7 Р Е Ш Е Н И Е № 192 София, 04.11.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 674/2016година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 476 от 25.05.2016г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. С. И. и адв. С. Л., на въззивно решение № 6592 от 28.09.2015г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 6301/2015год. С това решение е отменено решение от 23.03.2015г. по гр.д.№ 56463/2014 г. на Софийски районен съд, и е постановено ново, с което са уважени предявените от Н. Г. Д. против [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т. 3 КТ, като е отменено уволнението му, извършено със заповед № 37 от 20.08.2014г.; същият е възстановен на заеманата при ответника длъжност „търговски агент ключови клиенти“ и [фирма] е осъдено да му заплати сумата от 5 227,14 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 20.08.2014г. до 20.02.2015г. В тежест на ответника са възложени и съдебните разноски. В касационната жалбата са изложени доводи за недопустимост на съдебното решение, обективиращо произнасяне извън предмета на спора, очертан от ищеца в исковата молба, неправилност и необоснованост на същото, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Ответната страна Н. Г. Д. не изразява становище по жалбата. С цитираното по-горе определение № 476 от 25.05.2016г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящите изхода на делото правни въпроси: 1/ „Задължен ли е работодателят да уволни всички служители, които не отговарят на въведените от него нови изисквания за образование за определена длъжност и подлежи ли преценката му за това кого да уволни на съдебен контрол? Относима ли е преценката на работодателя за това кого от тези служители да уволни към въпроса за законосъобразността на конкретно уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ?”, поради противоречие на въззивното решение с решение № 55 от 16.04.2015г. на ВКС по гр.д. № 3086/2014г., IV ГО и решение № 734 от 10.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 449/2010г., ІII ГО, и 2/ „При предявен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ кога се преклудира възможността за навеждане на фактически и правни основания за незаконност на уволнението и може ли ищецът да сочи нови пороци на заповедта за уволнение след подаване на исковата молба?“, поради противоречие с решение № 239 от 21.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 799/2011г., ІV ГО и решение № 555 от 09.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010 г. ІV ГО. Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилни разрешенията на изведените по настоящото дело правни въпроси, възприети в цитираните решения на ВКС, каквато е и трайната практика на съда, обективирана и в други актове, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно последната с иска по чл. 344, ал.1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Уволнението е незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона основание, при липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание, на което уволнението е извършено, при допуснато нарушение на процедурни правила във връзка с извършване на уволнението, когато такива са предвидени /напр. при дисциплинарното уволнение/, при неспазване на предвидена в закона предварителна закрила при уволнение или други изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение - напр. подбор по чл. 329 КТ. Критерият за разграничение между незаконосъобразност и нецелесъобразност на действията на работодателя във връзка с извършено от него уволнение е относимата към съответния вид уволнение законова регламентация. Когато оплакванията касаят нарушение на тази законова регламентация, очевидно се оспорва законосъобразността на уволнението. В останалите случаи същите касаят целесъобразността на заповедта за уволнение и не могат да служат като основание за нейната отмяна. Преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не е установен дискриминационен подход. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал.1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ. Когато са променени изискванията за длъжност, за която са предвидени повече от една щатни бройки, работодателят разполага с правото да прекрати трудовите договори с всеки от работниците, които не отговарят на променените изисквания и това може да бъде направено едновременно или последователно във времето по преценка на работодателя. Поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ не обуславя извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото с оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение. Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. Следователно, срокът за него е предявяването на исковата молба. С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение приема, че обжалваното въззивно решение е неправилно по следните съображения: Районният съд е сезиран с искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. С исковата молба ищецът е поддържал, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта не е конкретизирана и мотивирана, както и поради това, че новата длъжностна характеристика не е утвърдена по надлежния ред, а включва и нови изисквания за заеманата длъжност, които не са фигурирали в първоначално връчената му при сключване на трудовия договор. В депозирания отговор ответникът е оспорил исковете като е твърдял, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно, както и, че са въведени нови изисквания за образование за заеманата от ищеца длъжност, на които последният не отговаря. Първоинстанционният съд с решението си е приел, че заповедта е мотивирана, издадена от компетентен орган; че надлежно е утвърдена новата длъжностна характеристика, въвеждаща нови по-високи изисквания за образование за заеманата от ищеца длъжност; че последният не отговаря на новите изисквания за образование, както и, че обстоятелството, че работодателят е уволнил само един от служителите, неотговарящи на новите образователни изискания за длъжността, не прави заповедта за уволнение незаконосъобразна. С оглед изложените съображения е счел исковете за неоснователни. Въззивният съд е приел, че страните не спорят относно наличието на трудово правоотношение между тях, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „търговски агент ключови клиенти“, което е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, поради липса на изискуемо образование на ищеца, съобразно въведени, последващи възникването на трудовоправната връзка, изисквания. За да обоснове извод за основателност на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е счел, че е сезиран с твърдение за наличие на злоупотреба с права при въвеждане на новите образователни изисквания от страна на ответното дружество - работодател, което е заявено от ищеца преди доклада в първото редовно съдебно заседание. Този довод не бил предмет на разглеждане от първоинстанционния съд, който като не съдействал на ищеца за събирането на поисканите от него доказателства, във връзка с установяване на наведеното твърдение, допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като именно поисканите доказателства били единствен способ за установяване на твърдяната злоупотреба с право, респективно незаконността на извършеното уволнение. За отстраняване на това процесуално нарушение въззивният съд изискал от ответника данни за лицата, заемали същата като на ищеца длъжност, за извършване на преценка относно съответствието между притежаваното от тях образование и изискуемото по новата длъжностна характеристика, съответно дали същите са уволнени, както и има ли назначени нови служители. След извършен анализ на тези доказателства, въззивният съд достигнал до извод за злоупотреба с право от страна на ответника. Индикация за такава се проявила отчетливо след подаването на исковата молба, когато се установило, че ответникът не целял да въведе и приложи изискванията за образование спрямо всички служители, а само по отношение на ищеца. Във връзка с възражението за несвоевременно заявяване от ищеца на твърдението за извършена злоупотреба с права, въззивният съд обосновал, че позоваването на факти, които не са били възникнали при подаването на исковата молба не се преклудира. Изследвайки обстоятелствата, че работодателят е оставил на работа на същата длъжност останалите 6 служители, които не отговарят на новите изисквания, опровергават твърдението му, че има потребност от високо образовани и тясно профилирани лица, поради което образователните изисквания са въведени без действителна необходимост. С оглед на изложеното, достигайки до съждението за превратно упражняване от страна на работодателя на потестативното му право на уволнение, въззивният съд приел същото за незаконосъобразно. С оглед изхода на спора по обуславящия иск, за основателни са приети и обусловените такива по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, както и приложимия закон, при съобразяване и на отговорите по поставените правни въпроси, намира, че касационната жалба е основателна. В случая е безспорно установено, че са налице всички елементи на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Със заповед от 01.08.2014г. на търговските пълномощници на ответното дружество е приета нова длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност като е въведено ново изискване за образование, а именно изискване за висше образование. Същата е надлежно утвърдена и връчена както на ищеца, така и на другите служители, заемащи тази длъжност. Безспорно е, че ищецът не е отговарял на това ново изискване. С оглед на това за работодателя е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение с него на осн. чл. 328, ал.1, т.6 КТ. В случая обстоятелството, че работодателят е уволнил само един от служителите, които не отговарят на новото изискване, не води до незаконност на уволнението. Негово право е да уволни един, няколко или всички служители, които не отговарят на това изискване и това е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност поради което не подлежи на съдебен контрол. Също така въпрос на целесъобразност и собствена преценка на работодателя, а не на законосъобразност, е въвеждането на нови изисквания за заемане на определени длъжности. Въвеждането на такива нови изисквания би било незаконосъобразно само в случай, че тези изисквания влизат в противоречие с нормативно въведени изисквания за заемане на съответната длъжност, а в случая такова противоречие не е налице. Съдът не е имал задължение да преценява евентуална злоупотреба с права от работодателя, тъй като такъв подобен довод не е въведен като основание на исковата молба. Нещо повече, липсват и доказателства, които могат да наведат на подобен извод, защото в съответствие с дадените от настоящия състав разяснения по реда на чл.291 ГПК, поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ не обуславя извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото с оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд е подложил на преценка несвоевременно въведения довод за злоупотреба с права. Непредявените от ищеца обстоятелства, които опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд могат да обсъждат и разглеждат твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил по надлежния ред. Изложеното обосновава извод, че уволнението е извършено в съответствие със законовите изисквания. Като приел обратното, въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с материалния и процесуалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответното дружество деловодните разноски – заплатени държавни такси и адвокатски възнаграждения, за трите съдебни инстанции в общ размер 1764,50лв. Разноски в полза на ищеца не се следват. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение №6592 от 28.09.2015г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 6301/2015год., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г. Д. от [населено място] против [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т. 3 КТ, за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 37 от 20.08.2014г.; за възстановяване на заеманата при ответника длъжност „търговски агент ключови клиенти“ и за осъждане на [фирма] да му заплати сумата от 5 227,14 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 20.08.2014г. до 20.02.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ. ОСЪЖДА Н. Г. Д. да заплати на [фирма] разноски за всички инстанции в размер на 1764,50лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: