13
Р Е Ш Е Н И Е
№ 208
Гр. С., 18.04. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1159/2010 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] - [населено място], и [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение от 30.11.2009 г. по в. гр. д. № 387/2009 г. на Шуменски окръжен съд, допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК с постановено по настоящото дело определение № 488 от 11.07.2011 г.
С въззивното решение е потвърдено решение № 392/16.09.2008 г. по гр. д. № 3468/2005 г. на Шуменски районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” /ДА „Д.”/ и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове с правно основание чл.108 ЗС - за признаване право на собственост и предаване на владението върху недвижим имот в [населено място], обособен като „З. Шумен”, състоящ се от земя с площ 34 600 кв. м., представляваща УПИ ХІ - З. Шумен от кв. 367 по плана на Промишлена зона [населено място], заедно с намиращите се в имота и подробно описани в решението сгради и съоръжения, отразени в А. № 1765/16.10.1998 г. на Областна администрация - В., съставен за поземлен имот № 83510.669.40 в урбанизираната територия на Промишлена зона - [населено място], и искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 9 900 лв. - част от вземане с общ размер 52 415 лв., представляващо обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на имота през периода 20.11.2000 г. - 30.11.2005 г.; Отхвърлени са предявените по реда на чл.181 ГПК /отм./ от [фирма] против [фирма], ДА „Д.” и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ - за признаване за установено по отношение на [фирма], че [фирма] е собственик на недвижимия имот „З. Шумен”, и чл.108 от ЗС - за признаване правото на собственост на [фирма] върху „З. Шумен” по отношение на ДА „Д.” и Държавата и за осъждането им да предадат на главно встъпилото лице владението върху имота; Осъдени са [фирма] и [фирма] да заплатят на ДА „Д.” деловодни разноски в размер на 3 925.36 лв. и 2 889.36 лв.
Касационната жалба на [фирма] е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от дружеството искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и нарушения на закона. К. излага подробни аргументи против изводите на въззивния съд за извършено според правилата на Търговския закон намаляване на капитала на праводателя му [фирма] със стойността на „З. Шумен”, довело до изгубване на правото на собственост върху имота и до валидното му придобиване от Държавата, а оттук - и до липса на активна материалноправна легитимация за водене на исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. Поддържа, че съдът е нарушил разпоредбите на ТЗ, ЗС, ЗЗД, ЗППДОП /отм./ и ПРУПСДП /отм./ като не е съобразил обстоятелството, че с включването му през 1991 г. в капитала на образуваното по реда на ЗОЕТДДИ [фирма] - праводател на [фирма], имотът е преминал в собственост на едноличното търговско дружество и Държавата - в качеството й на едноличен собственик на капитала, не е разполагала с правомощия да се разпорежда с него, обявявайки го за публична държавна собственост с Р. № 10/23.03.1999 г. и предоставяйки го за безвъзмездно ползване на ГУ „Д.”, чийто правоприемник е ответникът ДА „Д.”. Релевира довод, че предприетото с Р. № 10/23.03.1999 г. и с издадената въз основа на него Заповед № РД 09-814/02.06.1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акции, съответстващи на стойността на „З. Шумен”, не е породило правни последици и поради неизпълнение на императивното изискване на чл.231, ал.3 ТЗ в редакцията от ДВ бр.100/1997 г. за вписване в Търговския регистър.
Предмет на обжалване с касационната жалба на [фирма] е частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на Шуменски районен съд в частта за отхвърляне на предявените по реда на чл.181 ГПК /отм./ искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС. В жалбата са обосновани касационни доводи за неправилност на решението, идентични с тези в касационната жалба на [фирма]. Единственият самостоятелен довод е за необоснованост и несъответствие с материалния закон - чл.15 ТЗ и чл.16 ТЗ, на решаващия извод на въззивния съд, че сключеният между [фирма] /л./ и [фирма] договор от 07.04.2004 г. за продажба на търговско предприятие няма вещно - прехвърлителен ефект по отношение на собствеността върху „З. Шумен”.
Ответникът по касация Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” - [населено място], оспорва касационните жалби по съображения в писмен отговор и моли въззивното решение да остен в сила.
