Р Е Ш Е Н И Е № 343 гр. София,23 юли 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ВЕРОНИКА ИМОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1053/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адвокат М. Д. Р. - упълномощен защитник на подсъдимия И. П. К. срещу нова въззивна присъда №35/ от 11.04.2013 год. по внчхд№32/2013 год. на Пловдивския окръжен съд . Изтъкнати са касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т.1 и 2 НПК в наказателната и гражданската части на присъдата. Пространно са развити доводи за едностранчив подход на съда към материалите по делото и нарушение на принципите за формиране на вътрешното убеждение и разкриване на обективната истина. Нарушението на материалния закон се изразява в неправилното му прилагане поради липсата на съставомерно деяние. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият К. редовно призован , не се явява. Защитата адвокат Р. се явява и поддържа жалбата. От събраните доказателства се установява, че частната тъжителка не е имала съприкосновение с подсъдимия. Той не я е удрял и събарял на земята. Иска се оправдаване по обвинението и присъждане на разноските по делото. Частната тъжителка и гражданска ищца Т.М. не се явява, редовно призована, за нея - адвокат Ш. се явява лично. Счита жалбата за неоснователна и настоява новата въззивна присъда да бъде оставена в сила и в двете й части. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Има две групи свидетели. Тези свидетели, които твърдят, че свидетелката М. е паднала в резултат на действията на подсъдимия К. са наблюдавали инцидента от 50-60 метра и не са възприели правилно фактите. Според втората група свидетели няма връзка между поведението на подсъдимия и падането на свидетелката на земята, а конфликтът им е бил словесен. Счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА И УСТНО РАЗВИТИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ ОТ СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ по реда на чл. 347, АЛ. 1 НПК, прие следното : Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С въззивна присъда №35/ от 11.04.2013 год. по внчхд№32/2013 год. на Пловдивския окръжен съд е отменена присъда №88/ от 03.12.2012 год. по нчхд№105/2012 год. на РС гр.Карлово, с която подсъдимият И. П. К. е бил признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК и вместо нея подсъдимият И. П. К. ЕГН: [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 13.02.2012 г. в [населено място], област Пловдив е причинил на Т. К. М. ,[ЕГН] лека телесна повреда, изразяваща се в травматични отоци и кръвонасядания по двете мишници, травматичен оток и охлузване по дясното коляно и охлузване по лявото коляно, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130 ал. 2 и вр. с чл. 54 вр. с чл. 42а ал. 4 вр. с ал. 2 т. 1 и т. 2 вр. с чл. 42б ал. 1 от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност от два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданската ищца Т. К. М. сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2012 г., до окончателното изплащане на главницата, като за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. На основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати на частната тъжителка и гражданска ищца сумата 407 /четиристотин и седем/ лв. разноски по делото, а по сметката на Окръжен съд – Пловдив- сумата 36 /тридесет и шест/ лв. разноски във въззивното производството и 50 /петдесет/ лв. - ДДТ върху уважения размер на предявения граждански иск. За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му с частната тъжба обвинение, Пловдивският окръжен съд е приел, че с кредитираните от него гласни доказателствени средства и кореспондиращото им заключение на вещото лице по изготвената СМЕ, безспорно е установено авторството от подсъдимия на причиненото телесно увреждане на частната тъжителка и механизма на причиняването му по описания в тъжбата начин. Съставът на ВКС приема за правилни изводите на Пловдивския окръжен съд по приложението на закона, тъй като са последица от законосъобразна процесуална дейност на съда по събиране ,оценка и проверка на доказателствените източници, извършена в съответствие с правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Доводът на защитата в касационната жалба, че е налице тенденциозен и еднопосочен прочит единствено на доказателствените източници, които разобличават подсъдимия, без съдът да оцени и кредитира доказателствените източници, които го оправдават, са неоснователни. Настоящият случай не е изключение от честата практика при доказването да се формират различни групи от доказателствени средства, в това и показания на свидетели, всяка група от които да излага противоположни на другата група възприятия за фактическите данни, свързани с обстоятелствата по делото и допринасящи за тяхното изясняване. Съдът по фактите е суверенен да формира вътрешното си убеждение като проверява и цени доказателствените източници за тяхната достоверност, мотивирайки се защо ги кредитира или отхвърля като недостоверни. Уважавайки искането на защитата на подсъдимия, съставът на Пловдивският окръжен съд е провел ново съдебно следствие за повторен разпит на свидетелите Л. К., С. К. и В. П., поради което не може да бъде упрекнат в еднопосочно събиране и проверяване на доказателствените източници единствено в подкрепа на тезата на обвинението. Съдът не е дал вяра на тези свидетели, както и на обясненията на подсъдимия като за този доказателствен извод е подходил след аргументиран анализ, по реда на чл.339, ал.3,вр. чл.305, ал.3 НПК , на всички доказателствени източници. Съдът е посочил в мотивите си, че показанията на тази група свидетели са несъответни и изолирани с изводите на СМЕ за механизма на получаване на уврежданията по тялото на пострадалата, както и с показанията на самата пострадалата свид.М., с данните от показанията на свидетелите С. К. и И. К.. Според свидетелите Л. К., С. К. и В. П., свид.М. не е падала въобще на заледения терен, тъй като била „хваната за мишниците от подсъдимия, за да не падне на заледения тротоар”. Тези показания аргументирано са приети за недостоверни, поради противоречието им с изводите на СМЕ, разясненията на вещото лице в хода на проведеното съдебно следствие пред първостепенния и пред въззивния съд, показанията на пострадалата и на свидетелите К. От съвкупният им анализ е установено, че за причиняването на констатираните увреждания в областта на мишниците на пострадалата, при носените от нея зимни връхни дрехи, е било необходимо твърде активно и целенасочено притискане на тези части на тялото с висока интензивност на силата, каквото не може да се обясни с намеса, целяща единствено оказване на помощ на пострадалата да не падне на земята. Съдът аргументирано е отхвърлил като недостоверни твърденията на тримата свидетели, които еднопосочно твърдят, че подсъдимият бил хванал свидетелката М. за мишниците й, при нейното подхлъзване, с цел да не падне я е повдигнал, за да се изправи. ПОС се е аргументирал, че тези показания са в противоречие с обективните находки, получени според механизма, който е посочен в заключението на СМЕ. Съдът ги е отхвърлил като недостоверни, съзирайки солидарността на тримата свидетели с тезата на подсъдимия К., с които по време на инцидента заедно са пили кафе пред неговия магазин. Съдът е кредитирал установеното от свидетелите С. К. и И. К., всеки от които подробно и в детайлие посочил видяното и чутото от него за сволестния инцидент, прераснал във физически - как подсъдимият е бутнал пострадалата на земята, от което действие тя е паднала на колене, след което я е хванал откъм гърба под мишниците, стиснал я здраво, вдигнал я и отново я бутнал на земята. Този механизъм на въздействие върху пострадалата е оценен от ПОС в корелация с обективните данни в заключението на СМЕ за травматичните отоци и кръвонасяданията по двете й мишници, травматичен оток и охлузване по дясното коляно и охлузване на лявото коляно. Последният съд по фактите е отговорил на защитата и защо счита, че разстоянието от 50-60 метра не е попречило на свидетелите да наблъдават и възприемат поведението на подсъдимия и пострадалата, при положение, че те са имали видимост към мястото на инцидента. Законът е приложен правилно. Правилен е изводът за наличието от обективна и субективна страна на признаците на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК – деянието на подсъдимия е причинило болка и страдание у пострадалата, без разстройство на здравето й. Прекият умисъл на подсъдимия за извършване на деянието е установен от активните действия за причиняване на увреждането, поради което общественоопасният характер на деянието е съзнаван от дееца и са предвидени и искани последиците от извършването му. Основанието и размерът на гражданската претенция за обезвреда са доказани. Съдът не е допуснал нарушение на закона, определяйки размера на обезщетението според начина и степента на причинените телесни увреждания, както и предвид времето, необходимо за тяхното отзвучаване и възстановяване на пострадалата. Искането на повереника на частната тъжителка и гражданска ищца за присъждане на разноските за тази инстанция е основателно.Съставът на ВКС взе предвид изхода на делото в това производство и правилото по чл. 189, ал. 3 НПК, поради което реши разноските пред ВКС от частната тъжителка и гражданска ищца да се възложат в тежест на подсъдимия. По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №35/ от 11.04.2013 год. по внчхд№32/2013 год. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА подсъдимият И. П. К. ЕГН: [ЕГН], да заплати на частната тъжителка и гражданска ищца Т. К. М., [ЕГН], направените пред ВКС на РБ разноски в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :