3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 93 гр. София, 18 юли 2016 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…….……П.Маринова......……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 730 по описа за 2016 г. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 2454/05.07.2016г. по чнд № 1255/2016г. на РС - гр. Велико Търново, с което съдията-докладчик е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Прокурорът при ВКП дава заключение, че съгласно разпоредбата на чл. 428 от НПК компетентен да разгледа делото е районният съд по местоживеене на лицето, а именно – РС - гр. Свищов. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по чнд № 222/2016г. е образувано в РС -гр. Свищов по повод предложение за прекратяване на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б.”б” от НК, обосновано със съдебно-психиатрична експертиза на Ц. И. В. от [населено място], [община]. Експертизата е изготвена от Държавна психиатрична болница-[населено място], [община], където е бил настанен на лечение Ц. В.. С определение № 116/22.06.2016г. по нчд № 222/2016г. по описа на РС - гр. Свищов съдията-докладчик прекратил производството и изпратил същото за разглеждане на РС - гр. Велико Търново, приемайки че именно този съд е компетентен да го разгледа, тъй като на негова територия се намира лечебното заведение, в което е настанено лицето. С разпореждане № 2454/05.07.2016г. по чнд № 1255/2016г. на РС-гр. Велико Търново съдията-докладчик е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност, изтъквайки аргументи, че доколкото в нормата на чл. 432 от НПК не е посочен изрично компетентния да разгледа делото съд, то съгласно чл.428 от НПК такъв се явява съдът постановил настаняването- а именно РС - гр. Свищов. Върховният касационен съд намери, че делото следва да бъде разгледано и решено от районния съд, в чийто район се намира лечебното заведение, в което лицето е настанено за принудително лечение, а именно Районният съд - гр. Велико Търново. Тълкуването на правните норми на чл. 428 - чл. 432 от НПК предпоставя извода, че не всякога съдът постановил приложението на мерките по чл. 89 от НК съвпада със съда, който следва да се произнесе във връзка с продължаването, замяната или прекратяването на съответните принудителни медицински мерки. Подобна хипотеза би била възможна само ако местоживеенето на лицето не е променено и то е настанено в лечебно заведение, разположено на територията на съда, постановил първоначалното прилагане на мерките по чл. 89 от НК. Вярно е, че в чл. 432 от НПК не е предвидена изрична компетентност за съда, който следва да се произнесе в последващия момент при промяна на основанията за прилагане на принудителните медицински мерки. Това обаче не означава, че не следва да се съобрази принципната постановка, че компетентността на съда в тази процедура е поставена в зависимост от местоживеенето на лицето. Това местоживеене обаче, към момента на произнасяне на основанията за продължаване или изменяване вида на медицинските мерки, понякога е различно от местоживеенето на лицето, към момента на първоначалното им прилагане. Обективно фактическото състояние говори за такава промяна, тъй като лицето е настанено на друго място - съответното лечебно заведение, което може и да съвпада, но може и да е в различен район от този, в който съдът по чл.428 от НПК е постановил първоначалното прилагане на мерките по чл. 89 от НК. По делото се установява, че Ц. В. е настанен на принудително лечение по чл. 89, б.”б” от НК с определение №24/25.02.2016г. на РС -гр.Свищов за срок от три месеца, като мерките са прилагани спрямо него в ДПБ - [населено място], [община]. Под „местоживеене” следва да се разбира фактическата връзка на едно лице с определено място (Решение № 423/93 г. по нд № 278/93 г. на ВКС, I-во н. о.) и то може да не съвпада с постоянния и/или настоящ адрес, регистриран надлежно. В конкретния случай, след настаняването на Ц. В. на принудително лечение, той се намира в ДПБ-[населено място], [община], поради което местоживеенето му, в посочения по-горе широк смисъл, е под района на РС-гр. Велико Търново. Като последица от това се налага заключението, че в случаите, когато лицето е настанено в лечебно заведение, поради прилагане на принудителни медицински мерки по чл.89, б.”б” и б.”в” от НК, поради промяна на неговото местоживеене, подсъдността следва да се определи съобразно местонахождението на лечебното заведение, в което се осъществява принудителното лечение. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА чнд № 1255/2016г. за разглеждане от Районен съд- гр. Велико Търново. Копие от определението да се изпрати на Районен съд- гр. Свищов. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.