Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр.София, 31 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 493 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Ф. Ю. М. и на осъдения О. Ф. Ф. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 240/2011 г. и отмяна на въззивно решение № 146 от 9.01.2012 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е изменена присъдата на Търговищкия районен съд. Искането на осъдения М. е основано на доводи за съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изложено е и твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за отказ на съда да разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В искането на осъдения Ф. се съдържат доводи със сходно съдържание и в подкрепа на същите основания за възобновяване на наказателното дело. В съдебно заседание служебният защитник (адв. К.) на осъдения Ф. поддържа искането за възобновяване и претендира намаляване на наложеното наказание. Служебно назначеният защитник (адв. Т.) на осъдения М. счита, че не са били достатъчно отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, което обуславя намаляване по размер на наложеното наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че исканията са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди исканията, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 88 от 11.10.2011 г. по н. о х. д. № 480/2011 г. на Търговищкия районен съд подсъдимият Ф. Ю. М. е признат за виновен в това, за времето от 23.11.2010 г. до 4.12.2010 г. на ВП ІІ-51 до село Д., в село О., Макариополско и в село Д., община Търговище, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с подсъдимия О. Ф. Ф., Е. А. С., А. К. А. и И. Ю. М. в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, да е извършил кражба на чужди движими вещи, всичко на обща стойност от 5349, 70 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Подсъдимият О. Ф. Ф. е признат за виновен в това, на 3/4.12.2010 г. в село Д., община Търговище, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с Ф. Ю. М. и А. К. А., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и на моторно превозно средство да е извършил кражба на чужди движими вещи на стойност от 2006,80 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Със същата присъда Търговищкият районен съд е осъдил и подсъдимите Е. А. С., А. К. А. и И. Ю. М. и е наложил съответно наказание. С въззивно решение № 146 от 9.01.2012 г. по в. н. о. х. д. № 240/2011 г. присъдата на първоинстанционния съд е изменена, като е намалено наказанието на О. Ф. Ф. на три години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения Ф. Ю. М. и на осъдения О. Ф. Ф. е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доводът за отказ на първоинстанционния съд да разгледа делото в процедурата на съкратеното съдебно следствие не отговаря на данните, тъй като искане в тази насока изобщо не е било направено и производството законосъобразно е протекло по общия ред. Наложеното наказание на всеки от осъдените съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността и необходимостта да се постигнат ефективно целите по чл. 36 НК. При индивидуализация на наказанието въззивният съд в достатъчна степен е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, на които се позовава както осъденият М., така и осъденият Ф. – направени самопризнания и съдействие за разкриване на обективната истина. Наказанието на осъдения Ф. е било определено в минималния предвиден размер за извършеното престъпление и липсва основание за допълнително намаляване. Адекватно са били отчетени и обстоятелствата, очертаващи водещата роля на подсъдимия М. и участието му в множество на брой деяния, включени като елементи на продължавана престъпна дейност. Наложеното наказание на всеки от осъдените не е явно несправедливо и не се налага възобновяване на наказателното дело. Искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ф. Ю. М. и искането на осъдения О. Ф. Ф. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 240/2011 г. по описа на Търговищкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: