Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 232 гр. София,  22.03.2009 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в съдебно заседание на  единадесети  март  две хиляди и десета  година  в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:  АНИ САРАЛИЕВА                                                    ЕМИЛ ТОМОВ      при участието на секретаря Иванова      . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  392/2009 година.   Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291 т.3. ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. М. от гр. С. с пълномощник адв. И срещу решение от 22.05.2008г по гр.дело № 3172/2006г. на Софийски градски съд , с което в една част е отменено решението от 04.08.2006г на Софийски районен съд , 74 състав и по същество е отхвърлен иск на основание 344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна заповед за уволнение по чл. 325 т.12 от КТ, а в частта по отхвърлените искове на касатора с правно основание чл. 225 ал.3 от КТ и чл. 344 ал.1 т.2 , 3 от КТ първоинстанционното решение е потвърдено . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като процесуално и материално незаконосъобразно,поради несъобразяване със специалната нормативна уредба във връзка с изискуемите действия на работодателя за изпълнение на съдебно решение при възстановяване на заемана преди незаконното уволнение работа,в случай на трансформация на трудовото правоотношение в служебно по §32 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Съответстващите задължения на ответното МЗП като работодател по чл. 62 ал.4 от Наредба №5/2002г и §2 от отмененото ПМС №30/2000г, въззивният съд неправилно е приел да нямат отношение към законността на постановеното уволнение по чл. 325 т.12 от КТ. Съображения са развити в жалбата . Ответникът в касационното производство М. на з. и х. не е заявил отговор ,в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата и претендира разноски . С определение № 665 от 23.06.2009г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК ,по въпроса за систематично тълкуване на норми относно статута на възстановени на работа лица по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ,явили се да я заемат , когато вече е налице определяне на съответната работа за заемане по служебно правоотношение , в случаите по §4 ал.2 от ЗДСл и с оглед обсотятелствата по чл. 325 т.12 от КТ . Обжалваното въззивно решение е постановено по трудов спор за законосъобразността на уволнение в хипотеза по чл. 325 т.12 от КТ,спрямо явил се на работа съдебно възстановен служител . С решение на Софийски районен съд , 74 състав от 06.08.2001г ,но влязло в сила на 07.04.2005г между същите страни по трудов спор , ищецът М. е бил възстановен на заеманата преди незаконосъобразното му уволнение длъжност „председател” на ПК Свиленград ,която длъжност вече не съществува по щат ,тъй като е определена за заемане по служебно правоотношение, предвид иземенията в §32 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 99/2002г ). По въпроса има ли връзка между упражняване на правото по §4 ал.2 от ПЗР на ЗДСл от страна на възстановения служител , задълженията на ответното министерство по чл. 62 ал.4 от Наредба №5/2002г и §2 от ПМС №30/2000г(отм) , условията на §2 от ПМС №63 от 12.03.2003г и от друга страна основанието за прекратяване по чл. 325 т.12 от КТ спрямо трудовото правоотношение, когато се касае за съдебно възстановяване на работа , Върховен касационен съд приема следното : С приемането на §2 от ПМС №63 от 12.03.2003г за изменение и допълнение на нормативни актове на МС в частта , с която се изменя приложение №2 към Единни класификатор на длъжностите (ПМС №35 от 20.03.2000г ,отм.)и устройствения правиник на М. на з. , се предвижда служебно правоотношение за длъжността „Началник на общинска служба по земеделие и гори”, която е съответствала на длъжността „Председател” на поземлена комисия като орган , преструктуриран в Общинска служба по земеделие съгласно измененията в §32 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 99/2002г.) . Така съставът на прекратителното основание по чл. 325 т.12 от КТ е обективиран , включително за случаи , при които по силата на постановено преди измененията съдебно решение по трудов спор (чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ ) възстановеният служител се явява да заеме работа „председател”,след като същата вече не съществува в щата с оглед упражнената компетентност на съответния министър по §2 от ПМС№35/20.03.2000г. Резултатът от влязлото в сила съдебно решение по трудов спор е възстановяване на заеманата работа , а не основание за сключване на нов трудов договор за заемане на длъжността или допълнително споразумение . Възстановеното правоотношение е трудово , но то не се трансформира в служебно предвид конститутивното действие на съдебното решение . Законът нормативно е въвел други предпоставки за това . Спорът за предпостивките по §3 от ПЗР на ЗДСл, вр. чл. 7 от същия закон , или спор относно действието на подадено заявление по чл. 8 от ЗДСл , не е трудов , същият касае възникването на ново правоотношение и в този смисъл няма противоречие с практика на Върховен административен съд по същия въпрос . С разпоредбата на §4 ал.2 от ПЗР на ЗДСл само се дава възможност на определена категория лица да упражнят срочното право на заявление по §3 от същия закон , вр. §2 ал.2 от ПМС №30/20.03.2000г(отм), предвид възстановенето им на работа от съда като последващ факт , изключващ последиците на преклудирането ,свързани със срока . Правоотношенията по този ред не засягат законосъобразността на акта за прекратяване на възстановеното трудово правоотношение при основанието на чл. 325 т.12 от КТ . Хипотезата на §4 ал.3 от ПЗР на ЗДСл ще има последващо приложение само ако възстановеният на работа служител встъпи в служебното правоотношение. Предпоставките за това встъпване обаче (чл. 7 ,чл. 8 от ЗДСл) не са относими към предмета на трудовия спор по чл. 325 т.12 от КТ, нито гражданският съд следва да приема инцидентно произнасяне по тях, когато е поставен въпрос за прекратително основание по Кодекса на труда . Исковият спор за законосъобразност на уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение на предвиденото безвиновно основание , не е преюдициално свързан с това дали се стига до възникване на служебно правоотношение с лицето . Като е дал разрешение на конкретния спор съобразно гореизложеното , въззивният съд е тълкувал и приложил закона според точния му смисъл , предвид установените по делото обстоятелства. Обжалваното уволнение на касатора М. е извършено при наличието на факт , обуславящ правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 12 КТ,т.е наличие на нормативно основание и акт на съответния ръководител , в случая министър , за определяне на длъжността за заемане от държавен служител по единния класификатор на администрацията . Без значение за трудовия спор с предмет законосъобразност на прекратяване по чл. 325, т. 12 КТ е обстоятелството , дали възстановеният на работа по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител , дали е заявил претенцията си да бъде назначен като такъв , дали работодателят му е създавал пречки , като не е изпълнил произтичащи от подзаконови нормативни актове свои задължения и дали е уволнил заемащия понастоящем длъжността началник на ОСЗГ на основание §4 ал.3 от ПЗР на ЗДСл . Тези въпроси имат отношение към евентуалното последващо назначение съгласно § 3 от ПЗР на ЗДСл , но не и към трудовото правоотношение, което подлежи на прекратяване след определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Предвид горното, касационната жалба е неоснователна в основното си оплакване ,че въззивният съд не е извел като предпоставка за уважаване на иска за отмяна на уволнението по чл. чл. 325 т.12 от КТ въпросите ,свързани с назначението по реда на ЗДСл. Неоснователно е оплакването,че въззивният съд не е разисквал твърденията , свързани със комплектност на документите по заявено назначение на държавна служба от стана на ищеца ,изпълнение на задължения на работодателя да изплаща уведомление до НОИ съгласно наредба №5 от 29.12.2002г вр. чл. 62 ал.4 от КТ и така е допуснал съществено процесуално нарушение. Касае се за неотносими обстоятелства , включително във връзка с отхвърления иск за недопускане до работа на основание чл. 225 ал.3 от КТ. Обстоятелствата по назначението на държавна служба не са относими към основание за ангажиране на отговорност от работодателя по този ред . Решението на Софийски градски следва да бъде потвърдено . Ответникът , държавно учреждение , представлявано от юрисконсулт П. П. , с основание претендира определяне и присъждане на разноски за защита по делото , но такива следва да се присъдят единствено за настоящето производство , в размер на 250 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.       Р Е Ш И :     Потвърждава решение от 22.05.2008г по гр.дело № 3172/2006г. на Софийски градски съд . Осъжда П. Г. М. да заплати на М. на з. и х. гр. С. сумата 250 лева като юрисконсултско възнаграждение в насотящето производство       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: