Р Е Ш Е Н И Е № 132 София 18.12.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 293 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощника адв. Д. Д. за отмяна на решение №1416/27.07.2011г., постановено по в.гр.д. № 212/2011г. на Софийския апелативен съд, като недопустимо, алтернативно като неправилно. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Касационната жалба се поддържа в открито съдебно заседание по съображения изложени в писмени бележки. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. В отговор на касационната жалба ответникът [фирма], чрез адв. Л. Д. заявява становище за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: С определение №257 от 29.03.2013г. касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК поради съществуваща вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо. Предявеният от ищеца [фирма] – София срещу [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е за сумата от 50 000 лв. В исковата молба ищецът претендира заплащането на неустойка, съгласно чл.6 от договор за наем на недв. имот с клауза за изкупуване от 12.01.2001г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда. Като евентуален е предявен иск по чл. 82 ЗЗД за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение – пропуснати ползи, поради неизпълнение на задължение по договора за прехвърляне на правото на собственост върху имота, предмет на договора за наем на недв. имот с клауза за изкупуване в размер на доходите, които [фирма] би получило ако го отдаваше под наем за периода посочен в исковата молба. Ищецът е изложил твърдения, че с договора от 12.01.2001г. между [фирма] и [фирма], с променено наименование [фирма], и анекс към него от 15.01.2001г., [фирма] е отдел под наем на [фирма] за срок до 28.01.2009г. търговски обект кафене-сладкарница, ведно с прилежащи складово и сервизно помещение с обща площ 120 кв.м., намиращо се в [населено място], в сградата на бившето кино “Д.”, [улица]. Съгласно т.4 на договора, след изтичане на срока по договора за наем, [фирма] се е задължило да прехвърли собствеността на наетия обект на [фирма] заедно с прилежащите ид.ч. от дворното място. Продажната цена на договора, с клауза за изкупуване, е била заплатена изцяло с фактура №22 от 6.03.2001г. Съгласно чл.9 на договора, след изтичане на договора за наем страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота по нот.ред, като в т.10 е уговорено, че в случаите на предсрочно изплащане на задължението на [фирма] към държавата, страните ще сключат окончателен договор за прехвърляне на собствеността. Тъй като ответникът “Н. Г. Инвест” е придобил собствеността, преди да е изтекъл срока на договора за наем и не е изпълнил задължението си поето в т.10 на договора, ищецът претендира уговорената неустойка в т.6 в размер на 50 000 марки, равняващи се на 50 000 лв. С допълнителна искова молба вх.№1120/29.09.2008г. ищецът е потвърдил изложените в исковата молба обстоятелства за претендираната неустойка по т.6, изр.2 във връзка с т.10 на договора за наем. В доклада по чл.375 ГПК от 14.05.2009г. Видинският окръжен съд е посочил, че неустойката се претендира на основание неизпълнено задължение по т.10 от договора от страна на ответника за прехвърляне на собствеността на описания в договора имот. Исковата молба е постъпила в съда на 7.07.2008г., преди да е изтекъл срока, за който е отдаден под наем обекта кафене - сладкарница 28.01.2009г. С решение №25 от 29.10.2010г., постановено по гр.дело № 369/2008г. Видинският окръжен съд е отхвърлил двата иска – по чл.92 ЗЗД и по чл.82 ЗЗД като недоказани. Софийският апелативен съд е отменил решението на Видинския окръжен съд и вместо него е постановил решение, с което е уважил иска за неустойка по чл.92 ЗЗД за сумата от 50 000 лв. Прието е, че спорът за валидността на договора е разрешен с влязло в сила решение по гр.дело №1770/2004г. на Софийския апелативен съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на [фирма] срещу [фирма] за нищожност на договора поради липса на съгласие, противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и релативна симулация / чл.26, ал.1, ал.2 ЗЗД, чл.152 и чл.17 ЗЗД/. Направен е извод е, че договорът от 12.01.2001г. съчетава клаузи на договор за наем и на предварителен договор за продажба, като наемодателят [фирма] се е задължил да прехвърли собствеността на описания в т.1 на договора имот, при уговорена от страните цена, платена авансово от наемателя към датата на сключване на договора. Купувач на дяловете на [фирма] е дружеството [фирма] по два договора за приватизационна продажба от 28.01.1999г. и 26.06.2003г., което е поело задължението да изплати продажната цена. Доказателства за извършени плащания не са представени. Между страните има висящ спор по чл.19, ал.3 ЗЗД. Отчетено е обстоятелството, че собствеността на имота не е прехвърлена на купувача по нотариален ред, както и факта, че към датата на предявяване на иска, срокът за прехвърляне на собствеността по т.9 на договора не е изтекъл. Вземането за неустойка е станало изискуемо в хода производството до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд на 29.09.2010г. Счетено е, че изтичането на срока за прехвърляне на имота след прекратяване на действието на договора за наем – 28.01.2009г. е факт от значение за изхода на спора и е трябвало да бъде зачетен на основание чл. 235, ал.3 ГПК от окръжния съд. Отхвърлено е като неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност по съображения, че искът по чл.92, ал.1 ЗЗД е предявен преди да стане изискуемо вземането за неустойка, а претенцията за лихва е уважена не от датата на предявяване на иска, а от датата на изтичане на срока за прехвърляне на имота 1.03.2009г. По допустимостта на съдебното решение: Касаторът поддържа, че решението на САС е недопустимо, тъй като е постановено въз основа на факти, които не са въведени в исковата молба от ищеца и за които не са събирани доказателства в хода на процеса. Поддържа, че съдът неправилно е преценил края на наемния договор, доколкото с влязло в сила решение по гр.дело № 1170/2004г. САС е приел, че договорът за наем е валиден, но е със срок на действие три години. При зачитане на силата на пресъдено нещо на това решение, срокът за прехвърляне на собствеността на имота, поради изтичане на срока на наемния договор / чл.6 във връзка с чл.9 на договора/, ще предхожда срока за прехвърляне на собствеността по чл.6 във връзка с чл.10 на договора – придобиване на собствеността от [фирма] и към датата на исковата молба 7.07.2008г. ще е изтекъл срока за прехвърляне на собствеността, както и погасителната давност по чл.111б”б” ЗЗД. Обжалваното решение не е недопустимо. Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Съдът е длъжен да взе предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска, стига те да са от значение за спорното право / чл.235, ал.3 ГПК/. В конкретния случай, въззивният съд не е нарушил диспозитивното начало в гражданския процес, формулирано в чл.6, ал.2 ГПК. Решението на САС е допустимо. Съдът се е произнесъл по иска, с който е сезиран, но е зачел настъпил в хода на процеса факт от значение за правото на ищеца. Юридическият факт, който поражда правото на неустойка, е предварителния договора Неустойката по чл.6 на договора се дължи за забава в изпълнението на едно задължение - прехвърляне на собствеността на обекта по т.1 на договора. Срокът, в който трябва да се изпълни задължението, като времетраене, е един и същ. Различен е момента на изискуемост на вземането за неустойка. Въззивният съд е съобразил, че към датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е изтекъл по – дългия за задължението на наемодателя срок, този от изтичане на срока на наемния договор и в който случай се дължи неустойка за неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността на наемателя – купувач по предварителния договор. Основателно е оплакването на жалбоподателя за неправилност на решението. В отговора на въззивната жалба [фирма] е направил доводи и възражения, които не са обсъдени от въззивният съд. Касае се до възражения в отговор на въведени за първи път във въззивната жалба факти, а именно за нарушение на чл.235, ал.3 ГПК от първоинстанционния съд, тъй като не е взел предвид при постановяване на решението и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и са от значение за делото – факта, че към момента на постановяване на решението са изтекли и двата срока за прехвърляне на собствеността върху имота. Освен възражения, които въззиваемата страна е трябвало да направи в отговора на исковата молба и правилно са приети от САС за преклудирани, дружеството жалбоподател е изложил доводи срещу довода на въззивника по чл.235, ал.3 ГПК, които не са обсъдени от въззивния съд, което представлява нарушение на чл.236, ал.2 във връзка с чл.237 ГПК. САС не е обсъдил възраженията на жалбоподателя в раздел ІІІ на въззивната жалба, че договорът за наем е нищожен за срока над три години, като сключен от лице, което има право да извършва само действия на обикновено управление, значението му за задължението по т.9 на договора и относно възраженията за изтекла давност по чл.111, б”б” ЗЗД. Що се касае до доводите за неправилност на решението, поради недействителност на договора и за недействителност на клаузата за неустойка, същите не следва да се обсъждат тъй като са обхвати от силата на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д.№1770/2004г. на САС или не са заявени своевременно с отговора на исковата молба. Не се обсъждат доводите за неоснователност на иска по чл.82 ЗЗД, тъй като САС не се е произнесъл по евентуално предявения иск, поради уважаване на иска по чл.92 ЗЗД. Съобразно изложеното решението на САС ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. На основание чл.294, ал.2 ГПК съдът ще следва да се произнесе и по направените пред касационната инстанция разноски. Водим от горното и на основание чл.293, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1416 от 27.07.2011г., постановено по гр.дело № 212/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, пети състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд за произнасяне по въззивната жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: