О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 287 София, 27.06.2022 година Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 180 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. К., като пълномощник на С. Д. Ч., срещу въззивно решение № 92, постановено на 30.07.2021 г. по в. гр. д. № 17/2021 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново по същество за отхвърляне на предявения от касатора срещу Д. Г. П. иск по чл. 42, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 28.07.2018 г. на Н. Д. Ц. в полза на ответника. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съдържащ следните подвъпроси: а/ кои са предпоставките за допускане на допълнително или повторно заключение по чл. 201 ГПК; б/ допустимо ли е назначаване на експертиза при липса на оспорване на изслушаната в първоинстанционното производство; в/ следва ли въззивният съд да допусне нова експертиза, когато не е било допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд. Поддържа се противоречие с решение № 191/06.08.2012 г. по гр. д. № 1175/201 г. на второ г. о.; решение № 542/07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на четвърто г. о.; решение № 106/19.06.2019 г. по гр. д. № 1463/2018 г. на четвърто г. о. и решение № 7/29.01.2021 г. по т. д. № 94/2020 г. на второ т. о. Изложени са доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт, основаващи се на твърденията на касатора за допуснато процесуално нарушение при допускането на експертиза във въззивното производство. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Г. П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от ищцата срещу ответника иск за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 28.07.2018 г., оставено от Н. Д. Ц. /сестра на ищцата/ в полза на ответника. В исковата молба са изложени твърдения, че завещанието не е написано и подписано от завещателката. Ответникът е оспорил иска. По делото е установено, че със саморъчно завещание от 28.07.2018 г., обявено на 09.07.2019 г., Н. Д. Ц. е завещала на ответника цялото си движимо и недвижимо имущество. В първоинстанционното производство е изготвено заключение на съдебно-графическа експертиза, в което е направен извод, че ръкописният текст в завещанието не е написан и подписът за „завещател“ не е положен от Н. Ц.. Последният използван сравнителен материал е от 2016 г. Изследван е подпис в декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от март 2018 г., като е констатирана устойчивост на подписа. Посочено е, че има различие в общите признаци и частни графически признаци при изпълнение на определени букви. Почеркът в завещанието е под средната обработеност, с разделно изпълнение на буквените знаци, забавен темп и нарушена координация на движение и с десен наклон, а в сравнителните образци почеркът е обработен, като са характерни бърз темп на изпълнение, много добра координация на движението, свързано изпълнение. Представени са образци с ръкопечатно изпълнение на отделни букви и цифри. Заключението е оспорено от ответника като непълно и неясно. Направено е искане за допускане на тройна експертиза. Същото е оставено без уважение, като съдът е счел, че заключението е пълно, ясно, изчерпателно и е дало отговори на всички въпроси. Във въззивната жалба на ответника е направено искане за допускане на тройна графическа експертиза, при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е допуснал поисканата експертиза, като е приел, че изслушаното заключение не е обосновано, тъй като не са посочени конкретни различия в общите и частни графически признаци при изследване почерка и подписа на лицето. Тройната съдебно-графическа експертиза е дала заключение, че завещанието е написано и подписано от завещателката. Почеркът в завещанието е обработен, със смесени по форма и посока движения, ниска степен на свързаност, бавен темп; ясно изразено нарушаване на координацията на движенията /неравномерен размер на буквите/; при преобладаващ лек десен наклон, някои думи са с прав наклон; вълнообразна линия на редовете; ъгловато изписване на дъговидни елементи и връзките между тях. В. на изписване на буквените знаци-на посочени букви, в 2-3 варианта, съответства на присъщата вариантност в сравнителните образци. Подписът е със средна степен на обработеност, налице е съвпадение в наклона, свързаността, обработеността, в частните признаци- форма на движение при изписване на определени букви, форма на движение при свързване на елементи на букви, количество на движение при изписване на буквата „е“ /увеличено/, посока на движение при изписване на „я“; някои букви са в ръкопечатна форма. Направена е констатация, че са налице достатъчно съвпадащи признаци, за да се обоснове заключение, че текстът е написан от завещателката. По отношение на подписа е установено съвпадение в общите признаци /вид и съдържание на транскрипцията, размер, наклон/ и на частни признаци-форма на движенията при изпълнение на началото на парафа-примковидна; при свързване на посочени букви /Д и Н/; елементите на безбуквената част-ъгловидна и дъговидна; последователност на движенията при изпълнение на буквите „Д“ и „Н“. Съществува достатъчно количество съвпадащи признаци, за да се направи заключение, че подписът е изпълнен от завещателката. Наблюдаващите се различия са в резултат на възрастови изменения и здравословното състояние. В съдебно заседание експертите са обяснили, че са налице особени навици на писане, присъщи на лицето /букви в печатна и ръкописна форма-буквите „у“ и „е“/. Експертизата не е оспорена от ищцата. В обжалваното решение е направен извод, че завещанието е написано и подписано от завещателката, като при обосноваване на този извод e кредитирано заключението на тройната експертиза. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, първи подвъпрос. В решение № 542/07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на ВКС, четвърто г. о., е направена съпоставка между допускането на нова експертиза при действието на отменения и действащия ГПК, като е посочено, че при действието на чл. 157, ал. 2 ГПК (отм.) при несъгласие на страните със заключението на вещото лице или на вещите лица съдът е имал възможност да назначи нов състав от три вещи лица. Отмененият ГПК не е уреждал други предпоставки за назначаването на нов състав от вещи лица, нито е диференцирал правния режим на представеното заключение. Затова на практика всяко оспорване на заключението е водело до разширяването на състава на експертизата или до определянето на нов състав, като в мотивите на решението съдът е обсъждал единствено заключението на последната експертиза. При действието на новия ГПК, за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение. Ако заключението е непълно (не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса), съдът преценява дали назначеното вещо лице може да се справи с поставената задача. Ако съдът прецени, че първоначално назначеното вещо лице може да се справи, той му възлага допълнително заключение, а ако съдът прецени, че вещото лице не може да се справи, както и ако първоначалното заключение е неясно, съдът назначава друго вещо лице или повече вещи лица, като може да включи в техния състав и първоначално назначеното вещо лице. Когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като назначава друго или повече вещи лица. При действието на новия ГПК не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. В настоящата хипотеза въззивният съд е изложил съображения, че приетото заключение е необосновано и е налице съмнение за неговата правилност, поради което е допуснал тройна експертиза. Следващите подвъпроси не кореспондират с установеното по делото, предвид оспорването на експертизата в първоинстанционното производство от ответника и допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на поисканата нова експертиза. В решение № 7/29.01.2021 г. по т. д. № 94/2020 г. на ВКС, второ т. о., е посочено, че нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за допускане от въззивната инстанция на нови доказателства, когато доказателствата не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за подобно процесуално нарушение на първата инстанция, въззивният съд е длъжен да събере онези относими и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение. В случая оплакване за допуснато процесуално нарушение е било направено от ответника във въззивната жалба, като въззивният съд е събрал поисканата своевременно експертиза именно при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Поставените въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване и на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид наличието на трайна съдебна практика, която не с нуждае от осъвременяване. Не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – не е налице порок на обжалваното решение, който може да бъде изведен пряко и единствено от неговото съдържание, както и такова съществено процесуално нарушение, което да е довело до формиране на решаващ за изхода на делото резултат. Допускането на тройна експертиза не може да се разглежда като процесуално нарушение, каквито са твърденията на касатора. Ответникът по касационна жалба не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 92, постановено на 30.07.2021 г. по в. гр. д. № 17/2021 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Определението е окончателно. Председател: Членове: