Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * допустимост на иск срещу застраховател * съпричиняване * задължителна сила на присъда /споразумение/ * критерии за определяне на неимуществени вреди


5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 168

гр. София, 23.11.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 509 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Б. Я. Я., Мария Б. Я. и Я. Б. Я., тримата от [населено място], Пловдивска област чрез процесуалния им представител адв. Д. Б. срещу решение № 616 от 11.11.2008г. по гр. дело № 743/2008г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение в частта, с която е отменено частично решение № 883 от 24.04.2008г. по гр. дело № 417/2008г. на Пловдивски окръжен съд, отхвърлени са частично предявените от Б. Я. Я., Мария Б. Я. и Я. Б. Я. срещу ЗК [фирма] за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени от застрахованото лице И. В. Р. неимуществени вреди от смъртта на Руска Р. Я. вследствие настъпило на 27.05.2006г. ПТП, както следва: от Б. Я. Я. – за разликата над 40 000 лв. до претендираните 55 000 лв., от Мария Б. Я. – за разликата над 32 500 лв. до претендираните 45 000 лв. и от Я. Б. Я. – за разликата над 32 500 лв. до претендираните 45 000 лв., както и в частта за присъдените на ЗК [фирма] разноски.
Касаторите поддържат, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Правят оплакване, че съдът не е отчел, че липсват доказателства за съпричиняване по делото, както и че движението на починалата е осъществено по безлюдна улица с малко дете на ръце поради затревяване на тротоара и невъзможност за движение по него, което е съобразено от наказателния съд. Релевират доводи, че въззивният съд не е взел предвид спасителната маневра на пострадалата за живота на нейното внуче, нито е съобразил, че движението на пострадалата не е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Касаторите молят въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и предявените искове да бъдат уважени със законните последици.
Ответникът ЗК [фирма] чрез процесуален представител адв. Й. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за недопустимост на въззивния съдебен акт поради недопустимост на предявените искове, тъй като правото на иск против застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ е погасено поради уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение № 678 от 28.10.2009г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния и процесуалноправните въпроси относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалата, доказателственото значение на влязлата в сила присъда и доколко констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата обвързват гражданския съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е установил, че на 27.05.2006г. в [населено място], област Пловдивска И. В. Р., управлявайки лек автомобил „ВАЗ 21013” с рег. [рег.номер на МПС] , е причинил ПТП и смъртта на Руска Р. Я., за което е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 2309/2006г. на Пловдивски окръжен съд. Решаващият съдебен състав въз основа на мотивите на присъдата е приел, че пострадалата не е била на тротоара, движила се е по улицата в близост до бордюра в посока противоположна на движението на лекия автомобил и по този начин е нарушила нормата на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, поради което е направил извод за съпричиняване на настъпилото ПТП от пострадалата в размер 25%. Въззивната инстанция е констатирала, че Б. Я. е съпруг на починалата, а Я. Я. и Мария Я. – нейни деца, близостта между ищците и починалата, техните страдания и е определил обезщетение на съпруга в размер 60 000 лв., а на децата по 50 000 лв. Определеното обезщетение е намалено с 1/4 поради съпричиняването на вредоносния резултат от починалата Руска Я. и на Б. Я. е присъдено обезщетение в размер 40 000 лв., а на Я. Я. и Мария Я. – по 32 500 лв., като в останалата част исковете са отхвърлени.
По допустимостта на въззивното решение:
С Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г., ОСТК съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса допустим ли е пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при уважен иск срещу делинквента на основание чл. 45 ЗЗД е уеднаквена в смисъл, че при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, като плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. Следователно, като е разгледал предявените от Б. Я. Я., Мария Б. Я. и Я. Б. Я. срещу ЗК [фирма] искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната наследодателка Руска Р. Я. вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2006г. и причинено от застрахованото лице И. В. Р. при управление на лек автомобил със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, независимо от обстоятелството, че деликвентът е осъден по предявения срещу него граждански иск в наказателното производство по чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е постановил допустимо решение.
По релевантните правни въпроси и правилността на въззивното решение:
Материалноправният и процесуалноправните въпроси относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалата, доказателственото значение на влязлата в сила присъда и доколко констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата обвързват гражданския съд са решени от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС, формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 25/17.03.2010г. по т. д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011г. по т. д. № 368/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 55/30.05.2009г. по т. д. № 728/2008г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 36/28.02.2012г. по т. д. № 319/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. Влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т. е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Тя има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, за което му е наложено съответното наказание. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, включително и съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното производство.
Следователно, по формулирания процесуалноправен въпрос на основание чл. 300 ГПК следва да се приеме, че фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в гражданското производство и за него гражданският съд не може да формира изводите си въз основа събраните в наказателното производство доказателства, нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на присъдата относно деянието, в причинна връзка, с която се претендира обезщетение за вреди и спрямо вредоносния резултат и се инвокира възражение за съпричиняване.
Като се е позовал единствено на мотивите на присъдата и е ирелевирал несъбирането на доказателства, позволяващи пряка и непосредствена преценка по установяване факта на съпричиняването, което е в тежест на ответника, въззивният съд е постановил решение в противоречие с чл. 300 ГПК, което в обжалваната му част, с която са отхвърлени исковете на Б. Я. Я. за разликата над 40 000 лв. до претендираните 55 000 лв., на Мария Б. Я. за разликата над 32 500 лв. до претендираните 45 000 лв. и на Я. Б. Я. за разликата над 32 500 лв. до претендираните 45 000 лв., подлежи на отмяна на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Правният спор следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.
Предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ са изцяло основателни. В резултат на причиненото от И. В. Р. на 27.05.2006г. при управление на лек автомобил „ВАЗ 21013” с рег. [рег.номер на МПС] със застраховка „Гражданска отговорност“ на собственици, ползватели, държатели и водачи на МПС при ответното застрахователно дружество пътно-транспортно произшествие е настъпила смъртта на Руска Р. Я. – съпруга на Б. Я. и майка на Я. Я. и Мария Я., вследствие на която за ищците /касатори в настоящото производство/ са настъпили неимуществени вреди. Търпените от касаторите болки, страдания, душевни мъки и емоционален стрес от внезапната смърт на техния близък човек, отношенията между починалата и нейните съпруг и деца, изпълнени с взаимна обич и привързаност, грижите и любовта между тях, последиците от загубата върху емоционалното и психичното състояние на касаторите дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетенията за неимуществени вреди, доколкото същите могат да бъдат парично остойностени, са в размери 60 000 лв. за съпруга и по 50 000 лв. за сина и дъщерята. От посочените суми следва да бъдат приспаднати платените от застрахователя суми по 5 000 лв. на всеки от ищците и следователно исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ трябва да бъдат уважени в пълния им предявен размер.
Възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е неоснователно, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, установяващи проява на поведение от страна на починалата, което да е пряка и непосредствена причина за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на касаторите сума в размер 857,59 лв., представляваща останалата част от направените от ищците разноски за всички съдебни производства, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – държавна такса в размер 1 600 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 616 от 11.11.2008г. по гр. дело № 743/2008г. на Пловдивски апелативен съд, Гражданско отделение в частта, с която след частична отмяна на решение № 883 от 24.04.2008г. по гр. дело № 417/2008г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени предявените от Б. Я. Я., Мария Б. Я. и Я. Б. Я. срещу ЗК [фирма] искове за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени от застрахованото лице И. В. Р. неимуществени вреди от смъртта на Руска Р. Я. вследствие настъпило на 27.05.2006г. ПТП, както следва: от Б. Я. Я. – за разликата над 40 000 лв. до претендираните 55 000 лв., от Мария Б. Я. – за разликата над 32 500 лв. до претендираните 45 000 лв. и от Я. Б. Я. – за разликата над 32 500 лв. до претендираните 45 000 лв., както и в частта за присъдените на ЗК [фирма] разноски, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място],[жк], [улица]бл. 8 да заплати на Б. Я. Я., Мария Б. Я. и Я. Б. Я., тримата от [населено място], обл. П., ул. „Д-р Г. Я.“ № 50 следните суми:
1/ на основание чл. 226, ал. 1 КЗ допълнително обезщетение за претъпрени неимуществени вреди от смъртта на Руска Р. Я. вследствие настъпило на 27.05.2006г. ПТП по вина на водача И. В. Р., по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № [ЕГН]/05.01.2006г. в размер, както следва: на Б. Я. Я. – 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2006г. до окончателното й плащане, на Мария Б. Я. - 12 500 лв. /дванадесет хиляди и петстотин лева/, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2006г. до окончателното й плащане, на Я. Б. Я. – 12 500 лв. /дванадесет хиляди и петстотин лева/, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2006г. до окончателното й плащане;
2/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 857,59 лв. /осемстотин петдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща останалата част от направените от ищците разноски за всички съдебни производства.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място],[жк], [улица]бл. 8 да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.