Р Е Ш Е Н И Е № 230 гр. София, 28.09.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2296 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № І-30/04.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1623/2013 г., поправено с решение №І- 490/15.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 1623/2013 г. от І-ви въззивен състав на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по молбата Г. Б. я оспорва, с писмен отговор. Останалите ответници по молбата за отмяна на влязлото в сила решение не я оспорват. По разглеждането на молбата относно дейната допустимост, съдът се е произнесъл с определение по реда на чл.307, ал.1 ГПК. В молбата се твърди, че е налице ново писмено доказателство, установяващо обстоятелството, че не само Г. Б. е собственик на имота, по отношение на който е постановено влязлото в сила решение, с което е признато правото на собственост на същото лице. Твърди се, че в процеса не са участвали като страни всички съсобственици, като на този довод се основава молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Независимо от придобивното основание за правото на собственост, съдебната практика е единна относно това, че съсобствениците са обикновени другари /защото положението на всеки съсобственик може да бъде различно/, не е налице неделимо правоотношение, поради което и решението не е необходимо да е еднакво по отношение на всеки от съсобствениците /реш. № 872/05.01.2011 по г. д. № 1228/2009, V ГО на ВКС, реш. № 221/05.06.2012 по г. д. № 1190/2011, I ГО на ВКС, реш. № 104/28.03. 2012 по г. д. № 24/2012, II ГО на ВКС и др./. Общото предявяване на иск срещу всички съсобственици или от всички съсобственици не е условие за допустимост на процеса. Предвид обстоятелството, че дори и да са налице други лица, които са съсобственици наред с Г. Б. на спорния имот, тъй като те не са необходими другари, на това основание молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Отделен е въпросът, дали други лица, извън кръга на необходимите другари могат да се позовават на техни права, в т.ч. и процесуални да искат отмяна на влязло в сила решение. Доколкото с представените доказателства се установява единствено евентуално наличие на съсобственост между Г. Б. и други лица по отношение на спорния имот, то предвид горното, този довод не може да доведе до извод за отмяна на влязлото в сила решение както на основание чл.303, ал.1, т.1, така и на основанието по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК. Предвид изложеното, не са налице сочените основания за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изхода на спора, в полза на ответника Г. Б. следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Прави се възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, но същото е неоснователно, доколкото възнаграждението съответствува на предвидения минимум в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното, състава на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № І-30/04.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1623/2013 г., поправено с решение №І- 490/15.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 1623/2013 г. от І-ви въззивен състав на Окръжен съд – Бургас. ОСЪЖДА С. И. П. от [населено място], [улица] да заплати на Г. Р. Б. 500 /петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.