В срока по чл.287 ГПК не е постъпил отговор от другия ответник - Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да потвърди решението на Шуменски районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против ДА „Д.” искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, Шуменски окръжен съд е счел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот, обособен като „З. Шумен”, поради което не е активно материалноправно легитимиран да претендира от ответната държавна агенция, на която имотът е предоставен за стопанисване и управление от Държавата, предаване на владението му и заплащане на обезщетение за лишаване от ползването му през периода 20.11.2000 г. - 30.11.2005 г.
Въззивният съд е приел за доказани следните правнорелевантни факти : Спорният имот е бил собственост на Държавата до 1991 г., когато е включен в капитала и е преминал в собственост на образуваното по реда на ЗОЕТДДИ с ПМС № 176/1991 г. еднолично търговско дружество с държавно имущество [фирма], вписано в търговския регистър с решение от 13.11.1991 г. по ф. д. № 21859/91 г. на СГС; В резултат на извършени преобразувания активите и пасивите на [фирма] са придобити през 1997 г. от [фирма], чийто правоприемник е ищецът [фирма]; С т.1 от Разпореждане № 10/23.03.1999 г. на Министерски съвет, на основание чл.199, ал.1 във вр.с чл.200, т.2 и чл.221, т.2 ТЗ и чл.15 ПРУПСДП, е разпоредено на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да намали капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на изчерпателно изброени в т.1 шест зърнобази, една от които „З. Шумен”, а с т.2 зърнобазите са обявени за публична държавна собственост и са предоставени за безвъзмездно стопанисване и управление на ГУ „Д.”, чийто правоприемник е ответникът ДА „Д.”; Със заповед № 184/16.04.1999 г. на МС е извършено фактическо предаване на „З. Шумен” от [фирма] на ГУ „Д.”, за което е съставен приемо - предавателен протокол от 20.07.1999 г.; Със Заповед № РД 09-814/13.06.2001 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е наредено на изпълнителния директор на [фирма] да създаде необходимата организация за намаляване на капитала на дружеството с отразяването му в търговския регистър; Намаляването на капитала чрез обезсилване на акциите не е вписано в Търговския регистър.
Въз основа на така установените факти е направен решаващият извод, че като акт на разпореждане от страна на Държавата в качеството й на едноличен собственик на капитала на [фирма] Р. № 10/23.03.1999 г. е произвело вещно - правно действие по отношение на притежаваното от дружеството имущество, което е претърпяло изменение вследствие валидно извършеното намаление на капитала чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на шестте зърнобази, в т. ч. и на „З. Шумен”. Обосновано е становище, че по силата на Р. № 10/23.03.1999 г. и проведеното в изпълнение на него намаление на капитала процесният имот е излязъл от патримониума на [фирма] като е отписан счетоводно от баланса му през 1999 г. и е преминал в патримониума на Държавата, която го е актувала като публична държавна собственост с А. № 1765/16.10.1998 г. и А. № 1506/17.04.2006 г. и в рамките на собственическите си правомощия е предоставила стопанисването и управлението му на праводателя на ответника. Въззивният съдебен състав е отказал да възприеме защитните доводи на ищеца [фирма] и на главно встъпилото лице [фирма], че доколкото към 1999 г. правото на собственост върху спорния имот е принадлежало на търговското дружество [фирма], едноличният собственик на капитала в лицето на държавата не е могъл да се разпорежда със собствеността и Р. № 10/23.03.1999 г. няма отчуждително действие спрямо имота. Като лишени от значимост за спора са преценени и доводите, че намалението на капитала на [фирма] не е произвело правно действие поради неизпълнение на изискването на чл.231, ал.3 ТЗ в действащата към 1999 г. редакция от ДВ бр.100/1997 г. за вписване в Търговския регистър.
В съответствие с извода, че ищецът не се легитимира като носител на правото на собственост върху „З. Шумен”, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта, с която исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД са отхвърлени спрямо Държавата, конституирана като ответник в процеса по реда на чл.117, ал.4 ГПК /отм./ с определение от 05.11.2007 г. по ч. гр. д. № 278/2007 г. на Шуменски окръжен съд.
Потвърждаването на първоинстанционния съдебен акт в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.181 ГПК /отм./ от [фирма] искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС, е мотивирано със съображения, че главно встъпилото лице не е придобило правото на собственост върху „З. Шумен” по силата на сключения със [фирма] /л./ договор от 07.04.2004 г. за продажба на търговско предприятие, тъй като в качеството си на купувач по договора е знаело за извършеното намаляване на капитала на [фирма] със стойността на зърнобазата, която не фигурира сред изчерпателно изброените в договора недвижими имоти, прехвърлени като активи от състава на предприятието.
По въпросите, във връзка с които е допуснато касационното обжалване :
Въззивното решение е допуснато до касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, след като в производството по чл.288 ГПК е констатирана противоречива съдебна практика при разрешаване на следните релевантни за изхода на делото материалноправни въпроси : Поражда ли правни последици решението на едноличния собственик на капитала на еднолично акционерно дружество с държавно имущество за намаляване на капитала на дружеството чрез обезсилване на акции, ако намаляването на капитала не е вписано в търговския регистър, а спрямо третите добросъвестни лица - и ако не е обнародвано в „Държавен вестник”, при действието на приложимата към спорното правоотношение разпоредба на чл.231, ал. 3 ТЗ в редакцията, обн. в ДВ бр.100/1997 г.; Ползва ли се с пряко отчуждително действие и води ли до промяна в собствеността върху включения в капитала на [фирма] недвижим имот - „З. Шумен”, Р. № 10/23.03.1999 г., с което имотът е обявен за публична държавна собственост.
След допускане на касационното обжалване противоречивата съдебна практика е преодоляна с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 81 от 28.11.2011 г. по т. д. № 674/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., имащо характер на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С това решение състав на ІІ т. о. на ВКС се е произнесъл по идентичен правен спор между [фирма] - от една страна, и ДА „Д.” и Държавата - от друга, с предмет правото на собственост върху „З. Р.”, включена в т.1 на Р. № 10/23.03.1999 г., като е дал следните отговори на значимите и за настоящото дело материалноправни въпроси : Взетото от Държавата - принципал /чрез компетентния орган, заместващ общото събрание в ЕАД с държавно имущество/ решение за намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на правото на собственост върху изброените в т.1 на Р. № 10/23.03.1999 г. зърнобази, не е породило правно действие, тъй като не е вписано в Търговския регистър съгласно разпоредбата на чл.231, ал.3 ТЗ /в действащата към м. юни 1999 г. редакция от ДВ бр.100/1997 г./, според която решенията относно увеличаването и намаляването на капитала на АД се вписват в Търговския регистър и влизат в сила след вписването им, а по отношение на третите добросъвестни лица - и след обнародване на вписването в „Държавен вестник”; Разпореждането на Министерски съвет в т.2 на Р. № 10/23.03.1999 г. за обявяване на имотите по т.1 за публична държавна собственост няма пряко отчуждително действие и не води до тяхното одържавяване предвид обстоятелството, че към този момент имотите са собственост на едноличното търговско дружество [фирма], а не на Държавата, притежаваща еднолично само капитала на дружеството; Държавата упражнява правата си на едноличен собственик на капитала според правилата на ПРУПСДП, приет с ПМС № 7/1994 г. /отм./ и ЗППДОП /отм./, като решава въпроси от компетентността на общото събрание чрез съответните министри /съобразно отрасловата им компетентност/, които не действат като орган на власт, а като равнопоставен участник в гражданския оборот; Поради това издадените от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа заповеди № РД-09-814/02.06.1999 г. и № РД-41-421/11.06.1999 г. за намаляване на капитала на [фирма] със стойността на зърнобазите чрез обезсилване на съответстващите на тази стойност акции, също нямат отчуждително действие, тъй като намаляването на капитала /чл.199 - чл.203 ТЗ/ не е уредено от закона като правен способ за прехвърляне на вещни права. В аналогичен смисъл е и произнасянето в решение № 237/11.01.2012 г. по т. д. № 190/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено в производство по чл.290 ГПК по спор между същите страни за собствеността върху друга зърнобаза от изброените в т.1 на Р. № 10/23.03.1999 г. - „З. А.”.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, възприема изцяло създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика и с оглед идентичността на материалноправните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване по трите дела, препраща към нея във връзка с отговора на поставените в определението по чл.288 ГПК въпроси.
По касационната жалба на [фирма] :
Касационната жалба е основателна.
Изводите на въззивния съд, че Р. № 10/23.03.1999 г. и издадените въз основа на него заповеди на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за намаляване на капитала на [фирма] имат пряко отчуждително действие по отношение на правото на собственост върху „З. Шумен” и са довели до трансформиране на собствеността от такава на дружеството в публична собственост на Държавата, са неправилни поради противоречие с материалния закон. При формирането им са нарушени приложимите към спора разпоредби на ПРУПСДП /отм./, ЗДС и ТЗ, уреждащи преобразуването на държавни фирми в еднолични търговски дружества по реда на ЗОЕТДДИ, вещно - правните последици от преобразуването спрямо предоставеното от държавата на новоучредените дружества имущество, правомощията за разпореждане с това имущество след включването му в капитала на дружествата и значението на вписването в Търговския регистър на намаляването на капитала на търговско дружество при действието на чл.231, ал.3 ТЗ в редакцията, обн. в ДВ бр.100/1997 г.
Процесният недвижим имот, обособен като „З. Шумен”, е притежаван от Държавата до 1991 г., когато е включен в капитала на [фирма]. Търговското дружество е образувано с Постановление № 176/05.09.1991 г., прието от Министерски съвет на основание чл.1, ал.1 ЗОЕТДДИ, обн. в ДВ бр.55/12.07.1991 г., и е вписано в регистъра на търговските дружества при Софийски градски съд с решение от 13.11.1991 г. по ф. д. № 21859/91 г. Според чл.3 от Приложение № 312 и т.6 от Приложение № 312а към ал.1 на чл.2 от ПМС № 176/05.09.1991 г., капиталът на дружеството е 203 304 хил. лв., разпределен в дялове и прехвърлен безвъзмездно като държавно имущество от прекратените поделения на СО „Зърнени храни и фуражна промишленост” по баланса им към 31.07.1991 г., част от което е и „З. Шумен”. От момента на образуването и вписването му в Търговския регистър [фирма] е придобило правото на собственост върху включената в неговия капитал „З. Шумен”. Едновременно с това, съгласно чл.79, пр.1 ЗС, досегашният собственик - Държавата, е изгубила собственическите си права, в т. ч. и правото на разпореждане със зърнобазата като съставен елемент от съдържанието на правото на собственост. В качеството й на едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество Държавата е придобила права върху дяловете от капитала му, а след преобразуването му през 1997 г. в еднолично акционерно дружество с наименование „Зърнени храни” - върху акциите от капитала. Следователно, към момента на издаване на Р. № 10/23.03.1999 г. Държавата не е била носител на правото на собственост върху недвижимия имот „З. Шумен” и поради това не е могла да се разпореди валидно със собствеността върху имота, намалявайки капитала на собственика [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на зърнобазата, и обявявайки последната за публична държавна собственост. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа и в разпоредбата на чл.2 ал.4 ЗДС /в действащата към м. март 1999 г. редакция от ДВ бр.124/27.10.1998 г./, която изключва изрично от обхвата на държавната собственост имотите и вещите на търговските дружества, дори ако държавата е била собственик на прехвърленото в дружествата имущество, каквато е и разглежданата хипотеза. Като лишено от пряко отчуждително действие Р. № 10/23.03.1999 г. не е породило целените от принципала правни последици - изгубване на собствеността върху „З. Шумен” от действителния собственик [фирма] и придобиване на правото на собственост от Държавата. Ирелевантни са обстоятелствата, че въз основа на цитираното разпореждане имотът е отписан през 1999 г. от баланса на [фирма] и е актуван като публична държавна собственост. Счетоводните записвания в баланса не се ползват с вещно - транслативен ефект спрямо имуществото на дружеството, а актът за държавна собственост има само констативен ефект - чл.5, ал.3 ЗДС, и не поражда за Държавата право на собственост, което тя не е могла да придобие по силата на вписаното в съдържанието му основание - Р. № 10/23.03.1999 г.
Основателен е доводът в касационната жалба, че правото на собственост върху спорния имот не е изгубено от [фирма] вследствие валидно проведено намаление на капитала, разпоредено с Р. № 10/23.03.1999 г. и с издадената въз основа на него заповед № РД-91421/11.06.1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Както е посочено и в решение № 81 от 28.11.2011 г. по т. д. № 674/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., заповедта на отрасловия министър има характер на решение за намаляване на капитала на едноличното търговско дружество, взето от едноличния собственик на капитала в съответствие с правомощията му по чл.15 ПРУПСДП /отм./ във вр. с чл.221 ТЗ, което само по себе си не води до промяна на собствеността върху притежаваното от дружеството имущество. Въпреки, че заповедта съдържа волеизявление на принципала за намаляване на капитала на [фирма], това волеизявление не е произвело правно действие предвид безспорния по делото факт, че намаляването на капитала не е вписано в Търговския регистър в съответствие с изискването на приложимата към спорното правоотношение редакция на чл.231, ал.3 ТЗ, обн. в ДВ бр.100/1997 г. Настоящият състав възприема изцяло доводите на касатора и становището на съдебния състав на ВКС, постановил решение № 81/28.11.2011 г. по т. д. № 674/2009 г., че и при действието на чл.231, ал.3 ТЗ в редакцията от ДВ бр.100/1997 г. вписването в Търговския регистър е абсолютна законова предпоставка за пораждане правните последици на решението за намаляване на капитала на търговско дружество. В случая тази предпоставка не е осъществена, което лишава решението от целения правен ефект и сочи на неправилност на извода на въззивния съд, че като последица от валидно извършено намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на „З. Шумен”, праводателят на дружеството - касатор е изгубил собствеността върху зърнобазата.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че извършените през 1999 г. от Държавата действия, насочени към разпореждане със собствеността върху недвижимия имот „З. Шумен”, не са предизвикали промяна в принадлежността на правото на собственост върху имота и не са довели до изгубването му от [фирма], респ. до придобиването му от Държавата. От момента на образуването на [фирма] през 1991 г. имотът не е излизал от патримониума на дружеството и по пътя на преобразуването е преминавал към патримониума на неговите правоприемници, последният от които касаторът [фирма]. В качеството си на титуляр на правото на собственост касаторът е активно материалноправно легитимиран да установи собственическите си права по отношение на ответника ДА „Д.” като правоприемник на ГУ „Д.”, на когото имотът е предоставен от Държавата за стопанисване и управление с протокола от 20.07.1999 г., и спрямо Държавата, конституирана като ответник в процеса по реда на чл.117, ал.4 ГПК /отм./, както и да иска предаване на владението върху имота от ответната държавна агенция, която упражнява фактическа власт върху него без правно основание.
Като е отхвърлил иска по чл.108 ЗС спрямо ДА „Д.” и Държавата, Шуменски окръжен съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част на основание 293, ал.2 ГПК, а спорът да се разреши по същество от настоящата инстанция с уважаване на иска.
Въззивното решение подлежи на отмяна като неправилно и в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] срещу ДА „Д.” за заплащане на обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД за лишаване от ползването на „З. Шумен” за периода 21.11.2000 г. - 01.12.2005 г. /датата на предявяване на иска/. Искът е основателен поради доказания по делото факт, че през посочения период от време ГУ „Д.”, а след преобразуването му с ПМС № 152/13.06.2001 г. /обн. в ДВ бр.58/2001 г./ - неговият правоприемник ДА „Д.”, са ползвали собствения на касатора недвижим имот без основание, лишавайки действителния собственик от признатото му в закона право да си служи с имота и да реализира ползи от него. Актът, с който Държавата е предоставила стопанисването и управлението на „З. Шумен” на ГУ „Д.” - Р. № 10/23.03.1999 г., не може да се приравни на правно основание за ползването с оглед на извода, че Държавата не е била собственик на зърнобазата и не е имала право да я предоставя за ползване на трети лица вместо собственика [фирма]. Лишеното от основание ползване поражда за касатора право на обезщетение по чл.59 ЗЗД, съизмеряващо се със средния пазарен наем за периода, съобразно последователна практика на ВС и ВКС по приложението на чл.59 ЗЗД /в разглежданата хипотеза/, възприета и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 69/04.03.2010 г. по гр. д. № 159/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 210/03.06.2011 г. по гр. д. № 1010/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 291/02.08.2011 г. по гр. д. № 959/2010 г. на ВКС, ІV г. о. В първоинстанционното производство е прието заключение на разширена съдебно - техническа експертиза от 02.11.2006 г., съдържащо изчисления на размера на дължимото обезщетение по „метода на аналога” и „метода капацитет на зърнобазата”. Настоящият състав възприема първия вариант от заключението, при който обезщетението е изчислено на стойност 19 095 лв. на база средния пазарен наем за зърнобазата като земя и сгради с отчитане на актуалното й състояние. В настоящото производство искът по чл.59 ЗЗД е предявен като частичен за сумата 9 900 лв. от вземане с посочен общ размер 52 415 лв. и следва да се уважи в рамките на заявения размер от 9 900 лв. Исковата молба не съдържа искане за законни лихви и такива не следва да се присъждат.
Поради обстоятелството, че ползването на „З. Шумен” е осъществявано само от ответника ДА „Д.”, въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.59 ЗЗД по отношение на Държавата.
Съобразно окончателния изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която е потвърдено решението на Шуменски районен съд относно възложените в тежест на [фирма] разноски в размер на 3 925.36 лв., и вместо това ответникът ДА „Д.” следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за трите съдебни инстанции в размер общо на 28 786 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По касационната жалба на главно встъпилото по реда на чл.181 ГПК /отм./ лице [фирма] :
Касационната жалба е неоснователна.
Правилен е изводът на въззивния съд, че предявените от [фирма] искове за собственост са неоснователни, тъй като дружеството не се легитимира като титуляр на правото на собственост върху „З. Шумен” по силата на сключения със [фирма] /л./ договор за продажба на търговско предприятие от 07.04.2004 г.
Разпоредбата на чл.15, ал.1 ТЗ признава правната възможност търговското предприятие да се прехвърля като съвкупност от права, задължения и фактически отношения чрез правна сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите на страните. Законът не урежда съдържанието на договора за прехвърляне на търговско предприятие, поради което страните са свободни да го уговарят в границите, очертани от императивните норми на закона. При възникване на спорове и съмнения, включително във връзка с имуществения обхват на прехвърленото предприятие, договорът следва да се тълкува според критериите на чл.20 ЗЗД като се търси действителна обща воля на прехвърлителя и отчуждителя на търговското предприятие.
Със сключения на 07.04.2004 г. договор за продажба на търговско предприятие е постигнато съгласие продавачът [фирма] /л./ да прехвърли възмездно на купувача [фирма] собственото си търговско предприятие по смисъла на чл.15 ТЗ. Въпреки, че разпоредбата на чл.15 ТЗ дефинира търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в чл.4 на договора страните са изброили конкретните недвижими имоти, включени в състава на предприятието, с изричното уточнение в клаузата на чл.5, че имотите са заведени като активи в счетоводните книги на [фирма] /л./ по сметки 201 и 203. Изброяването е изчерпателно и сред посочените в чл.4 недвижими имоти не фигурира „З. Шумен”.
Тълкуването на договорните клаузи води до категоричен извод, че при сключване на договора от 07.04.2004 г. продавачът и купувачът не са имали обща воля за продажба на „З. Шумен” като имуществен актив в състава на търговското предприятие на [фирма] /л./. Пропускът да се включи зърнобазата в клаузата на чл.4 не е случаен, а е свързан с предприетите през 1999 г. действия от страна на Държавата, насочени към отнемане на собствеността от [фирма] /л./. Безспорно е, че след предаването й на ГУ „Д.” зърнобазата е отписана от баланса на [фирма] /л./, което сочи, че договорът е сключен от страните със съзнанието, че „З. Шумен” не принадлежи на продавача и не е част от търговското му предприятие.
В съответствие с изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила като правилно в частта за отхвърляне на предявените от [фирма] искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 30.11.2009 г., постановено по в. гр. д. № 387/2009 г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 392/16.09.2008 г. по гр. д. № 3468/2005 г. на Шуменски районен съд в частта за отхвърляне на предявените от [фирма] против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове с правно основание чл.108 ЗС, в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” частичен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 9 900 лв. и в частта за осъждането на [фирма] да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” разноски в размер на 3 925.36 лв., и вместо него постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „Държавен резерв и военновременни запаси” със седалище и адрес [населено място], [улица], и ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството с адрес за призоваване [населено място], [улица] - 19, че [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], е собственик на недвижим имот „З. Шумен”, състоящ се от земя с площ от 34 600 кв. м., представляваща УПИ ХІ - З. Шумен, от кв. 367 по плана на Промишлена зона [населено място], при граници : от изток - район на М., от запад - район на Хлебокомбината, от север - улица, от юг - район на „Зърнени храни; заедно с построените върху земята сгради : Склад за храни № 1 със застроена площ от 1 281 кв. м., едноетажен, конструкция масивна; Склад за храни № 2 със застроена площ от 1 281 кв. м., едноетажен, конструкция масивна; Склад за храни № 3 със застроена площ от 1 281 кв. м., едноетажен, конструкция масивна; Склад за храни № 4 със застроена площ от 1 281 кв. м., едноетажен, конструкция масивна; Аналитична - кантар със застроена площ от 57 кв. м., конструкция масивна; Сграда за сушилня със застроена площ от 86 кв. м., конструкция масивна; Покрита площадка - навес 5, със застроена площ от 384 кв. м., конструкция масивна; Навес със застроена площ 1 114 кв. м., на един етаж, конструкция масивна; Трафопост със застроена площ от 56 кв. м., на един етаж, конструкция монолитна; Противопожарно депо със застроена площ от 8 кв. м., на един етаж, конструкция монолитна; Метален навес - двоен 7, със застроена площ от 1 555 кв. м., на един етаж, конструкция метална; Гараж със застроена площ от 24 кв. м., на един етаж, конструкция монолитна; Гараж със застроена площ от 72 кв. м., на един етаж, конструкция с монолитна; Гараж със застроена площ от 72 кв. м., на един етаж, конструкция с монолитна; Гараж със застроена площ от 72 кв. м., на един етаж, конструкция с монолитна; Клозет със застроена площ от 9 кв. м., на един етаж, конструкция монолитна; Административна сграда със застроена площ от 63 кв. м., на един етаж, конструкция монолитна; Административно - битова сграда със застроена площ от 173 кв. м., на два етажа, конструкция с монолитна; Административна сграда с монолитна конструкция, състояща се от двуетажно тяло със застроена площ от 198 кв. м. и четириетажно тяло със застроена площ от 238 кв. м.; Битова сграда със застроена площ от 63 кв. м., на един етаж, конструкция монолитна; Оранжерия със застроена площ от 240 кв. м., на един етаж, конструкция метална; Силоз - 10 хиляди тонен, със застроена площ от 750 кв. м., конструкция монолитна; Авторазтоварище със застроена площ от 288 кв. м., на един етаж, конструкция с монолитна, както и други сгради и съоръжения, намиращи се върху посочения поземлен имот, съгласно описанието в А. № 1765/16.10.1998 г., издаден от Областна администрация - В., който имот е идентичен с поземлен имот № 83510.669.40, отразен в скица № 1890/25.04.2006 г. по кадастралната карта на [населено място], Промишлена зона, одобрена със заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, при граници и съседи на имота : Имоти с поземлени номера /по кадастралната карта/ № 83510.669.128, № 83510.669.41, № 83510.669.42, № 83510.669.39, № 83510.669.126 и № 83510.669.118, ведно с построените в поземления имот съоръжения и сгради с идентификатори 83510.669.40.3, 83510.669.40.4, 83510.669.40.5, 83510.669.40.6, 83510.669.40.7, 83510.669.40.8, 83510.669.40.9, 83510.669.40.10, 83510.669.40.11, 83510.669.40.12, 83510.669.40.13, 83510.669.40.14, 83510.669.40.15, 83510.669.40.16, 83510.669.40.17, 83510.669.40.18, 83510.669.40.19, 83510.669.40.20, 83510.669.40.21, 83510.669.40.22, 83510.669.40.23 и 83510.669.40.24; като ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „Държавен резерв и военновременни запаси” да предаде на [фирма] владението върху посочения недвижим имот на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „Държавен резерв и военновременни запаси” да заплати на [фирма] сумата 9 900 лв. /девет хиляди и деветстотин лв./ - част от вземане за обезщетение с посочен общ размер 52 415 лв. за лишаване от ползването на гореописания имот през периода 20.11.2000 г. - 30.11.2005 г., на основание чл.59 ЗЗД.
ОСТАВЯ В СИЛА постановеното от Шуменски окръжен съд решение от 30.11.2009 г. по в. гр. д. № 387/2009 г. в частта, с която е потвърдено решение № 392/16.09.2008 г. по гр. д. № 3468/2005 г. на Шуменски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, частичен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 9 900 лв., в частта за отхвърляне на предявените по реда на чл.181 ГПК /отм./ от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против [фирма], Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС за признаване право на собственост и предаване на владението върху „З. Шумен”, както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” разноски по делото в размер на 2 889.36 лв.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” да заплати на [фирма] сумата 28 786 лв. /двадесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и шест лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |