Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр.София, 03 април 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 9/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения А. Ж. Ж.-чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 138/2014 год. на Разградския окръжен съд и за отмяна или изменение на решение № 84/31.10.2014 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се алтернативно - осъденият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане, защото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с потвърждаване на осъдителната присъда. Изложени са съображения за наличието на основания да се намали размера на наказанието лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на поддържаните от осъдения нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Исперихският районен съд с присъда № 10/06.03.2014 год. по нохд № 310/2011 год. признал подсъдимите А. Ж. Ж., К. И. И. и К. Г. Х. за виновни в това, че след предварителен сговор в немаловажен случай на 04.08.2010 год. в [населено място] чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС, извършили кражба на имущество от владението на В. Ш. на обща стойност 77 494,68 лева – големи размери. На основание чл.195, ал.2 вр.ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.54 НК ги осъдил: подсъдимия Ж. на 4 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание определил при условията на чл.60, ал.1 вр.чл.61, т.2 ЗИНЗС, подсъдимия И. на 5 години лишаване от свобода с изтърпяване на наказанието при условията на чл.60, ал.1 вр.чл.61, т.2 ЗИНЗС и подсъдимия Х. на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл.68, ал.1 НК за влязлата в сила присъда по нохд № 274/2009 год. на Провадийския районен съд, постановена по отношение на подсъдимия Ж.. Определил изтърпяване на наказанието при условията на чл.60, ал.1 вр.чл.61, т.2 ЗИНЗС. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства и за размера на дължимите от подсъдимите разноски. Разградският окръжен съд с решение № 84/31.10.2014 год. по въззивно нохд № 138/2014 год. изменил присъдата в частта относно наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода, които увеличил на по 7 години, отменил приложението на чл.66, ал.1 НК за подсъдимия Х. и определил изтърпяване на наказанието при условията на чл.60, ал.1 вр.чл.61, т.2 ЗИНЗС. Приложил чл.59 НК за подсъдимите Ж. и И.. Потвърдил присъдата в останалата част. Искането на осъдения Ж. е процесуално допустимо, подадено е в срока по чл.421, ал.3 НПК, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: В искането се поддържа, че е допуснато нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. Изразени са констатации и изводи за неизпълнение на задълженията на въззивната инстанция по чл.13, чл.14, чл.107 и чл.339, ал.2 НПК. Не са изложени никакви съображения и не са конкретизирани отделни доказателствени източници. Общата формулировка не дава възможност за конкретно обсъждане. По довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила отново общо е формулирано нарушение на посочените по-горе норми. Доколкото може да се изведе някакво конкретно нарушение то е във връзка с мотивите. От съдържанието на въззивното решение може да се направи извод, че съдът е изпълнил процесуалните си задължения по същество да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда. Подробно е изложил фактическата обстановка, за която е направил извод, че съответства на приетата за установена от първоинстанционния съд. Оценил е като правилен подхода за оценка на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени източници според тяхното действително съдържание, съпоставяне поотделно и в тяхната съвкупност, задълбочен анализ и обоснован извод, че са годни да установят относими към предмета на доказване обстоятелства. По повод възражението за неправилно решение относно авторството на подсъдимия Ж. съдът е посочил конкретните доказателства, въз основа на които е мотивирал отказа си да го приеме за основателен. Изразил е и съгласието си, че събраните доказателства са косвени, но че въз основа на тях е възможен един единствен извод за участието на Ж. в деянието, за което му е повдигнато обвинение. Нито обема и степента на подробност в тяхната цялост, нито липсата на подробен и задълбочен самостоятелен анализ на доказателствения материал в мотивите на решението, поради което са определени в искането като „лаконични”, не указват на допуснато нарушение според критериите за съдържание на решение съгласно чл.339, ал.2 НПК. Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на годни доказателствени източници. Заявил е по ясен и безпротиворечив начин съгласието си с оценката, направена от първоинстанционния съд и с изложените подробни съображения, поради което не е бил длъжен да ги възпроизвежда. Отговорил е мотивирано на съществени доводи и подробно е обосновал решението си за тяхната неоснователност. Затова възражението, че е пренебрегнал процесуалните си задължения да обсъди повторно всички доказателства, въз основа на които е направил извода, че подсъдимият Ж. е автор на деянието, или че взел предвид само тези в подкрепа на обвинението, са неоснователни. В искането подробно са развити доводи за нарушение на принципа за непосредственост според чл.18 НПК и на принципа за неизменност на състава. По аналогичен начин е формулиран и поддържан пред въззивния съд и е получил обоснован отговор, че е неоснователен. Основание за това според съображенията, изложени на л.7 от мотивите, които настоящият състав изцяло споделя, съдът е намерил в съдържанието на приетите във въззивното съдебно следствие писмени доказателства. Отразеното в протокола от съдебното заседание на 12.04.2012 год. име на съдия, различно от това на действително участвалия-съдия К., е допусната от съставителя му грешка. Не е нарушено изискването за неизменност на състава на съда в първоинстанционният съд, защото делото е разгледано и са събирани доказателства в проведените двадесет съдебни заседания до постановяване на присъдата от един и същи състав. Доводите за явна несправедливост на наказанието са неоснователни. В искането се поддържа, че съдът е бил длъжен да отчете за смекчаващо обстоятелството „че подсъдимият е относително млад човек”. Това би означавало да се приеме, че на 30-годишна възраст е психически незрял, за което няма данни. Недопустимо е да се пренебрегне тежестта на извършеното, високата степен на обществена опасност на личността му предвид данните за предходните осъждания – също за тежки умишлени престъпления, както и липсата на основание да се приеме, че осъдителните присъди са оказали въздействие върху поведението му към спазване на законите в страната и правилата на обществото. Тези обстоятелства са правилно оценени според тяхното значение и тежест.Съдът е надценил значението на срока, който е изтекъл от образуване на наказателното производство, в полза на подсъдимия, като е приел, че е в нарушение на чл.22 НК и е от значение за определяне на по-ниско по размер наказание. В особеното мнение на съдията от състава правилно е посочено, че продължителността на наказателното производство в конкретния случай не би следвало да се отчита като обстоятелство с особено значение за подсъдимия, защото се дължи на неговото и на защитниците му процесуално поведение. Разумността се определя с оглед сложността на конкретното дело, която е в зависимост от различни обстоятелства като брой на подсъдимите, фактите, които трябва да бъдат установени, обема и характера на необходимия доказателствен материал и други. От съществено значение е поведението на компетентните да извършват процесуалната дейност органи, но това не означава, че може да се пренебрегва и поведението на страните.Според материалите по делото забавянето е в резултат не на приетото от въззивния съд закъснение, допуснато според него от съдебния състав, защото личи по делото, че е полагал усилия за ускоряване и не е проявявал неоправдано процесуално бездействие. Продължителността на наказателното производство се дължи преди всичко на процесуалното поведение на подсъдимия Ж. и защитниците му, които макар и в рамките на предвидените в НПК процесуални права са ограничавали в максимална степен възможностите на съда да избегне ненужното протакане. Въззивният съд не е посочил изрично като смекчаващо обстоятелство семейното положение на подсъдимия – съпруга без работа и две деца, но то е установено по делото и не може да се определи като обстоятелство от съществено значение, дало отражение в цялостната оценъчна дейност за обществената опасност на личността по начин във вреда на подсъдимия. Следва да се отчете, че като смекчаващо обстоятелство от съществено значение е оценено здравословното състояние, определено в мотивите като „влошено”-извод, който би могъл да се определи като недостатъчно обоснован, защото е направен въз основа единствено на представените по делото медицински направления. В нито една от фазите на наказателното производство не е допуснато задълбочено експертно изследване за установяване действителното му състояние, въпреки решаващото значение както при решаване на въпроса за подходящата мярка за неотклонение и поставянето му в по-благоприятно положение, така и за качеството и бързината при провеждане на съдебното производство. Това бездействие на съответните органи, обаче, не може да доведе до извод, различен от направения, че здравословното състояние е смекчаващо обстоятелство, както е оценено и прието от решаващия съд. Няма основание за извод, че обществената опасност на деянието и дееца са по-ниски от приетите. С оглед на изложеното наказанието лишаване от свобода в размер на 7 години, което осъденият следва да изтърпи при режима, определен при условията на чл.60, ал.1 вр.чл.61, ал.2 ЗИНЗС, съответства на тежестта на извършеното, на данните за личността и на целите по чл.36 НК, поради което не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК. Искането по изложените съображения е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Ж. Ж. за възобновяване на въззивно нохд № 138/2014 год. на Разградския окръжен съд и за отмяна или изменение на решение № 84/31.10.2014 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