1 Р Е Ш Е Н И Е № 400/12 г. София 11.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1085/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 567/13.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 146 от 20.05.2011 г. по гр.д.№459/2006 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която по отношение на ответника ПК „М.” е прието, че ищците са собственици на една масивна сграда, построена в югоизточната част на парцел ..... в кв.... по плана на [населено място] и кооперацията е осъдена им предаде владението й. За да уважи иска възивният съд е приел, че ищците, които са наследници на съдружниците в бившето търговско дружество [фирма], имат право да им се възстанови имуществото на дружеството, което е било национализирано по ЗНЧИМП. Данните по делото са, че от търговското дружество е бил отчужден застроен имот- земя и сгради на консервна фабрика, както и че към настоящия момент старите сгради не съществуват. Разрушени са и сградите, построени след одържавяването, с изключение на една- цех за сладкарски изделия в парцел ....., която е присъдена на ищците, тъй като е прието, че като строеж е незаконна и има статут на приращение към терена, който също се възстановява. Касационното обжалване е допуснато по въпроса подлежи ли на възстановяване имот по чл.1 и 2 ЗВСОНИ, който е собственост на кооперация. В касационната жалба на ПК „М.” се поддържа, че по отношение на сградата решението е неправилно, тъй като тя е построена от кооперацията с нейни средства върху предоставен й държавен терен през 1967-68 г. и поради това представлява кооперативна собственост, която не подлежи на реституция. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното по реда на чл.290 ГПК: Съгласно чл.1 и 2 ЗВСОНИ и разясненията, дадени в ТР № 1/ 1995 г. на ОСГК на ВС първото условие за възстановяване на одържавените или национализирани имоти е към момента на влизане на закона в сила те да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ. Както се вижда от изброяването в него не са включени кооперациите като възможни правни субекти, притежатели на собственост, от което се прави извод, че ако имотът към посочения момент представлява кооперативно имущество, той не подлежи на възстановяване. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, като за пример могат да се посочат р.№ № 463/ 16.03.1996 г. по гр.д.№ 1094/95 г. на ВС, ІV г.о., р.№ 838/ 29.06.2011 г. по гр.д.№ 155/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г.о.- последните две постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика и др. С оглед на изложеното по настоящото дело следва да се приеме, че сградата в парцел ......, за които има данни, че е собственост на ПК „М.” не е възстановена по силата на закона в полза на ищците и неправилно им е присъдена с решението на въззивния съд. Установено е, че сградата е построена от РПК след национализацията като цех за сладкарски изделия със средства на кооперацията и върху предоставен й за тази цел държавен терен. Съгласно ТР № 1/ 1995 г. и ТР № 6/ 2006 г. реституцията по чл.1 и 2 ЗВСОНИ обхваща целия одържавен терен и съществуващите преди одържавяването сгради, а за новопостроените сгради възниква суперфициарна собственост в полза на държавата или нейните юридически лица, създадени на база на държавната собственост. В този смисъл също има формирана постоянната практика на ВКС, изразена например в решение № 632 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 539/2009 г., I г. о., решение № 414 от 20.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2007 г., IV г. о. и др., като това разрешение следва да намери приложение и когато новопостроената сграда е собственост на кооперация. В настоящия случай съдът е приел, че поради липсата на отстъпено право на строеж сградата е станала по приращение държавна собственост и затова подлежи на възстановяване заедно с терена. Тези съображения противоречат на целта на закона, тъй като реституцията обхваща само това, което е отнето, но без да се засягат права на други правни субекти. Действително нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС / отм./ не намира пряко приложение в случая, но по силата на създадената с нея презумпция, че ако сградата е построена със средства на кооперацията преди 1991 г., тя се счита за неин собственик, и в настоящия случай следва да се приеме, че ПК „М.” е станала собственик на построената сграда и по подобие на построеното от държавата има право да я държи върху възстановения терен по силата на чл.64 ЗС като суперфициарен собственик. По изложените съображения като е приел, че сградата се възстановява в полза на ищците, възивният съд е постановил решението в нарушение на материалния закон, поради което то следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора с отхвърляне на предявения иск по чл.108 ЗС. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 146 от 20.05.2011 г. по гр.д.№459/2006 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която по отношение на ПК „М.” е уважен иск по чл.108 ЗС за собствеността на сградата в парцел ...., кв.... по плана на [населено място] и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. М. Г., Т. М. М., С. И. П., Г. А. Ш., М. А. К., Е. Т. К., К. Т. Б., Ж. Н. К., Т. Т. Ж., В. А. Ж., Р. Г. К., Г. Г. К., М. Г. М., Н. Х. Д., К. Х. Х., Р. Т. П., К. П. А., И. П. И., Н. К. Н. и И. А. К., всичките представлявани от адв.М. Р. от АК-Х. против ПК „М.” [населено място] за признаване на ищците за собственици и предаване владението на масивна сграда- цех за сладкарски изделия, построена в югоизточната част на парцел ІІІ- 2038 в кв.93 по плана на [населено място]. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: