Р Е Ш Е Н И Е №. 60200 Гр. София, 04 март 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП П. МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 770/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава 23 от НПК. Образувано е по касационна жалба от подсъдимия И. С. Й. чрез упълномощения му защитник, адв. Кр. Б. срещу нова въззивна присъда № 260039/17.03.2021 г. на Софийски градски съд, НО, 14 въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 4284/2020 г., по описа на същия съд. В касационната жалба/ допълнена в срока по чл.351, ал.1 от НПК/ се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимия. В допълнението към жалбата се излагат доводи за допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по релевантните за обвинението факти, чрез неправилна доказателствена дейност, в нарушение на изискванията на процесуалния закон. Защитата счита, че съдът е формирал изводите си изолирано, на базата на обвинителните доказателства, като е игнорирал наличните по делото оправдателни факти и не е отчел противоречията в свидетелските показания, кредитирал е неясни гласни доказателства, изходящи от свързани лица и не е извършил дължимия по НПК комплексен доказателствен анализ на цялостната доказателствен съвкупност. В жалбата се оспорва фактическия извод на Градския съд за основанието, на което подсъдимият е получил инкриминираните парични средства, както и се акцентира върху липсата на данни за влошени отношения между него и предоставилите ги лица, което определя и липсата на мотив за тяхното присвояване. Навежда се довод за процесуална негодност на доказателства, на базата на които е постановена въззивната присъда, в частност тефтер, съставен от свидетелките А. и М. със записи на плащания към подсъдимия, за които се твърди, че са превратно тълкувани от съда като съдържание и смисъл. Отделно формулировката на обвинението се намира за непълна и неточна, в нарушение на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Касационният довод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, нарушение на материалния закон се извежда от неправилната правна оценка на поведението на подсъдимия по разходване на предоставените му парични средства, за което се сочи, че осъществява състав на престъпление по чл.209 от НК, каквото становище е приел първоинстанционният съд в постановената от него присъда. По съображения, че въззивната присъда е основана на предположения се иска оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.206 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Й. се представлява от упълномощения защитник адв. Б., която моли да се уважи касационната жалба на подзащитният й, по изложените в нея съображения. Подсъдимият Й. в последната си дума пред ВКС моли да бъде оправдан, тъй като се счита за напълно невинен. Прокурорът от ВКП застъпва становище за допустимост на касационната жалба на защитата, като я намира за напълно неоснователна и счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила. Счита, че въззивният съд е квалифицирал правилно деянието, извършено от подсъдимия като престъпление по чл.206 от НК, на базата на верни фактически изводи за присвояване от негова страна на парични средства, които владеел, като намира тези изводи за напълно доказателствено обезпечени. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда от 09.12.2019 г. на Софийски Районен съд, НО, 109 състав, постановена по н.о.х.д. № 2635/2018 г. подсъдимият И. С. Й. е признат за невиновен в това, за периода от неустановена дата през месец декември 2009 г. до 29.06.2010 г. в магазин на дружество „Б.“ ЕООД, находящ се в [населено място], [улица] офис на дружеството „Ню б.“ ЕООД, находящ се в сградата на Агенция по вписванията, [населено място], [улица] при условията на продължавано престъпление – с 26 деяния противозаконно присвоил чужди движими вещи, различни по размер парични суми на обща стойност 5 803 / пет хиляди осемстотин и три / лв., собственост на търговско дружество „Б.“ ЕООД с управител Ю. Б. А., предоставени му от Ю. А., управител и Е. Н. М. и Е. Е. А., служители на същото дружество, които владеел и пазел, съгласно 26 броя устни договори за поръчка от различни дати, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. С нова въззивна присъда № 260039/17.03.2021 г. на Софийски Градски съд, НО, 14 въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 4284/2020 г., по описа на същия съд присъдата на районния съд е била отменена изцяло и е постановена нова присъда, с която подсъдимият Й. Й. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е предаден на съд и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда в тежест на подсъдимия Й. са възложени направените в хода на цялостното наказателно производство по делото разноски и съответните държавни такси. Касационната жалба на подсъдимия, чрез упълномощения защитник е подадена в срока по чл.350, ал.1 от НПК от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна по следните съображения: По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348, ал.1, т.2 от НПК: Преди отговора на този касационен довод следва да се направи уточнението, че касационната жалба съдържа преимуществено оплаквания за необоснованост на въззивната присъда, с оглед оспорването по същество на фактическите положения, възприети от Градския съд. Това обстоятелство е било установено от съдията от въззивния съд, който е предоставил срок на жалбоподателя за отстраняване на непълнотите в жалбата и привеждането й в съответствие с изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. Необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК и не се включва в пределите на касационната проверка, поради което съображенията, които са изложени в подкрепа на този довод не могат да бъдат обсъждани от ВКС. Касационната инстанция не разполага със законови правомощия да проверява фактическата правилност на обжалваните съдебни актове, компетентността й в рамките на настоящото производство се ограничава до юридическата правилност на решенията и присъдите, които подлежат на касационно обжалване и обхваща процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, както и проверка дали се основава на законосъобразни способи за оценка на доказателствените материали, в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Независимо от това в допълнението към касационната жалба са изложени доводи, относими към оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, които се отнасят до оценката на конкретни доказателства, за която се твърди, че е неправилна, които следва да получат надлежен отговор. ВКС намери релевираното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения /същото изисква приоритетен отговор, поради последиците, които законът предвижда при установяване на основателност на доводите от жалбата в негова подкрепа, отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане / за неоснователно. Изложените в жалбата и допълнението към нея съображения срещу доказателствената дейност на Градския съд и в частност, за това, че изводите му по фактите са формирани на базата на негодни и превратно оценени доказателства не могат да бъдат възприети за основателни. Въззивният съд е изпълнил стриктно задължението си за всестранен обективен и пълен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, като дейността му по оценка на релевантните доказателства е изцяло в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Прочитът на мотивите към въззивната присъда установява, че фактическата обстановка по делото е възприета посредством комплексен анализ на всички относими към обвинението доказателства, които са оценени съобразно действителното им съдържание и съответна доказателствена тежест, като съдът не е допуснал обвинителните доказателства да бъдат надценени, а оправдателните, подценени, в нарушение на чл.107, ал.3 от НПК. Защитата на подсъдимия застъпва тезата, че изготвените от свидетелките Ю. и Е. А. и М. саморъчни записки, /които са били оформени в тефтер / приобщени като писмени доказателства по делото, не представляват годни доказателства по смисъла на НПК и от съдържанието им не може да се установи за какви обстоятелства се отнасят отделните записи. Въззивният съд е обсъдил подробно в мотивите към присъдата доказателствената тежест на представените от свидетелката А. саморъчни записки и е дал аргументиран отговор на възраженията на защитата в тази връзка.Саморъчните записки на свидетелките по естеството си представляват писмени доказателства, поради което не съществува процесуална пречка чрез тяхното съдържание да се установяват факти, релевантни за обвинението. Обстоятелствата относно размера и основанието, на което подсъдимият е получавал инкриминираните парични средства, собственост на дружеството „Б.“ ЕООД са установени еднозначно от гласните доказателства, изходящи от служителките към същото дружество, свидетелките Ю. и Е. А. и М. и заключенията на ССЕ, които са непротиворечиви и взаимно кореспондиращи помежду си. В същата насока са и депозираните от свидетелката Х. П.-С. показания, която описва аналогични взаимоотношения с подсъдимия по повод счетоводното обслужване на управляваното от нея дружество, базирани на устна договорка между тях за внасяне на осигурителни и данъчни вноски и изготвяне на документи, свързани със счетоводната отчетност на управляваното от нея дружество. В заключение, фактическите констатации на въззивния съд за обхвата на постигната устна договореност между ощетеното търговско дружество „Б.“ ЕООД и подсъдимия са формирани на базата на вярна оценка на гласните доказателства, изходящи от работещите в същото дружество свидетелки и извършените от тях саморъчни записи на разходваните средства, които са предоставили на подсъдимия по повод изпълнение на задълженията му в кореспонденция с експертните изводи и становища. Правилно липсата на вътрешни противоречия и пълното съответствие между показанията на лицата са послужили като аргумент за тяхната обективност, като съдът е отчел, че се подкрепят и от представения по делото разходен касов ордер за сумата от 400 лв., който е писмено доказателство за получени от подсъдимия парични средства от „Б.“ ЕООД, в който като основание е посочено „осигуровки“.Не без значение за тази оценка е и обстоятелството, че паричните суми, които свидетелките са предавали на подсъдимия, съгласно заключението на счетоводната експертиза кореспондират с дължимите данъчни и осигурителни вноски, които е следвало да бъдат внасяни съобразно броя на заетите в дружеството лица и размера на получаваните възнаграждения. В същата насоа следва да се отчете и установеното по делото обстоятелство за липса на свързаност между свидетелките Ю. А. и П.-С., тъй като актуално не се намират в близки отношения и не комуникират помежду си, което също сочи на неоснователност на довода за неправилна оценка на кредитираните от въззивния съд гласни доказателства. Неоснователни са и доводите за непълна и неясна формулировка на обвинението, съгласно отразеното в обвинителния акт по делото. Допустимостта на направеното възражение срещу формулировката на обвинението, за която се твърди, че е неточна / в допълнението към касационната жалба се визират неправилно посочено място на извършване на едно от деянията от продължаваното престъпление и неправилно посочена дата на извършване на друго деяние, за отстраняването на които неправилности прокуратурата не е предприела изменение на обвинението пред първия съд / се извежда от Решение на СЕС (десети състав)от 21 октомври 2021 г. по Дело С-282/20, постановено по повод преюдициално запитване, свързано с правото на предоставяне на подробна информация относно обвинението, съгласно чл.6 § 3 Директива 2012/13 и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС. Съгласно цитираното решение на СЕС отстраняването на неясноти и непълноти в обвинението, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия за предоставяне на подробна информация относно обвинението следва да се обезпечи по време на цялото наказателно производство и не може да се преклудира с провеждането на разпоредителното заседание по делото. В частност, съгл. §32 от Решението на СЕС:“ член 6, параграф 3 от Директива 2012/13 и член 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда процесуален ред за отстраняване, след разпоредителното заседание по наказателно дело, на неяснота и непълнота, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението.“ Следователно, възражението срещу обвинителния акт, направено за пръв път пред ВКС следва да бъде разгледано в контекста на довода по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. По същество, възражението срещу съдържанието на обвинителния акт, поради това, че съдържа неточно посочени съществени за обвинението елементи, които рефлектират върху правилността на неговата формулировка не може да се приеме за основателно. Задължителната съдебна практика / ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС / е изяснила критериите, на които следва да отговаря обвинението от гледна точка на съдържанието на обвинителния акт по делото – а именно състовомерните факти от значение за инкриминираното деяние, участието на обвиняемото лице в същото, индивидуализирано с пълни лични данни, включително времето и мястото на извършване на деянието. В настоящия случай подсъдимият е предаден на съд по обвинение за продължавано престъпление, състоящо се от 26 отделни деяния, всяко от които е формулирано съобразно описаните изисквания на тълкувателното решение. Доводите за неправилно посочен адрес на управляваното от подсъдимия търговско дружество „ Ню б.“ ЕООД в един от пунктовете на продължаваното престъпление и за неправилна дата на деяние, описано в друг пункт, което, според защитата представлява съществено процесуално нарушение, не кореспондират на възприетото задължително тълкуване. От гледна точка на изискванията за пълнота на обвинението, същото съдържа всички задължителни реквизити относно време и място на извършване на инкриминираното престъпление, включително и спрямо всяко едно от деянията, елемент от продължаваната престъпна дейност. Въззивният съд е намерил обвинението по тези пунктове за доказано по начина, по който е формулирано, като изводите му по фактите са надлежно доказателствено обезпечени. При тези данни доводите на защитата не могат да бъдат отнесени до правилността на формулировката на обвинението, а представляват довод за необоснованост на въззивната присъда, за който се посочи, че не е елемент от касационната проверка на съда. За пълнота следва да се посочи, че при недоказано съгласно изискванията на чл.303 от НПК обвинение, съдът оправдава подсъдимия, тъй като времето и мястото на извършване на престъплението, посочени от обвинението е необходимо да съответстват на възприетите от съда факти. В конкретния случай фактите по делото, възприети във въззивната присъда кореспондират на обвинението, поради което при липсата на пороци в доказателствената му дейност, които да опрочават вътрешното му убеждение по релевантните факти възражението от касационната жалба срещу формулировката на обвинението и съдържанието на обвинителния акт се явявят несъстоятелни. С оглед изложеното, не се установи доказателствената дейност на въззивния съд да е осъществена в нарушение на процесуалния закон, което да е довело и до пороци при формирането на вътрешното му убеждение по фактите. Фактическите изводи на съда относно неправомерното разпореждане от подсъдимия с поверените му парични средства от дружеството „Б.“ ЕООД са базирани на вярна оценка на наличните доказателства и обективната им интерпретация съобразно действителното им съдържание, поради което упрекът на защитата в обратна насока, не може да бъде споделен. По оплакването за нарушение на материалния закон: В жалбата се оспорва правната квалификация на деянието като обсебване по смисъла на чл.206 от НК под формата на продължавана престъпна дейност и се навеждат доводи, че поведението на подсъдимия се субсумира в нормата на чл.209 от НК и по естеството си представлява измама. Възражението е неоснователно. Въззивният съд е отговорил на същото възражение, поддържано от защитата на подсъдимия в хода на въззивното производство и е изложил правилни и законосъобразни аргументи в насока неговата неоснователност, които ВКС възприема. При правилно установените от въззивния съд факти, съгласно които подсъдимият Й. получил в своя власт парични средства, собственост на едноличното търговско дружество с ограничена отговорност „Б.“, с цел да ги използва по предназначение за внасянето им за погасяване на осигурителни и данъчни задължения, задължения за обслужване от регистрирани служби по здравна медицина, за закупуване на материали и съставяне на счетоводен документ-годишен данъчен отчет, с които средства той се разпоредил като със свои и не използвал по предназначение, правилно квалификацията на деянието е определена по чл.206, ал.1 , вр. чл.26, ал.1 от НК. Разликата между престъпленията обсебване и измама се състои в основанието, на което деецът придобива чуждото имущество, с което неправомерно се разпорежда / или не връща/ – при измамата фактическата власт се предоставя от собственика или държателя на имуществото, поради въвеждането му или поддържането на заблуждение от страна на дееца и това е причината да извърши това имуществено разпореждане, докато при обсебването – чуждото имущество се предоставя на дееца от неговия собственик или държател с цел да го владее или пази на правно или фактическо основание и престъплението се състои в неправомерното му своене, т.е. в разпореждане с това имущество като със свое. В конкретния случай паричните средства, предмет на престъплението са предоставяни на подсъдимия периодично от служителите на „Б.“ ЕООД с цел плащане на задължения и за други дейности на дружеството, но подсъдимият не ги е използвал по предназначение, а ги е задържал за себе си и ги е третирал като свои. Предоставянето на инкриминираните парични средства от страна на дружеството „Б.“ на подсъдимия не е било мотивирано чрез измамливи действия от негова страна, а е извършено поради постигната между тях договорка по повод счетоводните му задължения, които подсъдимият да изпълнява от името и със средствата на същото дружество. Паричните средства са били предоставяни по волята на управителя на „Б.“ ЕООД и с цел изпълнение на данъчни, осигурителни и др.задължения от страна на лице, управител на дружество, което упражнява счетоводна дейност / съгласно регистрацията на „Ню б.“ ЕООД. в предмета му на дейност са включени счетоводни услуги/ и не са били мотивирани от подсъдимия чрез измама . В заключение инкриминираните парични средства са били предадени във фактическата власт на подсъдимия, поради постигнати между него и управителя на „Б.“ ЕООД 26 броя устни договорки за тяхното предаване с определена цел / плащане на задължения на дружеството, закупуване на формулярни книги, изготвяне на отчет/, което е и основанието, на което той е държал паричните суми. Липсата на сключен договор за счетоводно обслужване между процесното дружество и подсъдимия е ирелевантна за съставомерността на деянието, което се състои в неправомерно разпореждане с владяно от дееца чуждо имущество, предоставено му от неговия собственик на различно основание във всеки един от 26-те случая, предмет на обвинението.Формата на договора – в устен вид е напълно ирелевантна към обективната страна на деянието / за целите на обсебването чуждото имущество може да е предоставено на правно или фактическо основание/ достатъчно е владението да е предоставено правомерно и доброволно и след получаването му деецът да започне да се отнася към полученото като със свое и да не изпълнява поетите договорености за начина на разходването на средствата или за тяхното връщане на собствениците им. При установените договорни отношения между подсъдимия и дружеството „Б.“ ЕООД с предмет предоставяне на подсъдимия на парични средства, собственост на това дружество, които да бъдат разходвани целево за обезпечаване дейността на същото дружество, които той не изпълнил и се разпоредил с тези средства като със свои, поведението му правилно е квалифицирано като обсебване по смисъла на чл.206, вр.чл.26, ал.1 от НК, доколкото се касае за предоставяне на 26 броя парични суми за период от повече от една година, на различни правни основания. С оглед изложеното относно обективната и субективна съставомерност на деянието, искането на подсъдимия за оправдаване по предявеното му обвинение не може да бъде удовлетворено. Новата присъда на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила, а жалбата на подсъдимия срещу нея да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на осн.чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 260039/17.03.2021 г. на Софийски градски съд, НО, 14 въззивен състав, по в.н.о.х.д. № 4284/2020 г., по описа на същия съд. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: