Р Е Ш Е Н И Е № 402 гр. София, 01.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Юрий Кръстев при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1141/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения Г. Г. М. от гр. София, за възобновяване на наказателно дело № 223/2012 г., на Районен съд гр.Перник, 7-ми наказателен състав. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Направено е искане за възобновяване на производството, отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязлата в сила присъда № 272/09.03.2012 г., Пернишкият районен съд, 7-ми наказателен състав, е осъдил подс. Г. Г. М., за извършено престъпление на 13.08.2011 г., в гр. София, по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК, му е наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, което да изтърпи в затвор, зачел е предварителното задържане и се е произнесъл по направените разноски. По довода в искането за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения за неправилна квалификация на деянието по чл. 209, ал. 1 НК с искане за преквалификация по чл. 206 НК. Твърденията не се подкрепят от данните по делото. Деянието е правилно квалифицирано по чл. 209 НК и е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанцията, при установяване на правно - релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. М. по посоченият текст от НК, са изцяло подкрепени от неговите обяснения – производството е проведено при условията на глава 27 НПК и чл. 371, т. 2 НПК и показанията от досъдебното производство на свидетелите: Д. - пострадал, В., Г., на които законосъобразно е дадена пълна вяра, тъй като са безпротиворечиви и взаимно се допълват, от експертното заключение и приложените многобройни писмени доказателства подробно изброени в мотивите, сочещи подсъдимия като автор на извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК. Предходният съд е дал подробен и убедителен отговор на поддържаните и пред него, такива възражения във връзка с правната квалификация – л. 96, 97 от мотивите. Същият, след обстойна проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, е аргументирал убедително извода си, че подс. М. е извършителя на инкриминираното с обвинението деяние. Следователно, вътрешното му убеждение, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъплението, точно квалифицирано по този текст от НК. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка, на обясненията на подсъдимия, на посочените свидетелски показания, на писмените доказателства и експертно заключение, събрани на досъдебното производство, тъй като подс. М. се е съгласил да не се събират доказателства и е признал фактите и обстоятелствата по обвинителния акт. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от първоинстанционния съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на това престъпление. Събрани са били достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието му в извършване на инкриминираното деяние. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подс. М., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил в Х. Д. Д. заблуждение – подробно посочено в диспозитива и мотивите на присъдата, причинявайки му имотна вреда за 9 546 лв.. Ето защо, отразените в искането възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на инстанционният съд, относно постановяване на осъдителната присъда по посоченият текст от НК. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че е налице обективната и субективна съставомерност на престъплението, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни. В тази връзка са точни изводите във връзка със съставомерността на деянието, че още преди и към момента на формалното поемане на задължението по договора, не е имало друго оформено съзнание, освен да се сдобие с товарния автомобил на минимална цена, да го продаде по най – бърз начин, без да има намерение да изпълнява задълженията си. За това говорят обективираните действия от него: внасяне на по – малка сума от договорената; не осъществява никаква дейност свързана с кариери посочена като причина за закупуването му, оферта и препродаване 1 час по – късно, на цена 1/3 от покупната, вече като скраб и желязо, а не като товарен камион; снабдяване в тази връзка с бележка за тара – тегло, съчетано с претеглянето му; източване на горивото и вземане на акумулатора, подчертаващо намерението му да го предаде за скраб, а не да го ползва по предназначение; реалната му продажба около 4 ч. след поемане на владението; излаганите различни версии опровергани от свидетелските показания; обективното състояние на автомобила – в движение и липса на обективни данни за невъзможност на ползване под предназначение – приложения фотоалбум. Изложени са в тази връзка убедителни съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и това възражение за неоснователно. В искането не са направени никакви конкретни възражения по този довод. Атакуваният съдебен акт не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. М., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминираният период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъден за това. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните за които се следи служебно, или които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. Посочени са установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните съображения за взетото решение, както и на въпросите по чл. 301 НПК. Предмет на обсъждане са били и доводите на защитата, като са изложени убедителни и законосъобразни съображения защо не се възприемат. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Конкретни възражения по този довод не са направени, като искането е при преквалифициране на деянието по чл. 206 НК, наказанието да бъде намалено. Лишено от основание и това направено възражение. При определяне размера на санкцията и начина на изтърпяването й, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за това. При строго спазване на закона и принципите на индивидуализацията по чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК, с оглед на обремененото съдебно минало и завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца, справедливо е било наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, като е точен и извода, че няма основание за приложение на ал. 4 на чл. 58а НК. Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело, се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Г. М. от гр.София, за възобновяване на наказателно общ характер дело № 223/2012 г., на Пернишкия районен съд, 6-ми наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: