Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 99

гр. София, 17.03.2022 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3743 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената в срок касационна жалба на Д. П. К. и З. П. К., двамата от [населено място] и чрез пълномощника им адв. В. И. от АК – П., срещу въззивното решение № 260257 от 19.02.2021 год. по гр. д. № 2745/2020 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 530 от 9.12.2019 год. /грешно посочена датата на постановяването му/ по гр. д. № 2755/2017 год. на районен съд – Асеновград, поправено с решение № 260025 от 25.09.2020 год. на същия съд. С него е признато за установено по отношение на касаторите, че Ц. Т. В. е собственик на част от поземлен имот *** по кадастралната карта на [населено място], [община], целият с площ 1 254 кв. м., по предходен план парцел **, кв. 30, при описаните в решението съседи, която част е с площ 7 кв. м. и се намира между т. т. 1-2-3-4-5-6-7-1 на скица № 3 към заключението на вещото лице Г., приподписана от съдията като неразделна част от решението /л. 192/, и касаторите са осъдени да предадат на Ц. В. владението върху горната част от имота с площ от 7 кв. при съседи, посочени в допълнителното решение за поправка на очевидна фактическа грешка.
Касаторите поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане същото да бъде обезсилено, респ. отменено и вместо това искът се отхвърли, с всички предвидени в закона последици. Поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, обосновавайки го с твърдение за противоречие с цитираните, но неприложени решения на ВКС, както и на разясненията в т. 5 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, по процесуалноправните въпроси относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество на спора, да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните и да отговори на оплакванията им, в т. ч. и тези, посочени във въззивната жалба, както и в случай, че приеме някое възражение за неоснователно, да го обсъди в мотивите си. В случая въззивният съд е постановил решението си без да обсъди доводите и възраженията на страните, в т. ч. и тези за нередовност на исковата молба.
Ответникът по касационната жалба, ищец в производството – Ц. Т. В., чрез пълномощника му адв. В. Б. от АК - П., в писмен отговор оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационно обжалване поради липса на поставени конкретни правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото, съгласно представения списък.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 108 ЗС, като спорът е възникнал по повод твърдението на ищеца, че с поставената ограда между съседните имоти ответниците са завзели част от неговия имот с площ от 7 кв. м., намираща се на границата между тях.
Страните по делото се легитимират като собственици на двата съседни имота с идентификатори *** и *** – ищецът Ц. В. е собственик на първия, видно от представения по делото констативен нотариален акт № 71/2005 год., а ответниците – на втория, съседен нему имот, като двата имота са обособени като самостоятелни такива с оглед извършена доброволна делба по представения протокол от 5.11.1987 год. по гр. д. № 380/1987 год. на Асеновградския районен съд. Предходният спор между страните касае собствеността на площта от 200 кв. м., попадаща в улицата тупик, поради което и частичната отмяна на констативния нотариален акт на ищеца с решението от 7.03.2012 год. по гр. д. № 1991/2011 год. на Асеноградския районен съд не обосновава възражението на ответниците, че ищецът не е собственик на имота.
Въз основа на изслушаните и приети заключения на съдебно-техническите експертизи е установено, че изградената между имотите ограда не съвпада с границата между тях по кадастралната карта и навлиза в имота на ищеца така, както е показано на скица № 3 на л. 192 от първоинстанционното производство, по линия на т. т. 1-2-3-4-5-6-7-1в зелен цвят, а заетата площ между нея и кадастралната граница е 7 кв. м. От свидетелските показания е установено, че тази площ се владее от ответниците.
Въз основа на преценката на събраните доказателства, въззивният съд приел иска по чл. 108 ЗС за основателен до установения от кредитираното като компетентно дадено и обективно изготвено заключение на в. л. Г. размер на спорната площ, с излагане на съображения защо не кредитира другото заключение по делото. Като съобразил и направеното изменение в размера на предявения иск, съгласно чл. 214 ГПК, както и наличието на предпоставките за основателност на ревандикационния иск, въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, с което същият е уважен за спорната площ от 7 кв. м.
С оглед изложените мотиви в решението, решаващото съображение за изхода на спора по иска по чл. 108 ЗС е преценката на събраните доказателства относно навлизането на поставената ограда между двата съседни имота в имота, собственост на ищец, в размера, установен от кредитираното заключение на техническата експертиза въз основа данните по регулационния и кадастрален план на [населено място] и представената към него скица. Въззивният съд приел за неоснователен довода за недопустимост на обжалваното пред него решение с оглед произнасяне по непредявен иск за ревандикация на 7 кв. м. площ по изложените съображения за направено и допуснато изменение в размера на предявения иск. Произнасянето по същество на спора е обосновано от отстраненото още в първоинстанционното производство несъответствие в обстоятелствената част на исковата молба, предмет на уточнението в молба от 17.01.2018 год. Поради това липсата на съображения във въззивното решение по доводите във въззивната жалба относно нередовност в исковата молба не могат да обосноват правен въпрос по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК. Съдът е обсъдил данните в кредитираното заключение на техническата експертиза относно местоположението на границата между имотите по кадастралната карта и това на оградата, въз основа на което и с оглед установените факти по делото е обосновал и правните си изводи по спора.
Поставените от касаторите процесуалноправни въпроси не са обусловили горния извод на въззивния съд по същество на спора за собственост, поради което и не покриват изискванията на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите по своята същност представляват израз на оплакването на жалбоподателите срещу решението, обосновано с процесуални нарушения относно необсъждане на доводи и оплаквания, което освен, че е извън предмета на настоящето производство по селектиране на жалбата, не отговаря и на данните по делото. Въпроси относно произнасяне по спор с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, при забрана по закон за разпореждане с такава, не са обсъждани в обжалваното въззивно решение, още по-малко да са обосновали решаващата воля на съда. Спорът не касае придобивен способ в контекста на забраната на ЗУТ да се придобива реална част от имот, която не отговаря на изискванията за минималните размери по чл. 19, чрез правни сделки или по давност извън предвидените в закона изключения, а има за предмет защитата на собственика на отнетото му владение върху частта от неговия имот.
Поради това, дори и да се приеме, че касаторите поставят освен процесуалноправните въпроси и други такива, изброени в т. т. 1-7 в началото на изложението, както и в касационната им жалба, то същите не са относими към спора за ревандикацията на отнетите 7 кв. м., поради което и не представляват такива, които да обосноват общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът следва да посочи относимия правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което в случая не е налице. Липсата на общата предпоставка е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, като прави безпредметно обсъждане на цитираната от касаторите съдебна практика.
Независимо от горното, не е налице и релевираната от касаторите недопустимост, така и останалите основания за служебно произнасяне по чл. 280, ал. 2 ГПК. Липсват данни за вероятна недопустимост, респ. нищожност на въззивното решение, както и същото не е очевидно неправилно. Произнасянето на съда е в рамките на търсената защита по предявения иск за собственост относно спорната част от имота на ищеца, в съответствие с основните начала на гражданския исков процес, като при прочита на обжалваното решение не се констатира такъв особено тежък порок, изразяващ се в нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост, който да обоснове очевидна неправилност на решението. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а при този изход касаторите следва да заплатят на ответната страна в настоящето производство направените разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 600 лв., съобразно представените договор за правна защита и съдействие и списък.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260257 от 19.02.2021 год. по гр. д. № 2745/2020 год. на Пловдивския окръжен съд по подадената от Д. П. К. и З. П. К., двамата от [населено място] и чрез пълномощника им адв. В. И. от АК – П., касационна жалба.
Осъжда Д. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 5 и З. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „А”, ет. 8, ап. 23 да заплатят общо на Ц. Т. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 8, ап. 22 направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Определението е окончателно.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: