Р Е Ш Е Н И Е № 131 гр. София, 01.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1084/ 2011 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия О. В. М. против въззивно решение № 465 от 16.12.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 774/ 2010г. на С. апелативен съд. В касационната жалба по същество се прави единствено довод за допуснато нарушение на закона, изразяващо се в несъставомерност на деянието по чл.124, ал.1 предл.1 НК и се иска отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен за това престъпление.Твърди се също, че е налице необоснованост, без конкретни съображения, които да насочват към допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебното заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват лично, като в представените писмени бележки се заявява, че жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Гражданските ищци и частни обвинители намират жалбата за неоснователна и искат решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са налице нарушения, налагащи отмяна на съдебния акт и той следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: С. апелативен съд с решение № 465 от 16.12.2010г. по в.н.о.х.д.№ 774/ 2010г. е отменил присъда № 38 от 15.10.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 279/2010г. на В. окръжен съд в частта, с която подсъдимият О. В. М. е осъден да заплати на гражданските ищци К. М. и Р. Й. общо сумата от 2000лв. за причинени им от престъплението имуществени вреди и вместо това отхвърлил предявения от тях граждански иск за имуществени вреди в размер на 2000лв. В останалата обжалвана част присъдата е потвърдена.С тази част от присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на 01.01.2010г. в[населено място] село, обл.В. , причинил на В. Й. М. смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето с опасност за живота, поради което и на основание чл. 124, ал.1, предл.1 във вр. чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.Уважен е граждански иск за неимушествени вреди в полза на Р. С. в размер на 20000лв. и на К. М. и Р. Й. от по 15000лв., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2010г. до окончателното изплащане. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона, касаят единствено извода на решаващите инстанции, че причинената по непредпазливост смърт е резултат на умишлено нанесена тежка телесна повреда.Твърди се, че нанасяйки удар на пострадалия в областта на лицето, подсъдимият обективирал умисъл за причиняване на средна телесна повреда. Настоящият състав намира възраженията за неоснователни.Те са идентични с тези, направени и пред въззивния съд, който много задълбочено, след преценка на всички събрани по делото доказателства, е обосновал извода си за характера на умишлено нанесената телесна повреда и всички тези съображения като правилни се възприемат от тази инстанция.Установено е по несъмнен начин , че на инкриминираната дата подсъдимият е нанесъл с юмрук силен удар в областта на лицето, от който пострадалият паднал на земята, където имало камъни и чакъл.При падането той си ударил главата и няма данни да е правил опит по какъвто и да е начин да се защити.Подсъдимият продължил да рита пострадалия и въпреки намесата на трети лица, много трудно е отстранен, а пострадалия отнесен до дома му, където починал.Установено е от съдебномедицинската експертиза, че в резултат на удара в главата са получени тежки черепно- мозъчни травми, включително счупване пред дясна средна черепна ямка, разкъсване на левия устен ъгъл с избиване на горен ляв зъб и др. Уврежданията се дължат на удар с юмрук в лявата половина на устата и падане върху твърда повърхност и удар на дясна теменно- слепоочна област на главата и са довели несъмнено до състояние на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, от което е настъпила и смъртта.Тя се намира в пряка причинно- следствена връзка с умишлено нанесената телесна повреда.Последната правилно е определена като тежка телесна повреда.Възражението, че не е налице умисъл за причиняване на тежка телесна повреда, правилно не е възприето от въззивната инстанция, която в съответствие с доказателствата по делото законосъобразно е обосновала наличието на евентуален умисъл.Когато подсъдимият е нанасял удара в областта на лицето с юмрук и то със сила, достатъчна за да събори пострадалия на земята, която очевидно е не само неравна, но е покрита с камъни и чакъл, той е предвиждал и съзнавал настъпването макар и на неконкретизирано тежко увреждане на главата и се е съгласявал с това . Поради изложените съображения настоящият състав намери, че с признаването на подсъдимия за виновен по чл.124, ал.1, предл.1 НК материалният закон не е нарушен. В жалбата довод за явна несправедливост на наложеното наказание не се прави и доколкото искането за признаване за невинен е очевидно само относно вида на причинената телесна повреда, с която по непредпазливост е причинена смъртта , съставът не разглежда наличието на такова касационно основание. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 465 от 16.12.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 774/ 2010г на С. апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: