Р Е Ш Е Н И Е № 112 София 25.05. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при участие на секретар Аксения Григорова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1197/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. И. Й. чрез особен представител адвокат Д. С. против въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 99/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 765/2009 г., с което е уважен предявения от А. Н. Т. против П. И. Й. и А. Н. Д., като малолетен чрез своята майка и законна представителка Р. Н. Й. иск с правно основание чл. 38, ал. 2 СК/1985 г., отм./, като е прието за установено, че припозналият детето А. Н. Д., роден на 1.06.2002 г. в [населено място], Република Гърция от майка Р. Н. И., П. И. Й. ЕГН [ЕГН], не е негов биологичен баща и детето не произхожда от него. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, защото към момента на постановяването му е в сила нов Семеен кодекс /в сила от 1.10.2009 г./, в който няма аналогична на основанието по чл. 38 СК /1985 г., отм./ правна норма, както и че в новия Семеен кодекс не е предвидена преходна разпоредба относно висящите, образувани на това основание преди влизането му в сила, граждански дела. За ответника по касационна жалба А. Н. Т. жалбата е оспорена по съображения, изложени от процесуален представител адвокат К. Г.. За ответника по жалба А. Н. Д. чрез особен представител адвокат М. Я., Р. Н. И. чрез особен представител адвокат С. К. и за Агенция „Социално подпомагане”, София чрез РД „Социално подпомагане”, [населено място] не е изразено становище. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен от въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК. С определение № 1070/2.11.2010 г., постановено от Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение по гр. д. № 1197/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се извърши преценка за допустимост на решението предвид разясненията с ТР № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Жалбата е основателна. Основателно е разбирането на касатора, че нормата на чл. 38 СК /1985 г., отм./ при действие и на основание на която е предявен иска е с процесуалноправен характер. С нея е уреден редът за упражняване на субективното материално право на третите лица с правен интерес да оспорят извършено припознаване чрез иск, предявен в едногодишен преклузивен срок от узнаването. В новия Семеен кодекс /обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./ законодателят не е предвидил идентична на предходната нормативна уредба за това производство чрез иска с правно основание чл. 38 СК/1985 г., отм./. С новия Семеен кодекс не е предвидена и преходна разпоредба по какъв начин да се приключат висящи граждански дела, образувани на основание чл. 38 СК при действие на отменения Семеен кодекс от 1985 г. Този законодателен подход с новата нормативна уредба дава основание на Върховния касационен съд в настоящия състав да приеме, че по този начин с обратна сила законодателят е лишил третите лица /извън другия родител и детето съгласно чл. 66 СК/нов/ от субективното право да оспорят по исков ред извършено припознаване. В този смисъл състав на Върховния касационен съд се е произнесъл в производство по реда на чл. 290 ГПК с решение, постановено по гр. д. № 633/2009 г., което е задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. При това положение обжалваното решение следва да се обезсили, следва да се обезсили и първоинстанционното решение, постановено по отхвърления иск и да се прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 38 СК/1985 г., отм./. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК вр. чл. 270, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение № 99/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 765/09 г., с което е отменено решението на първата инстанция и е постановено ново, с което по предявения от А. Н. Т. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 38 СК/1985 г., отм./ е прието за установено, че П. И. Й. ЕГН [ЕГН] не е биологичен баща на роденото от майка Р. Н. Й. ЕГН [ЕГН] дете А. Н. Д. ЕГН [ЕГН]. ОБЕЗСИЛВА решение № 160/28.10.2009 г., постановено по гр. д. № 651/2009 г. по описа на Великотърновски окръжен съд по отхвърления иск, предявен от А. Н. Т. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 38 СК/1985 г., отм./ и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по предявения от А. Н. Т. ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 38 СК /1985 г., отм./. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: