отхвърлил приложението на чл.9, ал.2 от НК и му е наложил дори снизходително наказание от 3 месеца лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК, след като само година преди това е имал съприкосновение със съдебната система и е търпял наказание пробация, от което е следвало да си направи съответните изводи. Наказанието не е явно несъответно на личната му и на деянието обществена опасност и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Касационната жалба като изцяло неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 250 от 26.09.2014 г., постановена по ВНОХД № 696/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :