Р Е Ш Е Н И Е     № 95     София, 23 март 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 60/2009 година На основание чл. 420, ал.2 и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият Б. З. П. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение №22/21.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 2714/07 г. от Софийски градски съд, с което е изменена частично присъдата от 14.02.2007 г. по НОХД № 4103/06 г. на Софийски районен съд. От основанията по чл. 348, ал.1 НПК в искането са развити доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция или на прокурора. В съдебното заседание искането се поддържа лично от осъдения П. и чрез процесуален представител. Частният обвинител и граждански ищец И. М. Т. – С. не се явява и не взема становище по искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита искането за частично основателно относно претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения, но приема доводите за допуснати нарушения на материалния закон за неоснователни. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : С осъдителните съдебни актове, чиято проверка се иска, подсъдимият П е бил признат за виновен в това, че на 01.12.2005 г. предложил съдействие (по телефона) за връщане на отнето МПС, лек автомобил “А” с ДК № С* отнето от владението на свидетелката И на 30.11.2005 г. срещу получаване на имотна облага в размер на 1000 лева – престъпление по чл. 346, ал.3 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. Подсъдимият П. е бил осъден да заплати на гражданския ищец И. М. Т. – С. сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. С въззивното решение постановената присъда е изменена частично, като подсъдимият П е бил оправдан по обвинението във вр. с ал.2 на чл. 346 от НК. І. Присъствието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се мотивира в искането с това, че съдът е осъдил подсъдимият при факти и обстоятелства, които не са въведени в обвинителния акт, което най-ярко личало от “съпоставянето на твърдяната от прокуратурата и приета от подсъдимия фактическа обстановка от една страна и диспозитива на постановения съдебен акт..” Счита се още, че съдът е допуснал изменение на фактическата обстановка, приета за безспорна между страните. Нарушението на материалния закон, се поддържа с доводи, за отсъствие на обективни съставомерни признаци, такива каквито осъденият счита за необходими, за да е налице престъпния състав на чл. 346, ал.3 от НК. Разгледани по същество, направените оплаквания са неоснователни. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава XXVІІ и конкретно чл. 372, ал.4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Осъденият П. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първата инстанция, след като е направила констатацията, че направеното самопризнание намира подкрепа в доказателствата по делото е обявила, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и самопризнанието на подсъдимия и е разгледала делото в посочената диференцирана процедура. Известно е, че признаването на фактите, с оглед приложението на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, обхваща всички факти, описани в обвинителния акт – обективни и субективни, както и че съгласно чл. 373, ал.3 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Последното, разбира се, не освобождава съдът от задължението да направи оценка на признатите факти и съответно да вземе решение – извършено ли е деяние, съставлява ли то престъпление и каква е неговата правна квалификация. Тази оценка се извършва в рамките на фактите, приети с обвинителния акт и признати от подсъдимия. Съдът не може да приема за установени други, различни обстоятелства, които макар и да са елемент от предмета на доказване не се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт. Противното би означавало да се допусне осъждане на обвиненото лице по не предявено фактическо обвинение, което естествено би накърнило съществено правото му на защита. Касационната проверка не констатира, първата инстанция да е допуснала нарушения, тъй като с присъдата са приети фактите, отразени в обвинителния акт, от чиито рамки няма отклонение. От същия (обвинителния акт) е видно, че се съдържа описание на действията на осъдения П. Сред признатите факти са били и тези, че : П. , узнавайки от свидетелката Т за отнетия автомобил, заявил знание за намираща се в последния техника; обадил се на пострадалата Т. на 01.12.2005 г. и съобщил, че колата е намерена, но тя трябва да заплати 1000 лева откуп за връщането й, поддържането на контакт между двамата по телефона до 12.12.2005 г., когато исканата сума била предадена от Т. на П. , който дал като гаранция за връщането на колата личната си карта. Така описаното поведение на осъдения П. , прокурорът е определил като предложение за съдействие (по телефона) за връщане на отнетото МПС срещу получаване на имотна облага. Тези факти напълно ясно очертават обективна съставомерност на престъпния състав по чл. 346, ал.3 от НК, който инкриминира самото предлагане на съдействие за връщане на отнето МПС, но срещу имотна облага, като престъплението е довършено в момента на предложението. Възраженията, че посочените факти не сочат на съставомерност на извършеното по чл. 346, ал.3 от НПК, се свеждат до виждането на осъдения, за кумулативна даденост на : “отнемане на МПС; предлагане на съдействие за връщането му; предложение за получаване на имотна облага за оказано съдействие “ (виж съображенията в пункт ІІ от искането). Последната от изискуемите се, според искането, предпоставка не е много ясна, но следва да се отбележи, че за съставомерността на деянието не е необходимо, предложението да е прието, също без значение е за кого се иска облагата (за дееца или той действа като посредник), не е необходимо и имотната облага да е получена. Коректно е да се отбележи, че действително конкретните разговори и срещи между пострадалата и осъдения П. , проведени след телефонното обаждане на 01.12.2005 г., не са били детайлизирани в обстоятелствената част на обвинителния акт за разлика от мотивите на въззивното решение. Въззивният съд, е отразил по пълна картина на случилото. Посочените в мотивите допълнителни факти, обаче, не са от категорията на онези, които обосновават фактическото обвинение, защото както вече се каза, престъпният състав на чл. 346, ал.3 от НК обхваща и искането на имотна облага като откуп за връщането на отнетия преди това автомобил, а самото престъпление е довършено с отправеното предложение в посочения по-горе смисъл. Ето защо, не може да се говори за осъждане по непредявено обвинение и/или за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което по начало, както правилно се поддържа в искането, е недопустимо при провеждането на посочената диференцирана процедура. След като въззивният съд е приел, че с описаните в обвинителния акт действия, извършени от П. , се осъществява престъпният състав на чл. 346, ал.3 от НК, то няма как да се приеме, че е решил делото на основата на фактически положения, несъответни на признатите от подсъдимия факти. Следва да се отбележи и това, че установената дейност, извършена от осъдения П. (включително и в тази, конкретно описана като фактология от въззивния съд, извън необходимото за съставомерност), е намирала подкрепа в наличната доказателствена съвкупност (виж показанията на Т. ), която той е приел за ненужно да се събира в състезателния съдебен процес, което пък от своя страна е направило и допустимо провеждането на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че направените, в тази връзка, възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни. В рамките на приетите и признати от осъденото лице, фактически положения, материалният закон е приложен правилно. По гореизложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. З. П. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 22/21.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 2714/07 г. от Софийски градски съд, с което е изменена частично присъдата от 14.02.2007 г. по НОХД № 4103/06 г. на Софийски районен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.