Ключови фрази
допустимост на иск * правен интерес * ревандикационен иск * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * указания на съда * принцип на служебното начало


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                   №    518
         
     София,  07.09.2009 година

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
        Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
                                                                             ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
    
            като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№428 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
           

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №574 от 12.02.09г. по ч.гр.д. №151/09г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила определението от 15.12.08г. по гр.д. №9120/07г. на Варненския районен съд, с което е било прекратено производството по предявения иск по чл.108 от ЗС. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че искът е процесуално недопустим, тъй като не е приключила процедурата за възстановяване на собствеността на ищците по реда на ЗСПЗЗ – не е издадена заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е елемент от фактическия състав на възстановяването и има конститутивен ефект. Прието е, че в този случай единствено допустим е отрицателен установителен иск, какъвто не е предявяван.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение са подали ищците Б. Те считат, че преди да прецени дали искът е преждевременно предявен, съдът следвало да им укаже да уточнят твърденията си във връзка с правния интерес и да им укаже да представят заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако има такава. Освен това - съдът не съобразил обстоятелството, че искът по чл.108 от ЗС се основава не само на твърдения за земеделска реституция, но и на придобивна давност, за която не се изисква издаване на въпросната заповед на кмета на общината.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че като е прекратил производството преди даване ход на делото в първото съдебно заседание, районният съд не дал възможност на ищеца да премине от ревандикационен към отрицателен установителен иск - изменение, което би било допустимо съгласно решение №1019 от 10.05.96г. по гр.д. №519/95г. на ВС, ІV ГО и решение №1241 от 04.11.2008г. по гр.д. №5720/07г. на V ГО на ВКС. На следващо място – съдът не се е съобразил с твърденията за придобиване на имота по давност, с което влязъл в противоречие с влязлото в сила решение от 27.02.07г. по гр.д. №45/07г. на Я. окръжен съд, според което съдът следва да изхожда от фактите така, както са заявени с исковата молба.
Ответниците в производството не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
От съдържанието на частната жалба се извлича основният въпрос, който определя изхода на спора в това производство – дали съдът има право да прекрати един иск като процесуално недопустим, преди да даде указания за уточняване на твърденията, свързани с правния интерес от предявяването му. По този въпрос определенията на двете предходни инстанции противоречат на решение № 390/09.06.09г. по гр.д. №2233/08г. на ІІ ГО на ВКС, решение №970/27.10.08г. по гр.д. №3309/07г. на ВКС, І ГО и др., в които се приема, че при неизяснен правен интерес от един иск, исковата молба следва да бъде оставена без движение и да се дадат указания на отстраняване на този недостатък.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. В настоящия случай ищците са заявили, че са собственици на спорния имот, който им е бил възстановен с решение №673 от 26.01.00г. на ПК В. по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ. Районният съд е приел, че искът им по чл.108 от ЗС е преждевременно предявен, тъй като не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността. Този извод е направен, без да се поиска от ищците да уточнят твърденията си по въпроса дали освен посоченото от тях решение на ОСЗ има и последваща заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Районният съд не е изпълнил задължението си да предприеме действия по отстраняване на недостатъците на исковата молба, свързани с изявления за обстоятелства, от които се установява правният интерес от предявения иск, а въззивният съд не е отстранил този пропуск, като неправилно е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция. Тези определения следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за изпълнение на процедурата по отстраняване на недостатъците на исковата молба, свързани с правния интерес.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №574 от 12.02.09г. по ч.гр.д. №151/09г. на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение №574 от 12.02.09г. по ч.гр.д. №151/09г. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 15.12.08г. по гр.д. №9120/07г. на Варненския районен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за отстраняване недостатъците на исковата молба, свързани с правния интерес от предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: