Р Е Ш Е Н И Е
№ 208гр. София, 20 юли 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от председателя Ружена Керанова наказателно дело № 427 по описа за 2015г. решението е изготвено от съдия Спас Иванчев.
Производството е по реда на чл.346 ал.1 от НПК и е образувано по подадена жалба от подс.Г. Е. Г. чрез защитата му срещу въззивно решение № 21/ 26.01.2015г. по ВНОХД № 1038/2014г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена осъдителна присъда № 23/24.09.2014г. по НОХД № 561/2013г. по описа на Софийския окръжен съд.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, неправилно и противоречащо на практиката на ВКС, обвинението не било съставомерно, подсъдимият няма подбудите да извърши престъпление по чл.116 ал.1 т.6 от НК, не бил в състояние да прецени самоличността на пострадалата, тъй като бил афектиран, с продължително (дълготрайно) разстройство на съзнанието при влизането му в жилището през нощта и не следвало да носи отговорност по смисъла на чл.33 от НК.
Релевира се нарушение на материалният закон, поради това, че деецът не разбирал свойството и значението на действията срещу него. В тази връзка се твърди, че съдилищата не били определили, конкретизирали и диференцирали кое е това умишлено деяние, при което деецът е знаел, че ще причини бъдеща смърт, при нанесена телесна повреда в тъмна стая, как според обвинението той разпознал пострадалата, за да поиска настъпването на нейната смърт. Обосновава се наличие само на фактически анализ, но не и на правно аргументиране, не били откроени подбудите за извършване на деянието и да се отговори дали те са смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. Акцентира се на волевите възможности на дееца да контролира своето поведение и липсата на цел за причиняване смъртта на пострадалата, като се навеждат доводи за наличие на силно раздразнено състояние , което изключвало умисъла, агресивното му състояние според защитата не позволило ясна мисъл и формиране на нормален когнитивен процес за ръководене на постъпките. Не бил осъществен и квалифициращият деянието признак да е извършено с особена жестокост.
Второто ангажирано касационно основание е твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение поради недопускане на нова, психологична експертиза.
Иска назначаване на нова съдебнопсихиатрична експертиза, която да отговори на неизяснени въпроси относно продължителността на силното раздразнение и повлияването му на възможността дееца да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.
Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане поради твърдяно нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които ограничили правото на защита на подс.Г..
В съдебното заседание прокурорът от ВКП заявява, че касационната жалба е неоснователна и моли да се остави в сила решението на Софийския апелативен съд.
Частният обвинител и граждански ищец Д.Г. се явява лично, представлява се от повереник, частният обвинител и граждански ищец К. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от настойника си, явил се по делото- Д. Г. и от посочения повереник. Повереникът пледира да се остави касационната жалба без уважение, тъй като липсвали претендираните касационни основания. В атакуваното съдебно решение съдът бил изпълнил добросъвестно задълженията си за проверка на първоинстанционния акт. Били събрани доказателства,че деянието не е извършено при условията на физиологичен афект. Били изследвани твърденията и основателно отхвърлени доводите, че подсъдимият не бил осъзнавал личността на пострадалата. Обсъдено е искането и аргументирано е отхвърлено относно назначаването на съдебнопсихиатрична експертиза, доколкото на първата инстанция такава била достатъчна за преценка дали подсъдимият е бил в състояние на физиологичен афект.
Частният обвинител и граждански ищец Д. К. моли да се потвърди решението и присъдата.
Подс.Г. се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба. Последният настоява, че основната теза на защитата е , че физическото състояние на дееца към момента на нанасяне на ударите му е попречило да осъзнае личността на пострадалата. Той не се познавал с нея, а целта му била да намери Р. К., съдът не бил отчел неосъзнаването от подс.Г. на фактическата обстановка. Защитата моли да бъде признат за невиновен на основание чл.33 от НК.
Подс.Г. по същество заявява, че поради агресията, която бил насъбрал, не бил на себе си. Бил в състояние на сериозен физиологичен афект, в къщата било тъмно и нямал възможност да определи какъв човек стои пред него, той търсел Р..
При последната си дума подс.Г. моли да се отмени решението на въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда № 23/24.09.2014г. по НОХД № 561/2013г. Софийският окръжен съд,н.о.,4-ти състав, е признал подс.Г. Е. Г. за виновен в това, че на 14.09.2012 г. срещу 15.09.2012 г., в [населено място], Софийска област, в къща на [улица], умишлено е умъртвил Р. Д. К., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2, във вр.с чл.115 от НK и във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на 15 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор на основание чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Приспаднал е съобразно чл.59, ал.1 от НК на подс.Г. при изтърпяване на така наложеното наказание времето, през което същия е бил задържан - от 18.09.2012 г. до 27.09.2012 г.
Осъдил е подсъдимия Г. Е. Г. да заплати на гражданските ищци Д. Г. К. и К. Г. К., действащ чрез неговия законен представител настойник Д. Г. К. сумите в размер на съответно на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева и 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на престъплението, извършено от подсъдимия, ведно със законната лихва върху гази сума считано от 15.09.2012 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил така предявените искове за заплащане на претендираните обезщетения за претърпени неимуществени вреди за разликата съответно над уважените размери от 60 000 лева и от 70 000 лева до пълния им предявен размер от по 120 000 лева.
Съдът от първата инстанция се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил част от тях да бъдат унищожени, а останалите да бъдат върнати на наследниците на пострадалата и на самия подсъдим.
Съдът е присъдил направените по делото разноски в полза на Софийски окръжен съд и РУП на МВР [населено място], които да бъдат заплатени от подс.Г..
Подс.Г. е осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата в размер на 5 200 лева /пет хиляди и двеста лева/, представляваща държавна такса върху уважените размери на предявените граждански искове, а на гражданските ищци и частни обвинители - Д. Г. К. и К. Г. К., действащ чрез неговия законен представител - настойник -Д. Г. К. сумата от 400 лева, представляваща направени от последните разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По жалба на подсъдимия Г. с решение № 21/26.01.2015г. по ВНОХД № 1038/2014г., 4-ти състав на Софийският апелативен съд е потвърдил атакуваната присъда изцяло.
Върховният касационен съд, в пределите на своята компетентност, намира, че касационната жалба срещу така постановеното въззивно решение е неоснователна по следните съображения:
Предпоставящото процесуално нарушение, което се твърди, че е съществено, е във връзка с недопускането на тройна съдебнопсихиатрична експертиза, поради което правото на защита е било ограничено. И двете предходни съдебни инстанции са имали възможността , след като са били поставени пред това искане на защитата, оспорил приетата експертиза в същия аспект, да отговорят на направеното възражение, което се поставя в основата на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Дадените отговори на депозираните възражения и на двете инстанция са в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Представеното по делото заключение – т.3-ти,л.6 до л.21 от досъдебното производство, е пълно и обосновано, изготвено с обсъждане на известните по делото доказателства, приемането му в съдебното заседание е съпроводено с предварително изслушване на събраните и проверени гласни доказателства пред първоинстанционния съд. То дава отговор на всички поставени въпроси и само несъгласието на подсъдимия и неговата защита не е достатъчно основание, за да се възприеме, че е необходимо да се пристъпи към действия по чл.153 от НПК. Чрез това експертно заключение са подложени на изследване всички необходими за даване на пълноценен отговор факти, за да бъдат направени изводите, за които са необходими специални знания. Съдилищата не са имали основание да не се съгласят с направеното заключение, като настоящата инстанция също не намира такова основание, въпреки направеното възражение.
В касационното производство не се установяват факти, а се обсъжда процесуалната годност на аналитичния процес, довел до установяването им. Въззивната инстанция е възприела напълно фактите, проверени и установени от първостепенният съд, като се е позовала както на посочените доказателства и техния анализ, но и като е направила собствен такъв на доказателствата, а и на доказателствените средства, с които те са били закрепени в процеса.
При внимателната проверка на изпълнението на задължението по чл.339 ал.2 от НПК от проверяваната инстанция, настоящият съдебен състав не намери основание да възприеме твърдяното процесуално нарушение. Искането за назначаване на експертиза не държи сметка за обстоятелството, че касационната инстанция не е съд по фактите,а освен това само по себе си не са налице основанията по чл.153 от НПК, както се посочи.
При установяване на фактите със задълбочен анализ и съпоставяне на известните по делото обстоятелства, съдилищата дотук не са допуснали нарушение на правилата на правната и формална логика, не се открива подценяване, изопачаване или превратното им тълкуване.
Подс.Г. имал влошени взаимоотношения със св. Р. К. поради съществувала интимна връзка на този свидетел с неговата малолетна сестра. Тези отношения били поставени в основата на взето решение от подсъдимият да посети св. К. в дома му на 14.09.2012г. срещу 15.09.2012г., като пътуването било предприето с трима други свидетели, с влак и с автомобил, като през това време се употребявал и алкохол във вид на бира. В крайния етап на пътуването към тях се присъединила и св.Ц., чиито взаимоотношения със св.К. били основната причина за търсена саморазправа с внука на пострадалата Р. К.. При влизането в дома, вече след полунощ, подс.Г. носел гумена палка, предварително подготвена, а тъй като входната врата била заключена, той и св.Я. я разбили. При влизането на първия етаж, след като не намерили никой, изнесли по един телевизор до автомобила,а след това подсъдимият се качил сам до втория етаж, все с намерението да намери св.К., който пък се бил скрил под юрган, дочувайки идването на групата хора.
Установено било, че подс.Г. попаднал на пострадалата в нейната стая и тъй като последната неколкократно отговорила на въпросите му къде се намира внукът и, че го няма, той започнал да и нанася удари с гумената палка по тялото, крайниците и главата. Тъй като пострадалата паднала, подс.Г. продължил да и нанася удари с крак в областта на тялото, независимо от обстоятелството, че пострадалата пищяла от болка и викала, че умира. Св.К. през цялото време чувал виковете на умиращата си баба, но и гласа на подсъдимия.
След като преустановил побоя, подс.Г. се върнал при автомобила и останалите четирима свидетели, като им заявил, че „не намерил Р.“- св.К., но „утрепал бабичката“.
Пострадалата била намерена от внука си, като по-късно дошли и извиканият от него св.И. П. с двамата си сина. По нея имало видими наранявания, оплакала се от болки в областта на коремната област, като заявила, че е била бита от Г. с дръжка от лопата и била ритана от него в корема, тъй като внукът и имал връзка с неговата сестра.
Била приета в болница, където починала на 17.09.2012 г. поради получените множество наранявания в областта на главата и лицето, включително закрита черепно-мозъчна травма,тялото и крайниците. Тежестта на тези наранявания, съчетани с получено разкъсване на тънкото черво и последваща интоксикация на организма, вследствие на развил се перитонит и появила се полиорганна недостатъчност, водещи до неизбежен летален изход, независимо от проведено медицинско лечение.
По фактите липсва съществен спор, установените от свидетелите обстоятелства също не се оспорват и не се подлага на съмнение тяхната добросъвестност. Никой от разпитаните по делото свидетели не е проявил негативно и предубедено отношение към подс.К., макар и св.Р. К. далеч да не е бил положително настроен към подсъдимия. Но дори и при оценката на неговите показания не може да се намери основание те да не бъдат възприети. Еднопосочността на гласните доказателства е несъмнена, хронологията на действията на подс.Г. е установена по несъмнен начин и направените изводи за авторството се явяват безспорни, те не е необходимо да бъдат повтаряни, като касационната инстанция напълно ги споделя.
Съдилищата са подложили на преценка достоверността на защитната теза на подс.Г., изразена в неговите обяснения по време на съдебното заседание, както и от тези на досъдебното производство и с основание тя е отхвърлена. Трябва да бъде възприета установеното с положителност авторство, механизъм на причиняване на нараняванията, който установява разнообразен и продължителен побой, както и повода за нанасянето му.
Пред касационната инстанция не се развиват оплаквания за неустановеност, поради което не е необходимо да де дискутира този въпрос. Преценката на доказателствената съвкупност с положителност и по несъмнен начин е разрешила това.
Възраженията се концентрират върху грешка в субекта, в невъзможност да се контролират собствени действия, наличието на силно раздразнение, което е попречило на дееца да разбира свойството и значението на извършеното, липса на мотиви и недостатъчна правна оценка на подбудите за извършване на деянието.
В нито един момент тези подновявани възражения не са намерили опора в установените по делото факти, а освен това са получили своя надлежен отговор както в мотивите на съда от първата инстанция, така и контролирания съдебен акт на въззивната инстанция.
По начало чл.14 от НК при така установените факти не е приложим. В нито един момент не е липсвало знание относно фактическите обстоятелства , в които се е развило поведението на дееца, а пък самото то е допринесло за промяната в тези обстоятелства , довела до лишаването от живот на постр. Р. К.. Подс. Г. е взел напълно осъзнато решение да се саморазправи със св.К. и това е било водещият лайтмотив на неговото пътуване. Предварително е бил подготвил оръдието за извършване на саморазправата- използваната гумена палка. Не съществува никакво съмнение за мотивите му да посети дома на св.К.- нанасянето на побой, целта първоначално очевидно не е била пострадалата. Озовавайки се в дома на пострадалата обаче, гневът на подс.Г. се е пренасочил от внука към самата пострадалата, тъй като тя е отказала да му отговори положително на въпроса къде е св.К.. Конкретната подбуда е била този неин отказ, това е подтикнало дееца да пренасочи своята агресия от един субект към друг –от внука към бабата, допълнително мотивиран и от невъзможността да намери първоначалната си цел. Тези причини не са дълбоко съдържателни, но деянието на подс.Г. не е било безмотивно в никакъв случай. Не е било необходимо деецът да познава пострадалата, да е посещавал дома и, което се е установило, че е правено и друг път. Въззивната инстанция е дала дължимия отговор в тази връзка, който е изчерпателен, като следва да се допълни само, че не е необходимо мотивите на подс.Г. да извърши престъплението да са съдържателни или твърде основателни. Не е необходимо деецът да познава пострадалата, от фактите по делото се е установило, че тя се е озовала на неговия път към намирането на търсения субект, отказала е да му съдейства в това му начинание това е достатъчно основание той да пренасочи агресията си към нея. Дори би било достатъчно роднинската и връзка със св.К., за която подс.Г. е бил известен, а дори да не знаеше, мотив очевидно щеше да бъде само факта на пребиваването и в дома, в който живее св.К., тъй като желанието за мъст е надделявало при вземането на решението за и против извършването на побоя. Не е задължително мотивът за нападението да е основателен, той е такъв, какъвто е и именно за това деецът носи наказателна отговорност в пълен обем, като колкото по-незначителен е повода за извършването на такова тежко престъпление, толкова повече деянието се отличава с бруталност и жестокост, съответно следва да се наказва по-строго. Въззивната инстанция за пълнота се е позовала на съдебна практика за извършени престъпления без мотив, но този случай не е такъв.
Въззивната инстанция е дала задълбочен отговор за наличието на пряк умисъл при извършване на деянието, позовавайки се на константната и задължителна съдебна практика. Множеството удари, насочени в уязвими места на човешкото тяло, тяхната сила и многобройност,в противовес на опроверганите от съдебномедицинското заключение обяснения на дееца, установяват несъмненото намерение на дееца да умъртви пострадалата, макар и умисъл да е инцидентен.
Възраженията на защитата относно грешка н субекта са напълно неоснователни, тъй като подс.Г. е влязъл в диалог с пострадалата, знаел е много добре с кой се е срещнал, какво е искал от възрастната жена, какво му е отказала тя, чул е отчаяните молби на тази жена да бъде пощадена, защото умира и всичко това е напълно съзнателно пренебрегнато от дееца.
Възраженията относно наличието на афект са отхвърлени от инстанциите по същество, фактите по делото не установяват такава предварителна обстановка, в която да се развие подобно психическо състояние , за да се извърши в неговият времеви и пространствен обхват деянието.
Решението за пътуването до дома на св.К. е взето в спокойна обстановка, то не е възникнало внезапно, каквото условие трябва да е налице. В никакъв случай не може да се утвърждава, че подс.Г. е бил под влияние на раздразата, и то за предшестваща връзка на св.К. с неговата сестра, датираща много време преди 14.02.2012г. С основание наличието на такова раздразнение е отхвърлено от експертите, тъй като липсват факти, които обуславят приложението на съответния медицински критерий. Във възражението се настоява за възприемане на такова състояние, като обикновеното желание за отмъщение и саморазправа, изпитваната омраза заместят внезапно възникналото решение за убийство, в състояние на силно раздразнение, но моментно, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида и др. Това не може да се възприеме, тъй като противоречи на закона и е формулирано напълно произволно. Нещо повече, пострадалата в случая не е предизвикала действията на подсъдимия с нищо, действията на нейния внук не могат да заместят изискуемото се от закона предизвикващо лично поведение. Както е отбелязал и въззивният съд, квалификация по смисъла на чл.118 от НК в случая е изключена, тъй като не са налице изискуемите се от закона предпоставки в нито един момент.
От установените по делото факти се изгражда картина на престъплението, при което деецът напълно съзнателно е пренасочил омразата си от един член на семейството към друг, по незначителен повод – нежеланието на пострадалата да отговори къде е св.К., напълно съзнавайки на кого нанася продължителен побой, като нито тъмнината, нито употребеният алкохол му е пречел на възприятията му в тази насока. Осъзнатото му поведение, в противовес на твърдението , че не е разбирал свойството и значението на извършеното от него, е установено и изявленията му пред придружаващите го свидетели, когато след деянието е заявил, че е „утрепал бабичката“, макар тя все още да не е била починала. Подс.Г. съвсем очевидно е съзнавал дълбочината на пораженията, които е нанесъл на възрастната жена, напълно лишена от възможност да се противопостави на младия, здрав и въоръжен нападател, че те водят до летален изход.
В обжалваното въззивно решение е даден отговор и на възражението за липсата на квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1 т.6 пр.2-ро от НК – че деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата. Това възражение по начало е било насочено към друг квалифициращ признак- че деянието е извършено с особена жестокост, каквото обвинение обаче не е формулирано и повдигнато от обвинителната власт. С основание е отбелязано, че има основание от установените по делото факти и за квалифицирането по този начин на деянието на подс.Г.. Липсата на съответно обвинение не пречи по начало такова обстоятелство да се цени при налагане на наказанието на дееца, но така или иначе въззивното производство не се е развило и по протест на прокурора, поради което е безпредметно да бъде обсъждано обстоятелство, което би отегчило наказателноправното положение на дееца. Деянието обаче е извършено по особено мъчителен начин за убитата, тъй като от възприетите и неоспорени факти се установява, че действията на подс.Г. са причинили изключителни страдания на пострадалата, тя е съзнавала множеството и тежестта на нараняванията, изпитвала е ужаса от предстоящата смърт, който е изразила в предсмъртните си викове, че умира. Въззивната инстанция е отговорила на възраженията с позоваване на заключението на съответната съдебномедицинска експертиза № 14/2013(л.112.128,т.3), което е убедително и по същество се явява неоспорено.
Струва си да се отбележи, че пострадалата не е била безпомощна, но практически възможността и да се защити от нападението на подс.Г. е клоняла към нула, както основателно възразява повереникът. Телесната маса, разликата във възрастта и жизнеността, в чистата физическа сила са несъизмерими в полза на подс.Г., който не е срещнал никаква съпротива.
Касационната инстанция няма какво да добави повече, напълно споделяйки тези доводи, като в заключение следва да се отбележи, че материалния закон не е нарушен, а приложен правилно и в съответствие с установените по делото факти.
Няма направено искане по отношение на наказанието, тъй като се претендира изцяло оправдаване или отмяна на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане. Независимо от това касационната инстанция не намери явно несъответствие на наложеното наказание, което е на минимума, снизходителното наказване от първостепенния съд не е намерило своето оспорване от страна на прокурора и съответно въззивната инстанция се е съобразила с това обстоятелство. Може единствено да се отбележи, че наказване на минимума на предвидената в закона санкция се дължи при наличието само на смекчаващи вината обстоятелства, които не са многобройни или изключителни, за да е необходимо още повече смекчаване на наказателната отговорност по реда на чл.55 от НК, какъвто не е настоящия случай. Такова наказание може да се наложи и при наличието на отегчаващи вината обстоятелства, които обаче с твърде ниска относителна тежест при определяне наказанието, какъвто настоящият случай също не е. Така или иначе, размера на наказанието е предрешен при посочената липса на прокурорска инициатива, а основание за намаляването му не се намират от настоящия съдебен състав.
Касационната инстанция съобрази, че има престъпление, то е извършено от дееца, който е наказателноотговорно, пълнолетно и вменяемо лице, не са налице основания за изключване или намаляване на неговата наказателна отговорност, поради което с основание е ангажирана и отговорността му за вреди, като е осъден да заплати уважените размери от съответно 60 000 на гражданския ищец Д. К. и 70 000 на гражданския ищец К. К. чрез неговия настойник. Причинена е смърт на техния наследодател и най-близък родственик, начина на причиняване на смъртта и загубата като цяло са причинили големи страдания на ищците, като присъденото обезщетение за всеки един от ищците се явява съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД за справедливост, справедливо отбелязано от въззивната инстанция.
Предвид изложеното дотук, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което то следва да се потвърди изцяло.
С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 21/26.01.2015г., постановено по ВНОХД № 1038/2014г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
|