Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50

гр. София, 16.02.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2127 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С определение № 130 от 30.10.2020г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд по въпроса: при предявен иск по чл. 108 ЗС от съсобственик, следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеалната част от имота. Тълкувателното производство е приключило с решение от 05.01.2022г. като е даден положителен отговор на въпроса, а именно, че съдът може да уважи искането на съсобственик срещу друг съсобственик за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Предвид изложеното е отпаднала пречката за движение на делото и същото следва да бъде възобновено.
Обжалвано е решение № 79 от 07.01.2020г. постановено по гр.д. № 154/2019г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 451226 от 16.07.2018г. по гр.д. № 45743/2016г. на Софийски районен съд, 143 състав, за признаване за установено по отношение на Р. Н. Ф., че В. Г. Б. и Р. Г. Г. са собственици на по 5/24 /общо на 10/24/ ид.ч. от апартамент №5 на първи надпартерен етаж, в [населено място], [улица], състоящ се от една стая, хол, кухня, баня, клозет, антре и тераса, с площ 68,55 кв.м. и таванско помещение с площ 14,71 кв.м., както и на 5,94 ид.ч. от общите части на сградата, построена върху държавна земя, като е осъдена Р. Н. Ф. да предаде на В. Г. Б. и Р. Г. Г. владението на по 5/24 ид.ч. от имота на всеки от тях /или общо на 10/24 ид.ч./.
Касационната жалба е подадена от ответницата Р. Н. Ф. чрез адв. Г.. Наведени са доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск, а именно иск за ревандикация на идеална част от вещ. Поддържат се и съображения за неправилност досежно изводите на съда, че е неоснователно възражението за придобиване на имота по давност от жалбоподателката и нейния съпруг в периода 1984 - 1997г.
С писмен отговор ответниците В. Г. Б. и Р. Г. Г., чрез пълномощника си адв. В., изразяват мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху общо 10/24 идеални части от апартамент № 5, находящ се на първи надпартерен етаж в сградата на [улица] [населено място]. Имотът е бил собственост на общия наследодател на страните Б. Г. Б., който със саморъчно завещание от 01.09.1982 г. е завещал цялото си имущество на брат си Н. Б. или наследницата му /ответницата Р. Ф./ и на племенницата му Б. Г. - майка на ищците. След смъртта му, настъпила на 18.09.1982 г., част от неговите наследници са извършили делба на имота, като с решение от 26.03.1984 г. по гр. д. № 11914/1983 г. на СРС, 43 състав, по реда на чл. 288, ал. 2 от ГПК/отм./ апартаментът е поставен в дял на Н. Б. - баща на ответницата, срещу задължението му да уравни дяловете на останалите участници в делбата - В. Б. и Р. Г., което е било изпълнено от него.
С решение от 22.03.2001 г. постановено по гр. д. № 2172/1997 г. на СРС, 55 състав, влязло в сила на 03.10.2001 г., така извършената делба по гр.д. № 11914/1983г. на СРС е обявена за нищожна поради неучастието на съделителите К. П. О. и Л. Б. Т.. Делбата е допусната отново с участието и на горепосочените съделители при дялове: за К. О. - 2/24 ид.ч., за Л. Т. - 2/24 ид.ч., за В. Б. - 5/24 ид.ч., за Р. Г. - 5/24 ид.ч. и за Р. Ф. - 10/24 ид.ч. С решение от 03.11.2004 г., влязло в сила на 01.02.2005 г., апартаментът е изнесен на публична продан. По време на висящността на изпълнителното дело Р. Ф. е закупила дяловете - по 2/24 ид.ч. на Л. Т. /с нот. акт от 2006г./ и на К. О. /нот. акт от 2005г./. Поради постигнато извънсъдебно споразумение, изпълнителното производство е прекратено на 14.10.2005г.
На 16.08.2006 г.Р. Ф. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по наследство въз основа на решението по гр.д. № 11914/1983 г. на СРС и без да представи пред нотариуса решенията по следващото делбено дело - гр. д. № 2172/1997 г. на СРС.
Не се спори и е прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Р. Ф. упражнява фактическа власт върху имота.
При горните данни съдът е приел, че ищците се явяват собственици на общо 10/24 идеални части от процесния апартамент на посоченото от тях правно основание наследяване, като всеки от тях се легитимира като собственик на по 5/24 идеални части от жилището. Посочил е, че първата делба на апартамента, извършена през 1984 г., е била нищожна и е могла да постави началото само на недобросъвестно владение. Следователно, давностното владение на бащата на ответницата Ф., продължено от самата нея след смъртта му през 1988 г., би могло да доведе до придобиване на собствеността след изтичането на десет години от установяване на владението. Ответницата не се е позовала на това във второто делбено производство, протекло с участието на всички съделители. Поради установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението между съсобствениците, ответницата би могла да започне да владее отново за себе си, като отблъсне владението на останалите и да придобие имота по давност само след изтичането на нови десет години от изнасянето на имота на публична продан. Затова констативният нотариален акт за собственост, с който тя е била призната за собственик на целия делбен имот през 2006г., не може да я легитимира като единствен носител на правото на собственост.
По-нататък съдът е разгледал възражението за придобиване по давност за периода след втората, валидна делба на имота. Обсъдил е показанията на разпитаните свидетели, според които в жилището са живели последователно бащата на ответницата, тя самата със съпруга си, след тях - синът им, а понастоящем апартамента се обитава от наематели; в имота са правени ремонти и подобрения от ответницата и семейството й. Свидетелите на ищците сочат, че те не са престанали да се интересуват от имота, претендирали са както получаване на достъп, така и обезщетение за това, че са лишени от ползването му. От писмените доказателства се установява че през 2005г. ищците са отправили покана до ответницата за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване; постановено е решение, с които ответницата е осъдена да заплати на ищците на основание чл.31, ал.2 ЗС обезщетение за периода от 12.12.2005 г. до 16.06.2006 г.; в образуваното през 2012г. ново производство по чл.31, ал.2 ЗС ответницата е предявила претенция за необходими и полезни разноски в имота, с която евентуално да бъде прихванато вземането на ищците. В този процес претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС е отхвърлена като е прието, че ответницата не е препятствала достъпа на другите съсобственици до имота.
Въз основа на горното решаващият съд е приел, че ответницата не е установила субективния елемент от фактическия състав на чл. 79 ЗС. Фактическата й власт не е била явна и несмущавана с оглед водените процеси след изнасянето на имота на публична продан до завеждане на настоящото дело. Тя не е изразила намерение да владее за себе си идеалните части на останалите съсобственици, които е държала за тях, а не като свои собствени. Това държане на идеалните части на останалите съсобственици не е трансформирано във владение, не е манифестирано намерението да бъде едноличен собственик на имота, не е отблъснато владението на другите съпритежатели на собствеността. Поради това съдът е намерил за неоснователно възражението за изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от приключване на делбата през 2005 г. до завеждане на делото през 2016 г.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав намира следното:
Поддържат се от жалбоподателката основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК по следните правни въпроси: 1/ по предявен иск по чл. 108 ЗС от един съсобственик спрямо друг съсобственик на недвижим имот, следва ли съдът да постанови предаване на владенето върху идеална част от имота; 2/ с какви действия - фактически и правни, може да бъде прекъсната придобивната давност на сънаследник, който е установил самостоятелна фактическа власт върху съсобствения имот; искът по чл. 31, ал.2 ЗС прекъсва ли придобивната давност на владеещия съсобственик; с какви действия следва да бъде манифестирано пред съсобствениците намерението за своене на общата вещ; кога се счита за отблъснато владението на невладеещия съсобственик и недопускането му в имота представлява ли такова отблъскване; ако владението е установено въз основа на възлагане на имота в съдебна делба, обявена впоследствие за нищожна, променя ли се характера на осъществяваното владение и превръща ли се владелецът в държател на частите на другите съделители; следва ли при формиране на изводите си по възражение за придобивна давност съдът да обсъди свидетелските показания; 3/ позоваването елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност; ако съделителят, претендиращ придобивна давност, не се е позовал на това основание в производството по обявяване на делбата за нищожна, може ли да го стори в следващо производство по чл.108 ЗС; в какъв момент и по кои производства може да бъде направено позоваване на придобивна давност и при какви препоставки се преклудира тази възможност; 4/ от кой момент - от влизане в сила на решението по първата фаза на делбата или от влизане в сила на решението по втората фаза, владеещият имота съделител може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност; 5/ когато вещното право е придобито от двама съпрузи по давност в режим на СИО, следва ли и двамата съпрузи едновременно да се позоват на този ефект; когато ответникът е направил възражение за продибивна давност и сочи, че има съпруг, следва ли съдът да конституира и съпруга на страната; 6/ следва ли съдът да обсъди всички доводи и възражения на на страните. В допълнение към изложението са поставени въпросите: 1/ допустимо ли е предявяване на иск по чл.108 ЗС за ревандикиране на идеални части от съсобствен имот; 2/ има ли правен интерес съсобственик да води осъдителен иск по чл.108 ЗС срещу друг съсобственик за ревандикиране на идеални части; 3/ по предявен иск по чл. 108 ЗС от един съсобственик спрямо друг съсобственик на недвижим имот, следва ли съдът да постанови предаване на владенето върху идеална част от имота. Сочи се и очевидна неправилност на съдебния акт.
Правният въпрос за възможността един съсобственик да претендира от друг съсобственик предаване на владението върху идеални части от съсобствената вещ, както и въпросите в допълнителното изложение, които се припокриват с него, са разрешени от въззивния съд в съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГК, поради което основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос липсва.
Въпросът дали искът по чл. 31, ал.2 ЗС прекъсва придобивната давност на владеещия съсобственик и изобщо с какви действия - фактически и правни може да бъде прекъсната придобивната давност на сънаследник, който е установил самостоятелна фактическа власт върху съсобствения имот, няма отношение към решаващите изводи на съда. Съдът не е приел, че има такова прекъсване, още по-малко с предявяването на исковете по чл. 31, ал.2 ЗС.
Въпросите: с какви действия следва да бъде манифестирано пред съсобствениците намерението за своене на общата вещ; кога се счита за отблъснато владението на невладеещия съсобственик и недопускането му в имота представлява ли такова отблъскване, имат отношение към изводите на съда, но не са разрешени в отклонение от посочената практика на ВКС. Съдът не е обсъждал дали ищците са допускани в имота, но е приел, че ответницата не е отблъснала претенциите им, като се е позовал на водените процеси по чл.31, ал.2 ЗС и предявеното насрещно възражение от ответницата по чл.30, ал.3 ЗС, които имат значение за необходимото доказване дали тя е осъществявала владение върху правата на ищците. Липсва отклонение от постановките в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, а напротив - решението кореспондира с тях. Обжалваният акт не противоречи и на Решение № 1 от 08.05.2019г. по гр.д. № 231/2018г. на І г.о., според което докато останалите сънаследници са в неведение относно промененото намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални части, докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът-владелец не може да им противопостави владението си. В съответстие с посоченото въззивният съд е приел по настоящото дело, че не е установено жалбоподателката да е обективирала владението си чрез действия, които сочат на отричане на чуждите права.
Следващият въпрос: ако владението е установено въз основа на възлагане на имота в съдебна делба, впоследствие обявена за нищожна, то променя ли се характера на осъществяваното владение и превръща ли се владелецът в държател на частите на другите съделители, няма изричен отговор в обжалваното решение. Съдът е посочил, че владението, основано на нищожната делба е недобросъвестно и е признал, че то е можело да има като правен ефект придобиването на собствеността, но тъй като в делбения процес ответницата не се е позовала на давностно владение, то възражението е преклудирано от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата. Затова сега предявеното възражение може да се основава само на факти, настъпили след влизане в сила на делбеното решение, т.е. давност може да започне да тече от този момент.
Третият формулиран въпрос - дали позоваването е елемент от фактическия състав на придобивната давност, е релевантен за изхода на спора. Въпросът има ясно разрешение в тълкувателен акт и съдът напълно се е съобразил с постановките на Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК като е приел, че в делбения процес ответницата не се е позовала на давностно владение и именно поради това осъществяваното владение въз основа на нищожната делба, не може да доведе до придобиване на правото на собственост. Съдът не е отрекъл възможността ответницата да се позове на придобивна давност в следващо производство, след делбеното, въз основа на нови фактически обстоятелства. Както бе посочено, съдът не е излагал съображения за прекъсване на придобивната давност, поради което приложената практика по чл. 116 ЗЗД е неотносима.
Четвъртият въпрос е: от кой момент - от влизане в сила на решението по първата фаза на делбата или от влизане в сила на решението по втората фаза, владеещият имота съделител може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност; твърди се противоречие с Решение № 72 от 09.07.2019г. по гр.д. № 3589/2018г. на ІІ г.о. В него се приема, че съделител може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност след влизане в сила на решението по допускане на делбата, тъй като това е ново обстоятелство, необхванато от силата на пресъдено нещо. В обжалваното решение съдът е посочил, че този момент е от влизането в сила на решението по извършването на делбата. Това различие не може да обуслови допускане на касационно обжалване, защото изложеният мотив не е решаващ за изхода на спора. За да отхвърли възражението за давност съдът е приел, че ответницата не е упражнявала явно, несъмнено и несмущавано владение върху частите на ищците; при което е без значение точно от кой момент започва да тече десетгодишния срок по чл. 79, ал.1 ЗС. Отделно, в случая към датата на завеждане на иска са изтекли повече от десет години включително и от по-късната дата - от влизане в сила на решението по извършване на делбата.
Петият от правните въпроси се отнася до неучастието в процеса на съпруга на ответницата, предвид течението на придобивната давност по време на брака и евентуалното придобиване на собствеността в условията на съпружеска имуществена общност. Въпросът не е повдиган до момента в производството, не е обсъждан от въззивния съд, а и предвид разрешенията в Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГК, че съпрузите са необходими, но не задължителни другари, то съдът не е длъжен да конституира неучастващия в производството съпруг.
На последно място касаторът поставя въпроса за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните. Сочи като необсъдени конкретни такива: за липсата на активност от ищците във второто делбено дело, за липсата на действия по принудително изпълнение на делбеното решение, липсата на доказателства за действия, които лишават ответницата от владение, което установявало липсата на собственически нагласи у ищците; за признанието на ищците, че са лишени от владение, което сочи на активни действия на ответницата по отричане на правата им; за неоткриване производство по оспорване на разписка за връчване на нотариална покана от 2005г.; за необсъждане на свидетелските показания. Вярно е, че сочената от касатора и трайно установена практика на Върховния касационен съд изисква от съда да се произнесе по всички доводи и възражения, които са допустими и относими към изхода на спора. В обжалваното решение Софийски градски съд не се е отклонил от това свое задължение. Тук следва да се обърне внимание, че за основателността на наведеното възражение за придобиване по давност е от значение да се установят активни действия от страна на предявилия възражението, а не липсата на действия от насрещната страна. Затова съдът е взел предвид, че ищците са смущавали упражняваната от ответницата фактическа власт с предявяване на претенции за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, на които тя не е противопоставила отричане на правата им, а напротив, също като съсобственик е претендирала полагащата й се част от направени необходими и полезни разноски за съсобствената вещ. Освен това е твърдяла, че за ищците е оставен ключ от жилището, така че те не са били лишени от възможност да ползват съсобствения имот /по тази причина е отхвърлен втория иск по чл. 31, ал.2 ЗС/. Именно въз основа на тези данни съдът е приел, че фактическата власт на ищцата не е била явна и несмущавана. При формиране на изводите си съдът е взел предвид и събраните свидетелски показания. С оглед на изложеното последният правен въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Несъстоятелно е и твърдението за очевидна неправилност на съдебния акт. Спрямо никой от изводите на съда не е видно прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, както твърди касатора.
На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационен контрол.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2670 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79 от 07.01.2020г. постановено по гр.д. № 154/2019г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав по касационната жалба на Р. Н. Ф..
ОСЪЖДА Р. Н. Ф. ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Г. Б. ЕГН [ЕГН] и Р. Г. Г. ЕГН [ЕГН] сумата 2670 /две хиляди шестстотин иседемдесет/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: