Р Е Ш Е Н И Е № 342 София, 12 септември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Руско Карагогов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1099/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на адв.С., представляващ осъдения Г. И. за възобновяване на нохд № 40/12г. по описа на РС-Габрово. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Осъденият Г. И. и представляващият го адв.С., редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 148 от 29.02.2012г., постановена по нохд №40/12г., Районен съд-Габрово е признал подсъдимия Г. И. И. за виновен в това, че на 30.09.2010г., при управление на МПС-л.а. „Д. Л.” с ДК № в нарушение на правилата за движение-чл.20, ал.2 от ЗДП, по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди, на обща стойност 6 950лв., на горепосоченият автомобил, ползван от [фирма]-гр.Габрово, поради което и основание чл.343, ал.1, б.”А”, вр. чл.342 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на пробация, включваща следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл.42б, ал.1 от НК, съдът е определил периодичност на пробационната мярка-задължителна регистрация по настоящ адрес-два пъти седмично. На основание чл.343г от НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири месеца. Подсъдимият Г. И. е осъден да заплати на гражданския ищец [фирма], представлявано от Л. М. сумата от 1 357, 46лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. С присъдата, съдът се е произнесъл по дължимите държавни такси и разноски. С въззивно решение № 69 от 08.05.2012г., постановено по внохд № 54/12г., ОС- Габрово е потвърдил първоинстанционната присъда. В искането се възразява за незаконосъобразно ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като същият е действал при условията на крайна необходимост. Решаващите съдилища в рамките на събрания обем от доказателства, аргументирано са отхвърлили тезата на подсъдимия, че при извършване на спасителна маневра се е стигнало до процесното ПТП. Изяснили са механизма на инцидента и факта, че подсъдимият е управлявал МПС на мокър път, със завой и със скорост-60-65км./ч., която е критична за участъка на произшествието. Вещото лице, изготвило АТЕ е категорично, че ако подсъдимият е управлявал с по-ниска скорост от посочената, а именно 40-50км./ч. е имал възможност да овладее автомобила. Възраженията, които се правят в искането във връзка с неточности в обвинителния акт и първоинстанционната присъда, а именно дали Л. М. е управляваща или представляваща ЕТ, предвид разпоредбите на ТЗ; как е по правилно да се изпише досежно причинените вреди, а именно “по автомобила” или “на автомобила”, както и разсъжденията за това, че ЕТ е бил лизингополучател , а ползвател е подсъдимият по силата на сключения между тях договор, са факти, които пряко не са правно релевантни за съставомерността на деянието, поради което не следва да бъдат обсъждани. Във връзка с приетата за разглеждане гражданска претенция, статутът на ЕТ е установен по несъмнен начин. В искането се възразява и за неправилност по отношение на приетите за нарушени правила на ЗДП, а именно нормата на чл.20, ал.2 от посочения закон. По делото е безспорно установено, че подсъдимият при управление на процесното МПС е нарушил правилата за движение , визирани в цитирания текст. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения Г. И.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И., депозирано чрез представляващия го адв.Н. С. за възобновяване на производството по нохд №40/12г. по описа на РС-Габрово. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: